Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

09.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Тайните в брака
Тайните в брака Е-мейл
Оценка на читателите: / 25
Слаба статияОтлична статия 
Написано от митр. Атанасий Лимасолски   
Петък, 27 Юни 2014 18:07
митрополит АтанасийТъй също и вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та, ако някои от тях не се покоряват на словото, чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване, като видят вашия чист богобоязлив живот.

В  Писанието често се говори за това, че жените трябва да се подчиняват на мъжете си. При сътворението на човека Светото Писание ни казва, че Бог  създал жената като помощник на мъжа, а след това, поради падението, жената се подчинява на мъжа,  тъй като тя първа нарушила Божията заповед и увлякла  Адам.

Бог подчинява жената на мъжа  и мъжът вече има власт над нея. В Новия Завет отново има известна форма на това учение, че жените трябва да се подчиняват на мъжете си. Как обаче това, което казваме, че съществува равенство между двата пола, се съвместява думите на  св. ап. Петър  това?  Не казват ли така сега?

Първо. В Св. Писание св. ап. Павел ни казва, че няма ни мъжки, ни женски пол. Не съществува разлика между мъжа и жената, нито между варварин и елин, нито между роб и слуга, а всички сме еднакви пред Христос. Следователно, тръгваме с тази основа. Съществува човекът, т.е. мъжа и жената. Бог сътворил човека, създал Адам, след това Ева и те имали обща цел- връзката с Бога и Ева помагала  за тяхното общо привеждане до небесния Отец - Бога. Затова  от Стария Завет, където жената наистина  стояла по-ниско, тъй като Моисеевият закон бил преходен етап,  минаваме в периода на Новия Завет, на благодатта, където вече не съществува разлика между мъжа и жената, а сме еднакви пред Бога, но имаме обща цел – спасението и връзката с Бога. Св. ап. Петър казва и причината: не  защото сте по-слаби или различни, а чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване, като видят вашия чист богобоязлив живот, т.е. и без особена проповед да спечелиш мъжа си.  Когато жената отдава на мъжа това, от което има нужда като мъж, и когато мъжът отдава на жената това, от което има нужда като жена, тогава единият печели другия без да властва над него.

Също и вие, мъжете, живейте благоразумно с жените си, и отдавайте чест на женския пол като на по-слаб съсъд и като на сънаследници на благодатния живот, за да нямате спънка в молитвите си.

Тук апостолът казва това за мъжете, защото изглежда били „недодялани”, не разбирали какво означава да живееш с една жена и тук апостолът подчертава колко велико изкуство е да живееш с една жена. Усмихвайте се колкото искате, не ми прéчи! Който има възражения, съм готов да го изслушам! Отдавайте чест на женския пол.  Виждате ли какво казва св. ап. Петър? – отдавайте чест - това има значение, защото той  не е казал нищо друго, т.е. да й купува рокли или да я води на фризьорски салон, а именно това.  

Вижте, несъмнено съществува равенство, именно Христос  донесе това равенство между половете и премахна незавидното положение на жената, която в римската империя била смятана за  вещ и дори в елинската философия била принизена. Евангелието идва и въздига жената и вече не съществува ни мъжки, ни женски пол,  а всички сме еднакви пред Бога, без обаче да се премахва своеобразността на всеки пол, тоест мъжът си остава мъж и жената остава жена, всеки  запазва своеобразността на своя пол и своята психосоматична ипостас. Защото, както и да го „въртим”, така стоят нещата, мъжът мисли, живее, действа  и неговата  психология и емоционален  свят е  по един начин,  и по друг начин е този   на жената. Не може една жена да стане мъж, нито един мъж да стане жена.  Не стават тези неща.  Не може да се промени тяхната душевност. И хубавото на Църквата е, че  макар   понякога да е строга по някои въпроси, касаещи най-вече жените, това е така, именно за да запази жената в нейните граници, за да функционира като жена, с целия спектър на нейното съществуване, както и  психосоматичното единение между мъжа и жената  да се осъществява в  правилните граници и равнища. Затова големите рани в брака започват от момента, в който мъжът не може  да разбере как мисли една жена. Тук имаме най-големият проблем, тук мъжете мислят грубо.  Умът им не работи, такива сме, така сме създадени, не Бог е виновен, а просто сме си груби. Един мъж никога не може да заподозре с каква нежност трябва да се отнася и държи със своята съпруга. В действителност проблемите в семействата започват оттук. Мъжът не знае как да се държи с жена си. Когато иска да я завоюва, той става като килимче, готов да го  стъпчеш, става сладък като мед и  говори само сладки думи.  Това продължава най-много докато са сгодени. Когато се оженят, след това край с тия неща, отиват в гардероба! Той казва: ама, какво, сега да говорим такива неща? Казахме ги толкова пъти! Колко пъти да ги казваме?  Нека бъдем сериозни! Тоест  правим се на сериозни. Пораснахме, създадохме деца, аз работя цял ден, връщам се пребит вкъщи и да имам желание да те хваля, че си обърсала пода, че си приготвила крем, че си с нова прическа? Той не й казва такива неща. Добре, не ги казва, но това има последици.  Ще плати за това мълчание! И то скъпо. Ще започне мърморенето, за  едно, за  друго, дори за най-малкото нещо жената ще казва:  не ме разбираш!  Да не съм ти робиня или слугиня! Никой не ме разбира! Всички тези неща, които са като касета, която постоянно се върти. Кажи на жена си две хубави думи, похвали я,  отдай й чест, казва св.ап. Петър. Човек се удивява и на  апостолите,  на отците и подвижници на Църквата какво познание са имали за човека. Добре, св. ап. Петър  бил женен, може да е имал опит от  жена си, но св. ап. Павел не бил женен, или подвижниците, които десетки години може  да не са виждали  жени, но в своите слова пишели с такава яснота и точност за тези  неща.

И тъй, човек си казва: бре, детето ми,  не знаеш как да се държиш с жена си, не ти ли сече умът, че трябва да й кажеш тези неща, за да върви всичко добре? -  че трябва да си нежен, да отдаваш чест на жена си, тоест да я хвалиш, да ласкаеш, да й говориш хубави думи, да обръщаш внимание на това, което прави за теб,  да й кажеш, че яденето  е хубаво, например да й кажеш, че  сладкишът, който ти е приготвила,  е хубав,  да й говориш хубави думи, никога да не хвалиш пред нея  майка си, сестра си,  секретарката си, ако имаш такава, или съседката. Тези неща са много важни.  Смеем се, разбира се, но така стоят нещата.

И защо жените трябва да се подчиняват на мъжете си? Защото мъжът се нуждае от своята съпруга, за  да го утвърждава. И не му трябва много (да му говориш). Добре,  мъжът не е от тези, които се трогват много, не се трогва много, но какво иска от жена си? Съпругът иска утвърждение и именно това го утешава. Тоест жената трябва да утешава мъжа и какво означава "утешавам"? Както се отпускам върху едно хубаво канапе, върху една хубава постелка и си отпочивам, отморявам  и казвам: колко хубаво! Почивам си - така трябва да бъде и  съпругата за мъжа си.  Когато мъжът  си идва и казва на жена си: знаеш ли? Днес направих това и това!,  жените никога не трябва  да го поставят под съмнение.  От момента, в който го поставиш под съмнение, сякаш хвърляш кофа вода върху огъня, който трябва да запалиш, за да се стоплиш. Ако се усъмниш в него и реагираш така: Уф, какво си направил!? Всички те крадат, подиграват, смеят ти се, никой не те взема сериозно! Не си енергичен, силен, не знаеш как да пазаруваш, не знаеш как да командиш парите си! – тогава  с мъжа ти е свършено. Ще угасне и след това нищо няма да ти казва.  Ще се върне у дома и ще го попиташ:  как мина? Добре – ще ти каже и  нищо друго.  Затова той очаква утвърждение от своята съпруга.

Също така ще спечелиш мъжа си, ако му се подчиняваш, но не и  да станеш неговата робиня. Мъжът има любочестие (в смисъл на любезност, жертвоготовност). Ако той ти каже:

- Нека да те заведа на разходка до Атина!

А ти отвърнеш:

- Пресвета Богородице! Завчера бяхме в Атина! Колко пъти да ходим в Атина! След като ти казах, че не искам да ходя там! 

Е, ако му откажеш и не се подчиниш, а започнеш да говориш всички тези неща, тогава никъде няма да те заведе. Ще ти каже: тогава стой тук затворена! или прави каквото искаш! Ако не и нещо друго.

Но ако ти каже нещо и ти му кажеш: добре, с удоволствие! Например, той ти казва: дояде ми се това ядене! и жената каже:  с удоволствие  ще ти го сготвя! Или не го каже, а го направи, тогава, понеже има любочестие, след това жената лесно може да прави с мъжа си каквото си поиска. Сякаш имаш един слон, който връзваш за едно въже  и водиш където си искаш. Така е.  

Трябва да знаеш как да се държиш с другия човек, мъжът трябва да знае как да се държи с жена си, както и жената с мъжа си. Това е великото изкуство на брака - който го е научил, е намерил себе си, оставил е своя егоизъм назад и се е научил да се държи с другия човек, този човек е спечелил и ще прекара красиво своя брачен живот, ще се утешава духовно и по думите на  св. ап. Петър няма да има спънка в молитвите си. Тоест Божията благодат ще бъде в сърцето му и за него няма да е трудно да се моли.

Много пъти жени обаче идват  при нас и казват:  много ми е мъчно, че мъжът ми не ходи на църква! Или: той не е вярващ! или кара се с мен. Какво да му кажа, за да дойде на църква? Какво да му кажеш?  Нищо не трябва да му казваш, а  с твоето добро поведение му покажи, че Църквата ти помага, че в Църквата си станала добра съпруга, че ти го утешаваш, уважаваш, почиташ, цениш, признаваш, даваш му крила, ти трябва да окриляваш мъжа си. Когато е малък, той очаква криле от майка си, а веднага след това от жена си. Така е, така функционира психологията на мъжа. Ако направиш това, след това не е нужно да му четеш проповеди. Той постепенно сам ще дойде, ще обикне Църквата и ще се въцъркови. Видях много случаи, в които мъжът не ходеше на църква, но казваше - жена ми ходи на църква, изповядва се и стана много добра майка, домакиня, любезна, и виждаш, че се радва на това и се хвали пред другите. Е, когато ти ходиш на църква, но си язвителна, капризна, мърморана, гневна,  никой не може да ти говори, не си снизходителна, не отдаваш значение на мъжа си, тогава той да не е луд да дойде на църква! Няма да дойде. Ще ти каже: като отиде на църква какво разбра? Стана по-лоша отпреди! Колко такива случаи има. Или има жени  на средна възраст, които правят трагични грешки в името на Църквата. Мъжът й казва:  да отидем на екскурзия! А тя отговаря: първо да попитам изповедника ми! Е  не заслужава ли духовникът да й хвърли един бой?! Образно казано, за Бога! Нима можеш да кажеш така на мъжа си? Или мъжът  ти казва: нали имаш пари в банката,  дай ми три хиляди лири! И ти казваш: Чакай да попитам моя изповедник и ще ти кажа!  Не стават тези неща.  Не можеш да му говориш по този начин. Можеш да отговориш по нормален начин и ако има (сериозна) причина, ще се посъветваш с изповедника си. Намери обаче начин да се отнасяш правилно със съпруга си. Или той ти иска нещо като услуга - направи го, утеши го, не изтъквай религиозни поводи, за да направиш това, което ти искаш,  докато Църквата не казва нещо подобно. Знаете ли, много пъти хората стигат дотам  да създават огромни проблеми в брака, използвайки като предлог Църквата. Дори в брачните отношения, много пъти, по една или друга причина, понеже жената не иска да има връзка с мъжа си, тя изтъква хиляди неща -  не, сега е празник, ще се причастя, ще постя, ще меся просфори, ще мина покрай църква!, хиляди неща.  Не е ли нормално  онзи съпруг да се надигне и да се обърне срещу Църквата?  Църквата не  казва подобно нещо, но понеже ти си го измислила по твои причини, може и да имаш право, но нямаш право по правилата на съпружеския живот. Същото нещо важи и за мъжа.  Не можеш да пренебрегваш съпругата си под предлог на благочестие.  Не може да не отдаваш значение на жена си, защото, знам ли, се занимаваш с Църквата, с духовни неща. Тоест да отидеш вкъщи и да кажеш на съпругата си: знаеш ли?  Вкъщи няма да говорим, за да не празнословим! Знаете ли какво е празнословието? Да не говорим излишни думи и да седим мълчаливи. Добре, ако беше подвижник, монах, направи го. Но ти си в твоя дом и ако го направиш,  си загубил жена си.  Или мъжът казва: аз не хваля жена си, за да не се възгордее! Е,  не я хвали и тогава съседът ще я похвали и ще имаш проблеми!  Не те ли сече умът, че трябва да й кажеш тези неща?!  Ако ти не похвалиш съпругата си, как ще я спечелиш?  Как можеш да кажеш подобно нещо - щяло да я обземе гордост? Тези неща говорят за  духовно неравновесие, създават огромни проблеми и са извън духа на  Христос и Църквата.

Когато казваме жената да се подчинява на мъжа, това трябва да става така, както Христос се подчинил на Своя Отец -  Той не се е подчинил, защото  Отец стои по-горе от Сина,  а от любов. За да спечеля другия, от любов се подчинявам на другия. Когато искам да спечеля някой и той ми казва: ще ми дадеш ли  химикала? - С радост, вземи го! Ще ти дам още един!  Защото искам да спечеля неговата любов, а не че съм негов роб. Или ми казва: ще ми направиш ли една услуга? - Разбира се, с удоволствие. Едно е да му кажеш: е, добре,  ще ти я направя, но да си помисля! И друго: с радост! с удоволствие! Едното се различава от другото. Това е подчинението, за което говори св. апостол.

превод: Константин Константинов

Още статии от същия автор: тук

Коментари (2)
  • admin
    Без линкове към езотерична литература, моля!
  • Magdalina  - Благодарим!
    И на този митрополит-дар от Бога за нас и за поредния превод на полезна и актуална проповед!
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.