Автор: прот. Дионисий Тацис

Живеем във време, в което хората са се отдалечили от Бога. Те не се вълнуват от Божието слово, не участват в тайнствата на Църквата, а заповедите се нарушават, без изобличение на съвестта и без следа от срам. Грехът е навсякъде. Има и много случаи, в които грехът е защитен от законите на държавата и е определен като човешко право, което никой не може да забрани. Тези, които определят някои „права“ като грехове и призовават хората да ги отричат и избягват, са преследвани от правосъдието! Това е големият демократичен напредък!

Виждаме също, че престъпленията непрекъснато се увеличават. Не минава ден, в който да няма кражби, грабежи, убийства и всякакви други нещастия. Хората са станали субчовеци, моралните задръжки са премахнати и единствената цел на живота им е изобилието от материални блага, плътски удоволствия, задоволяване на греховните страсти и постоянно щастие, което никога не се вижда.

Хората вече не се поправят лесно. Правосъдието наказва закононарушителите, затворите не поправят, училищата не формират нравствени качества у учениците, родителите не се тревожат за децата си, които от ранна възраст се превръщат в нравствени развалини, наркотиците предизвикват „блаженството“ на смъртта, войните не спират, пропагандата и затъмняването на истината са на дневен ред, дезинформацията е накарала хората да виждат черното и бялото и да празнуват затова, хората от цивилизацията са забравили целта, на която трябва да служат, политиците са падащи звезди или по-скоро спукани балони и т.н. Излишно е да навлизаме в повече подробности за това, което се случва в обществото.

Това тъжно състояние на хората трябва да бъде променено. Делото на дявола трябва да бъде ограничено. Нравствеността, добротата, образованието и здравите човешки отношения трябва да намерят своя път. А това не е лесно, ако не се отнесем към любящия Небесен Отец. Необходимо е пробуждане на хората, за да се направи завой към доброто и богоугодното. Това пробуждане се извършва от Божия промисъл по жесток и често пъти безмилостен начин, в зависимост от греховното изкривяване на всеки човек или на голяма част от обществото, или дори на нацията.

Св. Йоан Чудотворец, митрополит Тоболски, говорейки за чудния и величествен облик на Божия промисъл в неприятните допущения в живота на хората, използва прекрасен пример от живота на моряка:

„Не е толкова велико да се създаде добро от добро. Не е толкова велико нещо капитанът да отведе кораба в пристанището, когато вятърът е благоприятен, морето е спокойно, корабът е здрав, а моряците са опитни; но е дивно, когато морето е бурно, корабът е разбит, а моряците са неопитни, защото тогава капитанът доказва цялото си умение и мъдрост.

Нещо подобно се случва и с управлението от Бога. Всичко, което Бог дава и което според нас не води до добро, Той го насочва към най-добрата цел според Своята неизмерима мъдрост и праведност. Бог дава възможност да се извършват незаконни действия, но много пъти техните извършители чрез болезнените им последици се разкайват и биват наказвани. Вредата, причинена от завистта, често се превръща в полза и чест. Несправедливостта често увеличава властта на онеправдания.

Преследванията на благочестивите от нечестивите укрепват първите в благочестието и добродетелта.“

И светецът заключава, че човекът не може да възприеме „величествените дела на Промисъла“ на всемогъщия и всемъдър Бог, затова съветва вярващите да следват тактиката на светците и да не правят собствени разсъждения, нито да правят заключения, които намаляват Божията любов към хората. Той казва конкретно:

„Добре и справедливо е да приемаме с покорство това, което ни се случва, и да го приписваме на волята на Бога, Който във всичко се стреми да ни поправи. Така са постъпвали всички светци: те са приписвали всички събития, приятни и неприятни, на Божията воля, като смятали първите за дарове на Неговата любов, а вторите – за средства за покаяние и спасение“.

И добавя своя съвет:

„Нека престанем да размахваме крилата на любопитните си умове върху неща, които са непознати и неразбираеми. Вълните на необятния океан на висшия Ум непрекъснато се издигат и спускат, надминавайки всяка мъдрост, не само човешка, но и ангелска. Как, наистина, бихме могли да разберем дълбоките божествени присъди над отделни хора и над цели народи?“

превод: Константин Константинов