Автор: митр. Антоний (Паканич)
Най-големият лукс е тишината.
Човек потъва в потока от думи, носещи се във въздуха. Те са като паднали листа – безполезни и ненужни.
Тишината е това, което ни липсва в живота.
Бог може да бъде чут само в тишина.
Той не налага Себе Си и Своето общуване, а чака да се обърнем към Него, да се сгушим в Неговия животворящ поток. Бог идва при този, който се нуждае от Него.
Шумът не ни позволява да чуем Бога. Спасителните думи се губят във вечния хаос и суета.
И човекът става глух. Само Божието слово ни кара да чуваме, но от човешките думи ставаме глухи.
Да се вслушваме в тишината означава да търсим и да вярваме. Тишината е дълбочина.
Не всеки е готов за дълбоко потапяне. Повечето се задоволяват да плуват по повърхността.
Дълбоките води на вярата изискват големи усилия и безстрашие.
Мълчанието лекува всяка болка. Шумът, който заглушава живота, отвлича вниманието от размисъла.
Болката се разтваря в даващия плод на молитвенната мисъл. Шумът е безплоден. Всички велики неща се създават в безмълвие.
Бог е дошъл в света и ще остане в него до края на века. Бог е тишина и ние трябва да Го познаем, да Го обикнем и да се съединим с Него.
Целият ни живот е един безкраен химн на любовта към Бога.
превод от руски: Виталий Чеботар
източник: сайт „Православная жизнь” –
Храм Свети цар Борис 
В този свят ден за опрощение Сирни Заговезни – нека Бог да ни прости греховете ако е преценил, че имаме такива, защото безгрешни хора не живеят в днешни времена! Да бъдем смирени и разбрани по между ни! И да вярваме, че ще дойдат и по-добри дни за живот! Амин!