Автор: Тодор Тодоров – четец и певец при храм „Св. цар Борис“ – гр. Варна

Църковното пеене като неотменна част от Богослужението създава у богомолците настроение за мистично съзерцание и молитва. От друга страна може да се каже, че певците са пълномощници на християните – от тяхно име те отправят молитви и славословия. Таза сугуба отговорност ни кара да осъзнаваме, че за да бъде певеца достоен и оправдан за службата си, трябва той пръв да е настроен молитвено и проникнат от религиозност и благоговение. Изящното, трогващо човешката душа пеене не може да се постигне чрез произволно и пресилено извиване на гласа, нито чрез прекалено викане, но то е по-скоро вопъл и излияние на душата, език и говор на сърцето, но говор несравнено по-възвишен от обикновения човешкия разговор. Затова и гласовите извивки и вариации трябва напълно да отговарят и изразяват вложените в богослужебните химни и породени от Божията благодат мисли и чувства. Певецът трябва да вниква в съдържанието на свещения текст, да долови и съпреживее чувствата вложени от автора, като ги съживи и пресъздаде чрез съответните музикални изрази.

Стремейки се към следване и изпълнение на тази висока  и свещена цел, хорът при храм „Св. цар Борис“ – Варна приканва чрез умилителните химни на всички празници към отделяне от мирската суета и молитвено единение с Бога. Затова е приятно и радостно задължението ни, тъй като нашите сърца първи се опиват от този възторг, който струи от благодатната възвишеност на църковните песнопения, лекуващи душите и сърцата на слушателите. Нашият стремеж е изпълненията да са в духа на източно-православното византийско пеене, тъй като приемаме, че е по-близо до нашата душевност и бит (в сравнение с каноничния руски вид църковно хорово пеене),  а  освен това художественото съвършенство, изящество и богатство на орнаментиката тук е несравнимо. Хорът ни се състои от седем души, като често присъстват, за да практикуват и учащи се от курса по източно пеене.

Службите в храма са съобразени с денонощния богослужебен кръг, като в навечерието на празника се отслужва вечерня от 17 ч. а сутрин утреня от 7.45 ч., последвана от св. Литургия. Тъй като църковният ден започва вечерта и завършва на следващия ден по същото време, така и църковните празници започваме да честваме от вечерта, когато се отдава  почит на празнувания светия или празник. Затова е важно християните да присъстват на тази често пренебрегвана служба – там ние се въвеждаме и подготвяме за същността на самия празник и се изпоросва благословения от светията, чиято памет честваме и който се застъпва за нас пред Бога заради това малко наше усърдие. Колко повече това се отнася за утренята, където се описва целия живот и се възхвалява по несравним начин Божия угодник или самия празник в седалните, канона, катавасиите и стихирите. Така вече подготвени от последованието на вечернята и утренята участваме по-пълноценно в кулминацията на денонощното Богослужение – Светата Литургия, където с особено съсредоточие и патос хорът изпява затрогващите всяка човешка душа песнопения: „Иже херувими“, „Отца и Сина..“ и останалите от Евхаристийния канон (по това време се извършва тайнството на всички тайнства – претворяването на предложените хляб и вино в тяло и кръв Господни), причастния стих и др. С Божия помощ се стремим да изпълняваме св. Литургия на владеещия глас (гама), който всяка седмица е различен и се сменя в събота вечер. Това допринася слушателите да се докоснат до богатството от разнообразие на древните църковни песни. В заключение ще споделим и нашите надежди хорът с Божия помощ да се разрастне и така да допринася повече за благолепието на службите и за Божия слава. Амин!