Автор: Андрей Музолф

Раят се споменава за първи път в първата книга на Стария завет – Битие. В първите глави се казва, че Бог осигурява особено място за живеене на човека като венец на цялото Божие творение: „И насади Господ Бог Рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде” (Бит. 2:8).

Според преподобния Йоан Дамаскин Раят е място на блаженство, истинска божествена страна и жилище, достойно за човека, който е сътворен по образ и подобие Божие. Между другото, желаейки да подчертае особеното устройство и предназначение на Рая, преподобния Йоан отбелязва, че в Рая, създаден („посаден”) изключително за човека, не живее нито едно неразумно животно. Според Светите Отци основното блаженство на човека в рая е възможността за непосредственото общуване с Бога. В резултат на греха обаче човекът се отдалечава от Твореца, става недостоен за такова блаженство и е изгонен от Рая. Грехът дотолкова изопачил човешката природа, че човекът, дори след като осъзнава тежкото си положение и факта, че без Бога не може да има истински живот (както казват почти всички старозаветни пророци), никога не може сам да си възвърне изгубеното блаженство. Ето защо според мнението на един съвременен богослов цялата човешка култура не е нищо друго освен плач на човешкото сърце пред затворените порти на Рая.

Следователно Раят е мястото на изначалното човешко блаженство, което обаче някога е било изгубено от самия човек. Но, ако в Стария Завет понятието за Рая има донякъде материални категории (защото човекът е бил изгонен от определено място в определено време, което е променило и природните условия, като например растенето на „тръни и бодили”), то в Новия Завет се говори за Рая като за някакво духовно царство. Бог става човек и се принася в жертва, за да върне хората отново в изгубения им Рай.

Но Христос не говори за Рая като за географска област: „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно” (Мат 4:17), а след това уточнява: „Царството Божие е във вас” (Лук 17:21). Обяснявайки тези думи, преподобния Ефрем Сириец пише: „Влез в себе си и търси там Божието царство. То наистина е там, както ни учи самият Господ в Своето Евангелие. В душата, която обича Бога, живее Бог, там е Неговото Царство; затова Той казва, че Божието Царство е във вас”.

Преподобният Симеон Нови Богослов казва: „Царството Божие е в нас, когато Бог е единение с нас, чрез благодатта на Светия Дух. Бог бил в единение с нас от самото начало на сътворението на Адам; но когато праотецът ни се прелъстил и съгрешил, Бог се отдалечи от нас, а заедно с него се отдалечи от нас и Неговото Царство. Защото е невъзможно Всесветият и Всеблаг Бог да бъде в общение с човек, който обича греха и злото. За да може Бог да се върне при нас и Неговото Царство да дойде отново при нас, трябваше да спрем и да се очистим от греховете си. Но тъй като ние не можем да го направим сами, както замърсената дреха не може да се изпере сама, и то без вода, накрая дойде Самият Той, Който може да ни измие и очисти, да ни очисти и след като ни очисти, да отвори вход в нас и да постави Своето Царство в нас”.

Така след идването на Христос понятията „рай” и „небесно царство” стават синоними: и двете означават възобновяване на общението с Бога и възможност за обожение. Споменатият вече свети Симеон Нови Богослов обяснява: „Тогава човек получава вход в Рая, когато става участник в Божествената благодат на Христос и чрез вярата си възвръща онова, което е имал в началото и което е изгубил поради неверие, като не е повярвал на думите на Бога, а е повярвал на думите на змията”.

Ето защо Господ, в отговор на молбата на благоразумния разбойник:

– Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! (Лук. 23:42).

Той отговаря:

– Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в Рая (Лук. 23:43).

превод от руски: Виталий Чеботар
източник: сайт „Праславная жизнь” –
https://pravlife.org/ru/content/chem-otlichaetsya-ray-ot-carstviya-nebesnogo