Автор: Андрей Музолф
Ако внимателно четем Свещеното писание на Стария Завет, ще видим някои, на пръв поглед, привидно несъответствия. Например в глава 1, стих 26 от книгата Битие говори следното: „След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята” (Бит. 1:26). Но още в следващия, 27 стих, се казва нещо различно: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори” (Бит. 1:26). Така виждаме, че първоначално човекът е бил „планиран” да бъде образ и подобие Божие, но резултатът е, че Адам е създаден само като образ Божий. Поради тази причина много църковни критици са изтъквали нелогичността на Библията и наличието на очевидни грешки и несъответствия в нея. Дали това наистина е така?
Светите Отци, тълкувайки горепосочените стихове от книгата Битие, са смятали, че в тях няма никакво противоречие или логическа грешка. Понятията „образ” и „подобие” са свързани помежду си като нещо статично, тоест дадено на човека от самото начало, и нещо динамично, тоест нещо, което самият човек е призван да развие в себе си. Така, преподобният Йоан Дамаскин отбелязва: „Изразът „по образ и подобие” показва способността на ума и свободата; докато изразът „по подобие” означава да приличаме на Бога в добродетелта, доколкото това е възможно за човека”. Или казано с други думи, „образът” е някаква предпоставка за човека, условия, чрез които той може да бъде насочен към обожение, а подобието не е нищо друго освен процес на обожение или уподобяване на самия Бог. Същевременно повечето свети Отци изтъкват, че Божият образ се изразява в онези свойства на човешката природа, които я „сродяват” с Бога, например: интелигентност, свобода, безсмъртие и способности към творчество. Светителят Фотий, Константинополски патриарх, отбелязва: „Това, че човекът е възникнал по образ и подобие Божие, някои са започнали да разбират като разумност и свободна воля, а други – като главенство и висота на господство, защото в едното или друго може да се отрязява Създаделя”.
Но в същото време някои богослови, като Владимир Николаевич Лоски, смятат, че образът Божий в неговата пълнота е непознаваем понеже Самият Бог, като Първообраз, по Своята природа е непознаваем за човека. Владимир Николаевич пише: „Образът е непознаваем, защото, отразявайки пълнотата на своя Първообраз, той трябва да притежава и Неговата непознаваемост. Затова ние не можем да определим в какво се състои Божият образ в човека”.
Въз основа на всичко гореизложено можем да направим следния извод: независимо от това, че във всеки от нас е заложен Божият образ, който се проявява в определени свойства на човешката природа и който отличава човека от останалото творение, като по този начин го доближава до Твореца, в същото време самото наличие на Божия образ няма да ни донесе никаква полза, ако не го насочим в правилната посока и не се стремим към богоподобие, което всъщност е целта на нашия живот.
превод от руски: Виталий Чеботар
източник: сайт „Православная жизнь”
Храм Свети цар Борис 