Автор: митр. Николай Месогейски

Свети Григорий Богослов казва: „Бракът е отец на светци (Γάμος πατήρ Αγίων)“. Какъв велик израз. Тази институция, която ражда светци; не говори за аскеза. Бракът е баща на светците. И аскезата е работилница на светостта. И манастирът е работилница на светостта. Но и бракът съществува, за да ражда светци. Наистина, ако човек види, както подвижникът, който ще се подвизава, и мъченикът, който ще пролее кръвта си, и този, който ще положи усилия, ще върви по този път нагоре, така (става) и в брака. Това търпение, толерантност, великодушие, дълготърпение, прошка, съвместният път на двамата заедно е друг елемент, върху който Църквата основава светотайнствения характер на брака. Това се нуждае от благословение от Бога. И настъпва промяна.

И още нещо. Както Бог от прилив на любов сътворил света, сътворил живота, от любов идва животът, така и от любовта идва животът в брака. Бракът е утроба, която ражда живот. Ражда деца.

Ще кажа две или три неща по този въпрос, които според мен са много, много важни. (Това е следното, защото днес много често се казва, че двама души се обичат, следователно защо да не се оженят, дори и да са от един и същ пол.)

Имаме двама човека, които се обичат, следователно – защо да не се оженят, дори да са от един и същ пол?

Не! Целта е любовта да създаде единство. Ще ви кажа какво означава това. Трябва да се получи единство – психосоматично единство – и на душите, и на телата. Нека започнем от телата, хората трябва да са взаимнодопълващи се. Не същите, а взаимнодопълващи се. Не се съединяват двамата мъже, извинявам се, ако препращам към друго нещо, нито две жени. А трябва да са взаимнодопълващи се анатомично – един мъж и една жена. Стават едно.

Второ. Тяхната физиология. Вижте колко хубава е физиологията на телата. Всички системи на човешкото тяло са същите и при мъжа, и при жената. Бъбречната функция е същата и при мъжа, и при жената. Дихателната функция, храносмилателната система е същата, и чернодробната функция, всичко. Единствената разлика е в репродуктивната система.

Още нещо. Храносмилателната и всички функции работят за едно и също тяло, съработничат си, служейки на същото тяло. Репродуктивната функция не може да функционира за същия човек (т.е. необходим е друг човек – бел. ред.)

Трето. Всички функции работят рефлексно. Аз не мога да спра в този момент бъбречната ми функция, да направя нещо и да спра бъбреците ми да работят. Не е възможно. Но тази функция – репродуктивната – е подчинена на човешкия контрол. Следователно, човек може свободно да я контролира. И второто, изисква се и втори човек с взаимнодопълващата се физиология и биология.

Всички клетки са приблизително сходни. Половите клетки се различават. Така имаме яйцеклетки, които имат хаплоиден геном, докато всички други клетки имат диплоиден, те са взаимнодопълващи. Имаме и сперматозоидите, които също имат хаплоиден геном. И от какво се нуждаят? Не се съчетава яйцеклетка с яйцеклетка, нито сперматозоид със сперматозоид, а сперматозоид с яйцеклетка. Така става. Никой не е успял да го направи по друг начин. Това е физиологията на телата.

Така става. Никой не е успял да го направи по друг начин. Такава е физиологията на телата. И това е тяхната биологична основа. И как ще се случи това нещо? Чрез съединение. Така че хетеросексуалността е необходимо условие за съединението на хората. Телесно и душевно след това.

Как се осъществява душевното съединение? Душевното съединение се осъществява чрез любовта. Но коя любов? Кенотичната любов. Какво означава обичам? Това е, когато една жена казва: „Мъжът ми – (това) не е този, който ме удовлетворява, а (този) – в християнското разбиране – на когото се отдавам. Този, за когото живея, който е Божият дар в моя живот“. Защо трябва да стоим толкова далеч от това разбиране на нещата? И мъжът, когато казва: „Това е моята жена, аз живея, за да я направя щастлива“. Не доволна. Живея, за да радвам Бога. Живея, за да видим с нея и да почувстваме заедно Неговото присъствие в живота ни. Дори да не си подхождаме много пъти. Познавам хора – родителите ми, не се срамувам да го кажа – не си подхождаха. И аз им казвах: „Кой ви сватоса? Сляп ли беше?“ Е, от тях се получи чудесно семейство. Имаха много силна любов. Имам прекрасни спомени от израстването си в моя дом. И съм благодарен на Бога, че стана така, че тези толкова неподхождащи си хора се срещнаха. Но имаха голяма любов, защото се уважаваха един друг. Въпреки че не можеха лесно да се споразумеят. Имаха различно разбиране.

Затова казвам, че цялото това съкровище, на култивирането, на освещаването, на Божието присъствие в живота ни – това може да се осъществи в работилницата на този вид съвместен живот.

Много млади хора също идват и казва (жената) : „Отче, да продължа ли (към брак)? Аз го обичам, той ме обича.“ Виж дали те уважава. „Какво ще рече това?“ Това е най-основното нещо. Виж дали те уважава. Обича те. Може да каже, че копнее за теб. Това не е любов. Това, че те уважава, означава, че си нещо много ценно за него. И това поражда друг вид любов. Любов, в която има благодарност.  Любов, в която има доверие. Любов, в която има милост. Любов, в която има надежда. Любов, в която има свобода. Любов, в която има благодат и разбиране. Любов, в която има признателност. Която се нуждае от уважение.

Въпрос: Имам два въпроса, които искам да задам. Единият е пряко свързан с това, което казахте. Другият не  толкова. Смятам, че вие сте експерт, който би могъл да отговори. Първият въпрос е за хомосексуалистите. Казахте, че любовта е взаимно допълване. Анатомично и психосоматично допълване.

Митрополит Николай: Възпълването предполага допълване. И казах, че клетките функционират наполовина, функциите са непълни и чакат да бъдат завършени, телата трябва да имат допълваща се анатомия.

Въпрос: Сега ще наблегна на психологическия аспект. Защото хомосексуалистите все още са двама различни хора като душевни същества, които могат да се допълват на това ниво, да има кенозис, снизхождение, единият да се поставя на мястото на другия и да подражават на светостта на Христос на това душевно  равнище.

Митрополит Николай: Малко ме объркваш, ако трябва да ви кажа истината, както го чувствам. Не защото искам да те прекъсвам, но ти каза Христовата святост, кенозис, това са много тежки думи.

Въпрос: Може ли хомосексуалистът да преживее този кеносис, тази святост – на душевно равнище – и до каква степен телесното равнище ще му попречи в това движение?

Митрополит Николай: Добре. Първо, човекът не е душа и тяло, той е психосоматичен. Това е много важно и  се вижда много добре в съпружеското (интимно) общуване, което е превъзходна психосоматична функция. Не става въпрос за две прилепнали тела.  Това е сексуална жестокост като подход към темата. Целта е възпълването  на човека. Не на душата. На човека. Тоест психосоматично. И така душата се събира с тялото; това е свещено нещо. Аз лично смятам, че няма по-свещено нещо, което човек може да направи с тялото си, от това единство, освен богоугодната аскеза. Това е нещо друго с тялото. Затова казвам, че това съединение има свещен характер и затова е грях да се нарушава тази сакралност.

Например, ако пред св. престол поставя чиния с ядене и започна да ям, не съм направил нищо лошо, но съм извършил нещо нечестиво. Нещо, което е предназначено за свещена употреба – св. Престол, аз го използвам за обикновена употреба, която е да ям. Ожаднял  съм? Не вземам свещената Чаша, а пускам чешмата и пия вода. За друга употреба е свещената Чаша. Така е и с тялото, тялото е за свещена употреба. Затова Църквата го нарича храм на Светия Дух, Който живее в нас (1 Кор. 3:16-17). Така че това тяло трябва да има свещена употреба. Ако то има суха сексуална употреба, това е негово деградиране. Тази употреба трябва да премине и през единството на душите. Единство на душите не само в психологически смисъл, но и в смисъла на душата, както я разбира Църквата, което е свързано с освещаването и затова те прекъснах малко, когато говори за освещаването в Христос и кеносиса. Това са думи, които стоят над психологията и над телата. Именно в тях се обединяват душите. Така че това, което бих искал да кажа, на първо място, е, че да определя някого и да кажа, че е хомосексуалист, и или да го осъдя, или да го приема като такъв, е погрешно. Но (мога) да кажа, че този човек мисли, че е такъв. И това, което цялата система прави днес, е да ни накара да вярваме, че се раждаш такъв или ставаш такъв в много ранна възраст и не можеш да се освободиш от това. Ние в комисията по биоетика – първо, аз прекарах две години и половина в самостоятелно претърсване на световната литература. Искам да разбера. Има ли генетичен произход?  Има ли епигенетична основа? Дали е нещо, свързано с хормоните; дали е нещо неврофизиологично, нещо, което се случва в мозъка? Не успях да го намеря. Вече две години и половина се срещаме с най-добрите професори, които можем да намерим в тези области. Няколко от тях се опитват да обяснят. А ние се опитваме да разберем, не за друго, а за да уважаваме. Ако при мен дойде човек, който е такъв и аз тръгна да го променям, значи съгрешавам. Така  чувствам. Но ако той е станал такъв и са го убедили, че трябва да остане такъв, и аз не се погрижа, доколкото ми позволява да му помогна бавно и  уважително да се отърве от тази криза, тогава съгрешавам. Така че бих искал който и да е грешник, с този грях днес, ако е грях в конкретни случаи, да прегърна този човек и да мога да го освободя. Затова не приемам лесно в мен това, което казваш: “Ако някой е хомосексуалист”. Не, ако някой дойде при мен и каже: „Аз съм хомосексуалист“, (ще му кажа) – ела, скъпи брате, да видим какво означава това! Правил съм го, правил съм го много често, много хора са идвали при мен и стигахме до съгласие. Там има и вътрешно разделение, има такива, които искат да им се помогне, и аз им казах, че не мога да осъдя някого, но знам, че ако искате да ви помогна, мога да ви кажа какво е освещението, какво е Божията благодат. И бих могъл публично да ви кажа, и чувствам голяма радост, че някога вярвах, че е по-лесно да се отървеш от наркотиците, отколкото от това възприятие. Сега не мога да ги сравня, имам много случаи, в които хората искаха сътрудничество. Някои може да го изтълкуват по различен начин.

Първото нещо, което трябва да направим, е да не бързаме да казваме, че нещата са така. Не, има лоби, което иска да са така. И второто нещо, виждате, че то се е превърнало в мощно политическо лоби, ще ви дам пример. Когато се проведоха последните федералните избори в Ню Йорк, предишният кмет каза: “Аз съм републиканец по убеждение. Но по три причини ще гласувам за демократите”. Две от трите причини: едната беше, че (Обама) искаше да легализира абортите на федерално ниво, а втората – че искаше да институционализира хомосексуалното съжителство.

Това е политическа причина. Той не се грижеше толкова много за човешките права, без това да означава, че не бяха допуснати огромни грешки в похулването на такива хора.

Второ. Когато през 2011 г. Сърбия започна преговори за присъединяване към Европейския съюз, веднага щом през 2012 г. забрани да се проведе гей парад, преговорите веднага спряха. През 2014 г. през септември успяха да проведат парад в центъра на Белград. 6000 полицаи, 200 човека и през ноември преговорите се възобновиха. Това е политическо решение. Човек разбира, че има лоби, политика, която убеждава, която изтъква, че това е „нещо много хубаво, уважение, какво да правим с тези бедни хора, това са човеколюбиви чувства”…  За съжаление не са. От друга страна, изтъкват религиите като  сурови, безмилостни, което може да не е вярно. Те трябва да възпитават в милосърдие, разбиране и т.н. Затова положихме това усилие. Не искам да разделям въпроса в тази област. И мисля, че правим нещо, което  – да не звучи така, но е така – в световен мащаб не е правен  анализ на въпроса и не сме си отворили устата. Ще стигнем до някъде и ще го кажем. Какво е биологичното му състояние, каква е неврофизиологичната реалност, каква е психологическата реалност, какво означава помисъл! Велико нещо в Църквата; велико наследство (е борбата с помислите). Някаква идея влиза в теб, че нещо може да се развие по някакъв начин и не изчезва. Да речем, хипсифобия (страх от височини).  И  не  хомофобията, а хетерофобията е по-голяма опасност. Но думата хомофобия бе изфабрикувана, какво е хомофобия… Ами това.

Така едното е, че трябва да бъдем малко по-внимателни в това дали ще подходим по този начин, т.е. в това дали някой е ( реално хомосексуалист). И второто е, че разделянето на човека на психическо и физическо е погрешно.

Въпрос:  Ако съм разбрала правилно, по това, което казахте, че тъй като човекът е извън себе си, той не може да обича истински. Какво ще кажете, съгласен ли сте с това?

М-т Николай: Не мога да се изразя по този начин. Смятам, че в духовните въпроси първото нещо, което трябва да направя, ако дойде човек, е да му помогна да отмори душата си. Авва Исаак, велик подвижник, казва: “утеши брата си и след това го наставлявай“. Не е достатъчно да го засипваш със съвети, а да го отмориш. Обратното е погрешно, това е грешката, която правят родителите. Те засипват децата със съвети и после децата не ги искат. Казват ми: “Обичам ги, но не издържам! Не мога да понасям баща си!” Кажи им нещо! Пастирската грижа  на Църквата е друго нещо – че го успокояваш, прегръщаш го, независимо какво е направил. Каквото и да е направил. Разбойникът на кръста се покая. Всички имат възможност да се подвизават и да напреднат и да влязат в милостта на Божията любов, морето на Божията любов и милост. Следователно, не мога да кажа точно такива думи, че (човекът) не може (да обича истински). Може! Но някак по различен начин, не с това, това е пречка. Кризата на идентичността е пречка.

превод: Константин Константинов