Автор: о. Евгений Мурзин

За да отговорим на този въпрос, е необходимо първо да изясним какво се разбира в християнството под смирение и кротост, какво е гняв и едва след това да разгледаме в кои евангелски епизоди как и на кого се е разгневил Иисус Христос.

Така се случва, че когато става въпрос за смирение и кротост, това, което се появява в нашето въображение, е тих, слаб, унизен човек, който по-скоро се плъзга през живота като незабележима сянка, не причинява неудобство на никого, не възразява и смята себе си за по-лош от всички останали. Всеки може да го обижда и оскърбява напълно безнаказано. Всъщност такъв образ практически няма нищо общо с онези красиви и удивителни по своята красота и сила качества на душата.
Смирението е преди всичко трезво виждане за себе си, адекватно осъзнаване на духовното състояние. Смирението предполага отдаване предимство на волята Божия пред собствените нужди и желания, желанието за придобиване на мирен дух, който идва в човешкото сърце заедно с Божествената благодат. Истинското смирение е съчетано с мъдрост. Има дори такова понятие – смиреномъдрие. Последното, ако присъства в човека, формира у него правилния начин на мислене за себе си и света около него. Смирението включва и такова важно свойство като безропотното, но в същото време и свободно приемане на всичко, което ни сполетява в живота – както неговите радостни страни, така и скръбните, трудни обстоятелства.

Кротостта е точно обратното на слабостта. Св. Йоан Златоуст го нарича „знак за велика сила“. „За да бъдеш кротък, трябва да имаш благородна, смела и много извисена душа“, пише той. Кротостта, тоест състоянието на ума, когато човек се отнася към всичко спокойно, търпеливо, понася обиди и не отвръща със зло на злото, е доказателство за силната воля и способността на човека да се самоконтролира, съзнателно ограничавайки греховните импулси на душата си. Един слаб, боязлив човек, който търпи обиди и оскърбления, само защото се страхува от обиждащия го и не е в състояние да му се противопостави, не може да се нарече кротък. Само онези, които имат избор да обърнат другата буза или да отвърнат, проявяват кротост, когато изпълняват евангелската заповед. Кротък може да бъде само човек, който наистина е укротил страстите си.

Много свети отци наричат ​​гнева естествено свойство на човека, което той е получил при сътворението си като оръжие срещу дявола и греховните импулси. Въпреки това, в резултат на грехопадението, което също беше следствие от факта, че Адам и Ева не използваха тези оръжия, за да се борят с изкушението на змията, гневът коренно е променил първоначалната си посока. Вместо да обърне гнева си срещу дявола, греха и пороците и по този начин да смаже тези врагове още отдалече, човекът е започнал да го излива върху другите хора, предизвиквайки у тях реципрочни агресивни чувства. И нашата задача е да върнем гнева към първоначалната му цел. „Гневлив ли си? Бъди такъв по отношение на греховете си, бий душата си, бичувай съвестта си, бъди строг съдник и безмилостен палач за собствените си грехове – това е ползата от гнева, защото това Бог го е вложил в нас“, пише Йоан Златоуст, вече цитиран по-горе. В светоотеческото наследство има дори такова понятие – праведен гняв, тоест гняв, насочен срещу греха, а не срещу ближния.

Иисус Христос, бидейки истински Бог и съвършен човек, напълно притежаваше смирение и кротост. Душата му също се изпълни с справедлив гняв, когато видя резултатите от действията на дявола, който подчиняваше хората на своята воля и ги тласкаше към грехове. Това обаче не се случваше често. В Евангелието намираме само едно конкретно споменаване, че Спасителят проявява чувства на гняв. Евангелист Марк, описвайки реакцията на посетителите на синагогата към намерението на Иисус да изцели човек с изсъхнала ръка в събота, пише, че Спасителят ги погледна с гняв, нажален заради ожесточението на сърцата им (Марк 3:5). От тази фраза става ясно, че Христовият гняв не е насочен към хората. Напротив, той скърби за тях и се тревожи за състоянието на сърцата им. Това е гняв срещу дявола, който е съчетан с любов към човека, станал жертва на тъмни сили. Същият справедлив гняв очевидно съпътстваше действията на Иисус Христос, когато Той, като взе камшик, изгони продавачите и менячите от Йерусалимския храм. Евтимий Зигабен, авторитетен тълкувател на Светото писание, отбелязва: „като направи бич, Иисус Христос не биеше хората, а само ги уплаши и ги прогони, и, разбира се, удари и изгони овцете и воловете“. Така гневът на Спасителя беше правилно мотивиран, правилно фокусиран и под пълен контрол. Не беше в противоречие с кротостта и смирението, но това беше  съвършен и праведен гняв.

превод: Мартин Димитров, източник: foma.ru