Автор: прот. Александър Лашков

Св. Мария Египетска била родена в края на V век някъде в Северен Египет. Едва дванадесетгодишна тя напуснала бащиния дом и се озовала в огромния град Александрия, на брега на Средиземно море. Там се отдала на разпътен и порочен живот. Един ден, водена от любопитство, тя се присъединила към група поклонници, които тръгвали с кораб към Йопия и оттам към Йерусалим, за да се поклонят на св. Кръст Господен. Дори по време на пътуването Мария не се отказала от навиците си и съблазнявала пътниците с безсрамното си поведение.

Когато накрая пристигнала в Йерусалим, тя се отправила заедно с множеството към храма на Гроба Господен. Но щом стигнала до вратата, не могла да влезе вътре – усетила, че някаква невидима сила я възспирала. Опитала няколко пъти да влезе, но все безуспешно. Уморена, Мария се облегнала на стената в притвора и се замислила какво й пречи да влезе в храма и да се поклони на Животворящия Господен Кръст. Тогава в един миг сякаш светлина озарила съзнанието й – тя разбрала, че нейните грехове са невидимата стена, която прегражда пътя й към светинята; дала си сметка за мерзостта на своя досегашен живот и за ужаса на своето падение.

Мария паднала на каменния под и горко заридала…

След като се съвзела, тя се помолила горещо пред иконата на Божията Майка, влязла в храма и се поклонила на Честния Кръст. После, по Божие внушение, напуснала светия град и се усамотила в Задйорданската пустиня.

В Александрия Мария живяла охолно и се обличала разкошно, пиела скъпи вина и се хранела обилно. В пустинята тя с усилие намирала треви и корени, пиела дъждовна вода. А тялото й останало незащитено от знойния пек и нощния студ, тъй като дрехите й бързо се прокъсали и се разпаднали. Но не гладът и жаждата, нито горещината и студът я измъчвали толкова, колкото нечистите помисли, порочните желания и блудните навици. Цели седемнадесет години били нужни на св. Мария, за да обуздае страстите и тялото си, та молейки се непрестанно и изтощавайки плътта си, тя постигнала чудно духовно съвършенство, което надвишавало възможностите на човешкото естество.

Четиридесет и седем години прекарала св. Мария в пустинята. Историята на своя живот тя разказала на стареца Зосима по време на изповед, приела светите тайни и същия ден, 1 април 530 г., Велики Четвъртък, предала Богу дух. Житието й, предавано устно от монасите, по-късно било записано от Йерусалимския патриарх Софроний.

Зная, че за рационалния, разпуснат и разглезен наш съвременник биографията на св. Мария звучи невероятно. Възможно ли е човек да понесе такива лишения? – би попитал той. Не е ли това своего рода мазохизъм? А и какъв е смисълът на всичко това? Можем ли ние да подражаваме на хора, живели петнадесет века преди нас?

Бих казал, че можем и трябва. Животът на св. Мария Египетска ни показва как една послушница на дявола чрез покаяние, пост и молитва може да стане равноангелна светица. Така и ние, намалявайки мащаба на духовния подвиг според силите си, чрез покаяние, пост и молитва от себични, недружелюбни и грехолюбиви хора можем да се превърнем в добри и примерни християни. Разбира се, от нас не се иска да се уединяваме в пустинята и да излагаме телата си на студ и зной. Но би трябвало поне да можем да се измъкнем в неделя от топлата постеля и да отидем на църква. Разбира се, от нас не се иска да се храним с корени и да се молим денонощно. Но би трябвало поне да спазваме поста и да се молим редовно, да осъзнаваме грешките и греховете си и да се опитваме да не ги повтаряме – това можем и сме длъжни да го сторим. От нас се иска да подражаваме на светите Божи угодници небуквално, а по същество. А то ще рече да се борим с тъмните сили в себе си и да ги обуздаваме; то ще рече да се грижим не само за телата, а и за душите си, като полагаме усилия да ги облагородим, да ги направим по-меки и състрадателни и да им дадем посока на развитие нагоре, към светлината, доброто и любовта…

източник: alashkov.wordpress.com