Автор: архим. Христофор, игумен на светогорския манастир Григориу

Братя и отци,

Благодарим преди всичко на Светия Бог, Който ни удостои да празнуваме Благовещение, което е ден на спасение за всички хора.

Благовещението ни разкрива безкрайната любов на Бога към човека. Виждаме, че Бог преследва човека, за да го спаси. И Неговият план е бил самият Той да стане Човек за нашето спасение. Но Той разкрива съкровището, което св. Богородица имала в сърцето си, любовта, жертвата, послушанието, смирението и най-вече вярата и упованието в Бога. Това показва и уважението, което Бог има към човека. Той не искал насила да престъпи волята на св. Богордица и да се всели в нея, преди да получи нейното съгласие. Ето защо, докато тя не казала: „ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“ (Лука 1:38), Бог изчакал. И когато тя била напълно отдадена на Бога, тогава била извършена и великата тайна на нашето спасение и от този момент започва делото на спасението на човека с Въплъщението на Божието Слово в нея.

За това ние благодарим на св. Богородица. И знаем, че всеки път, когато и ние се предаваме на Бога и казваме: „ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“, тогава Светият Дух, Божията благодат, също влиза в нас и живее в нас, и ние ставаме благодатни хора. Но щом престъпим Божия закон, тогава Божията благодат си отива. Св. Богородица е пример за нас.

Виждаме, че тя винаги имала покой и мир в себе си. И тогава, когато отишла във Витлеем, за да роди Христос, тя не се натъжила, че не могла да намери място, където да роди, и че трябвало да отиде в една пещера. Защото знаела, че е в ръцете на Бога. Имала Бога за свой закрилник. Ето защо винаги имала мир, радост и покой в себе си. И когато отишла в Египет, това не се променило. И когато се върнали обратно в Назарет,  имала този мир и покой в себе си, защото имала вяра и упование в Бога.

Така и ние, които ставаме монаси и се посвещаваме на Бога, трябва да имаме това доверие и вяра в Бога. Тази година, с Божията благодат, постригахме петима  монаси и чухме обетите, които монахът дава, че трябва да се откаже от всичко, за да обича Бога. Нашата цел е да обичаме Бога. И ако постигнем това и се уповаваме на Бога и нашата вяра и упование в Него не се разколебават – затова идваме в манастира, защото се уповаваме на Бога – тогава винаги ще сме спокойни. Каквото и да се случи в живота ни, то ще бъде покой за нас, защото знаем, че чрез всички събития в живота ни Бог подготвя нашето спасение. Защото това е Божията цел: да спаси човека.

Сега, виждате, имаме и този случай с коронавируса, заради който има смущение в целия свят. Трябва да се уповаваме на Бога. Съществуват много сценарии. Но не се доверявайте на всичко, което чувате, защото светът има своите планове. Но и Бог има свои планове. Над всички е Христос. Господарят на живота и смъртта е Христос. Господарят на историята е Бог, а не хората. Хората могат да говорят каквото си искат, да планират каквото си искат. И нито Америка, нито Русия, нито Китай, нито каквото и да било друго на света ще ни спаси; само Бог ще ни спаси. Нека не се вкопчваме в тези мрежи на човешките планове. Нека да видим какви са Божиите планове. Да се захванем с това, което Бог иска за нас. А какво иска Бог от нас? Бог иска нашето покаяние!

Както казва св. Варсануфий, всички тези изпитания са заради нашите грехове. Това не е случайно. А причината за греха е лошото произволение на човека. Ние нямаме правилно произволение, правилна воля. Тъй като не изпълняваме Божията воля, а изпълняваме волята на плътта, затова Бог се намесва много пъти в историята. В Стария Завет четем, че когато евреите се отклонявали от Божия закон, Бог позволявал на съседните племена да воюват с тях и да ги победят. Когато се връщали при Бога, макар и да били малко, те побеждавали.

Сега Бог ни разтърсва малко, за да ни събуди. Не за да видим какво прави единият и другият, а за да видим какво трябва да направим, за да помогнем на себе си и на другите. Не е добре да се тревожим за това какво прави единият и другият, отци, а за това какво трябва да направим ние, защото Бог допуска това изпитание за нас.

Св. Мария Египетска била много грешна жена. Но Бог я преследвал, наблюдавал и искал да ѝ помогне в някакъв момент.

И когато тя отишла да се поклони на Светия Кръст, Бог с невидима сила й попречил да влезе в храма. Тогава преп. Мария дошла в себе си. Какво означава това? Означава, че преп. Мария не започнала да казва: „Бог е несправедлив. Защо не ми позволява да отида да се поклоня? Нима аз съм единствената грешна? Нима другите, които влизат, не са грешници? Защо позволява на другите, а на мен не?“. Тя не се спирала на това, което правят другите, нито на това дали Бог е справедлив, но разбирала, че това се дължи на нейните грехове.

Това е доброто произволение, добрата воля, която светицата имала. Бог ѝ дал възможност, разтърсил я малко, за да разбере греха си. И когато разбрала това и дошла на себе си, тя плакала, силно се разкаяла и взела решението да напусне света. Обърнала се към св. Богородица, поставила я за гарант и я помолила да й прости греховете и да й помогне да се поклони на Светия Кръст. След това се доверила на Пресветата Богородица да я отведе там, където тя ще й покаже. Виждате ли, тя не отишла там, където искала да отиде, а там, където св. Богородица ѝ показала.

И ние знаем, че тя отишла в пустинята и че там живяла четиридесет и седем години. През първите седемнадесет години водила много голяма борба. Идвали й помисли, идвали й спомени за песни, за храни, за напитки, за греховете, които била извършила. Но тя не допускала нито единпомисъл да влезе и да оскверни сърцето ѝ или да нарани връзката ѝ с Бога, защото била обещала, че ще се откаже от всички тези неща. Защо? Защото имала добра воля, имала добро намерение. Тогава и Бог помогнал. А с Божията помощ „невъзможното за човека“ става „възможно“ (Лук. 18:27).

Удивяваме се, че една жена живяла в пустинята толкова много години. Защо? Защото имала тази добра воля. Имала  добро произволение и се е борила упорито, въпреки че имала толкова големи грехове. Но преди всичко какво било това? Как започнала? Тя дошла „на себе си“. Не седнала, както казахме, да сравнява живота си с другите и да казва: „Виж, и този, който влиза сега, е грешник.Познавамго.Тойизвършитолковамногогрехове.ЗащоБоггопускадавлезе,аменнемепуска?“. Не казала, че Бог е несправедлив. Така че това, което Бог иска от нас, е да погледнем към себе си. Произволението ни не е правилно; защото ако имаме правилно произволение, Бог ще намери начин да ни помогне. Знайте това, отци. Преди всичко имайте предвид това: онова, което Бог иска от нас във всеки един случай. А това, което Бог иска от нас, е да се върнем при Него. Да се върнем всички. Нищо друго. И когато се върнем, част от Църквата се връща и постепенно цялата Църква се поправя. Защото, ако гледаме „какво прави един и какво прави друг“, а ние правим по-лошо от тях, защото осъждаме хората, тогава каква е ползата? Не носим полза на никого. Няма никаква полза, когато се занимаваме с другите. Защото нито ние, нито те имат полза, а по-скоро ние сме ощетени. Но това не е начинът, по който Църквата може да действа.

… Във всеки случай Антихристът ще дойде, след като Църквата е казала това. Но кога ще дойде той, не знаем. Нека бъдем готови. Освен това, ако Антихристът дойде, какво ни интересува? Над всичко е Христос. Какво, нима Антихристът е над Христос? Но в крайна сметка Христос ще победи. Хората или човешките замисли няма да надделеят. Ако вярваме в Бога, „ако Бог е с нас, няма кой да е против нас“. Нека не се объркваме, разстройваме и огорчаваме. Само се покайте. Да имаме правилно покаяние и да се върнем при Бога. Това да имаме предвид. И ако не се смирим, Божията милост не може да дойде в живота ни.

Сега ще прочетем нещо от авва Варсануфий…

„Молба на отците, които живели в обжещитийния манастир, до великия старец, относно света:

Понеже светът е в опасност, молим всички ние да измолиш Божията благост да оттегли (заплашителната) Си ръка и да върне меча в ножницата. Застани между тези, които са паднали, и тези, които стоят, със свещения тамян на твоята молитва и спри изтребителя. Издигни свещения олтар на отдаденото си отеческо сърце към всесветлия и свят небесен купол и Божият гняв ще спре. И те молим и умоляваме, смили се над загиващия свят. Помни, че всички ние сме твои членове. Покажи и в този момент милосърдието и чудесата на Бога, защото на Него подобава славата во веки веков. Амин.“

Отговорът на авва Варсануфий:

„Братя, чувствам скръб и мъка за Божия гняв, който виси над човечеството, защото всичко, което правим, е противно на Божията воля. Господ казва – „ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно“ (Мат. 5:20).

Но ние стигнахме до пълната противоположност; нашето беззаконие далеч надхвърли беззаконието на иноверците.

И има много хора, които молят Божието милосърдие да прекрати гнева на света – и никой, разбира се, не е по-милосърден от Бога – но Той няма да даде милост, защото се противопоставя на множеството грехове, които се извършват в света.

А сега има трима мъже, които по Божия благодат са достигнали съвършената степен на възраждане и предано служат на Неговата воля, които са надхвърлили границите на човешката природа и са получили власт да развързват и връзват, да прощават и да не прощават грехове. Те стоят будни пред заплашващото ги бедствие и се борят, за да не бъде целият свят, вселената, ненавременно и напълно унищожени.

Наистина, по техните молитви Господ удължава с изпитанието и Своята милост. И им е казано, че още малко време ще продължи гневът. С тях, следователно, се молете и вие. Молитвите на тези трима души се срещат при входа на горния олтар на Отца на светлините. И те се поздравяват един с друг и се радват в небесните места. Когато отново се обърнат към земята, те плачат, ридаят и страдат заедно за злото, което е извършено, и движи Божия гняв. Това са Йоан в Рим, Илия в Коринт и още един в провинция Йерусалим.

И вярвам, че те ще успеят да измолят Божията милост. Да, те ще успеят. Амин.

Нека моят Бог (Който дарява Своята милост на мен, недостойния), да ви укрепи, за да можете да слушате и да понесете бремето и страданията, причинени от това, което ви казах, защото те са недостъпни за онези, които нямат дарбата да ги разберат.“ [Βαρσανουφίου καί Ἰωάννου, Κείμενα διακριτικά καί ἡσυχαστικά (Ἐρωταποκρίσεις), ἐκδ. Ἑτοιμασία, Ἱ. Μονῆς Τιμίου Προδρόμου, Καρέας 1997, τόμ. Γ ́, 569, σελ. 5963].

Виждате ли, дори свети Варсануфий, живял през 5 в., когато в целия свят  имало подобни затруднения, казва, че това, което правят хората, е противно на Божията воля. И ние като човеци сме се отклонили от това, което Бог иска.

Веднъж един подвижник си казал: „Въпреки че съм толкова години в пустинята, не изпълнявах Божията воля. Не успях да изпълня Божията воля дори за един ден. Утре ще се постарая да изпълня Божията воля.“ Затова той не седнал в килията си да се моли, а както правил всеки ден, взел торба с жито и отишъл в мелницата да го смели. Но щом стигнал до мелницата, дошъл някой друг и му казал: „Отче, мога ли да смеля житото си, защото бързам?“ „Смели го“, казал той, защото се замислил: „Какво иска Бог от мен сега? Да му отстъпя място“. Но веднага щом свършил, дошъл друг. Така изминал целият ден, а на всеки кръгъл час идвали други и накрая той се върнал, без да е смлял житото. Тогава имал вътрешно известие: „днес изпълни Божията воля“. Виждате ли? Трябва да разглеждаме всеки момент от живота си, за да видим каква е Божията воля.

Св. Ефрем Катунакийски, който, както знаете, имал труден старец, всеки ден му идвал помисъл да си тръгне. Той си казвал: „Нека си тръгна утре.“ След това си казвал: „Нека си тръгна другата седмица.“ След това: „Нека си тръгна на Великден, Рождество Христово и т.н.“ И така прекарал там четиридесет години със своя старец. Когато старецът му починал и той отишъл да се сбогува с него при последната прегръдка, почувствал в сърцето си, че това, което направил, било Божията воля и че то ще го доведе до спасението му. Почувствал известие в себе си: „Ако не беше направил това, което е Божията воля за твоя живот, и си беше тръгнал, щеше да се погубиш“. Това известие имал. И казвал на Бога: „Добре, защо не ми го казваше? Защо, Боже, не ми извести, че това е Твоята воля, за да не страдам?“. И  получил отговор: „Защото исках да видя твоето произволение.“

Затова, отци, нека бъдем търпеливи и винаги да имаме добър помисъл. Нека имаме правилно произволение и да се питаме какво иска от нас Бог. Бог понякога ни разтърсва, за да ни събуди.

През 1978 г., след земетресенията в Солун, беше написана една книга, в която се казваше: „Любовта тресе  земята“ (Θεοκλήτου Διονυσιάτου, Ἡ ἀγάπη σείει τήν γῆ, ἐκδ. «Ὀρθόδοξος Κυψέλη», Θεσσαλονίκη 1978). И св. Паисий, който по това време се намирал в Суроти, казал: „Да отидем на Атон, да вържем Солун, за да не се люлее!“. В други случаи, когато му разказвали за някакви хора, които изпитвали болка и страдание, той казвал: „Каква са виновни тези хора и се терзаят, ако аз, заблуденият, не съм светец, за да им помогна?“ Виждате ли? Той хвърлил вината върху себе си. Не я стоварвал върху хората, които страдали. Такъв дух трябва да имаме, отци. Винаги имайте тази нагласа, че ние трябва да се поправим и тогава другите ще се поправят.

И Евангелието, което чухме завчера в църква, с жената, която  била хваната в прелюбодейство, подчертава същото нещо.

Според закона те трябвало да я убият с камъни. Христос не отхвърли този закон, но им казал: „Добре. Убийте я с камъни. Но този без грях пръв да хвърли камък“. И тогава всички побягнали и никой не я убил с камъни. И Христос каза: „Нито Аз ще те убия с камъни, Който съм без грях. Дойде Новият Завет, дойде Божията благодат.“

Бог не наказва, а иска и чака нашето завръщане. И така, Той й каза: „Иди си и недей вече греши“ (Йоан 8:11), защото  иска да не съгрешаваме и да се върнем при Него. Затова нека бъдем внимателни, отци! Толкова много неща имаме в себе си. Нека не се натоварваме повече. Нека поне не осъждаме хората, които и да са те. И нека се стремим да се поправяме. Да видим къде сме виновни и да го поправим. Тук, в манастира, нещата са прости. Манастирът е идеалното място, където човек може да израсне духовно, ако използва това правилно. Имаме службите, трапезата, четенията, послушанието, нашите духовни задължения. Ако човек се занимава с тях, край; спасението му е лесно. Защо да се занимаваме с други неща и да се притесняваме и да се огорчаваме дори помежду си?

… Ние имаме цел. Ще се борим в това, което трябва да правим „всеки ден“ (Лук. 9:23), защото утрешният ден не е в нашите ръце. Имаме днешния ден. Как ще работим днес? Нека да разгледаме това. Нека не мислим за утрешния ден и за вдругиден. Когато дойде утрешният ден, той ще бъде днешният ден. Така че ако се научим да работим правилно всеки ден, ще работим правилно през целия си живот. Но ако оставим денят да мине напразно и мислим за това какво ще се случи след пет, десет и двадесет години, тогава няма да направим нищо в живота си и ще си отидем от този свят, без да вземем нищо със себе си.

Благовещение, 2020 г.

превод: Константин Константинов