Автор: о. Харалампос Пападопулос

Животът в Христос не е фантазия, хубава идея или идеология, а живот. Трябва да го разберем, да го вложим дълбоко в нас, да стигне до „мозъка“  на нашето същество. Христос е Живот и Го срещаме, когато не се боим да живеем.

Толкова е лесно да се губим сред фантазията, понеже не издържаме нашата реалност. Но отците на Църквата се провикват: „Остани в килията си…“, не бягай от проблемите, виж ги, погледни ги, те ще те доведат до решения, „остани в килията си и тя ще те научи…“.

Животът е Божий дар към човека. Не можем да го хвърляме, да го подценяваме, да го гледаме през вини и омраза. Чуваш много християни да принизяват и да презират този живот заради един друг. Но ако имаме право на участие в царството Божие, това се дължи на факта, че се родихме и получихме този живот. Оттук тръгваме за вечността. Затова трябва да уважаваме живота, да го обичаме, себе си, хората, тялото си, творението, животните, цялото Божие миросъздание.

Другият живот, както свикнахме да го наричаме, е продължение на този, животът е единен и не се фрагментира и парцелира. Просто накрая ни чака един огромен свръхлогичен дар, Възкресението, Царството Божие, там, където всичко ще стане ново, ще настъпи нов свят, една земя, нов човек. Светият Дух ще обнови всичко и всички.

Затова е важно животът в Христос, борбата, която ще водим, да има връзка с практиката на всекидневния живот. Знаеш ли какво е духовен живот? Начинът, по който говориш, слушаш, ходиш, ядеш, спиш, ставаш другият да седне, правиш място да мине, всичко, което правиш и произвежда живот. Там трябва да се явява твоята аскеза, борба, вяра и връзка с Христос.

Ще ви кажа хубав пример от живота на един послушник на свети Порфирий: свети Порфирий дошъл на посещение от Атина в Кавсокаливия. Монасите излезли да го посрещнат изпълнени с радост. Както доближавали, светецът казал на един монах:

– Този нар защо е толкова зле? Не виждаш ли, че ще изсъхне?

– Не видях дървото, геронда… – отвърнал послушникът.

Св. Порфирий го изгледал, казвайки:

– Добре, не видя и не забеляза ли, че това нарово дърво страда, жадно е, има нужда от вода – и искаш да водиш духовен живот, искаш да видиш Христос? Донеси вода да го полеете…

превод: Константин Константинов