Автор: Андрей Музолф

Свещта има няколко символични значения. На първо място, тя е израз на нашата жертва към Бога, на нашата преданост и любов към Него. Пламъкът, който се издига от свещта, символизира нашето горене и стремеж към Твореца. Освен това мекотата на свещта, която обикновено се прави от восък, изобразява мекотата на душата ни, нашата податливост и готовност за покаяние – основното условие за постигане на Божието царство.

Според забележката на един съвременен подвижник, паленето на свещ в храма е преди всичко образ на връзката ни с Бога и с онези, които са наследили Неговото блаженство. Ето защо е паленето на свещи пред иконите на Господ, както и пред иконите на Пресвета Богородица и други светци. Тази практика не е езичество, не е желание да предразположим Бога и Неговите светци. Палейки свещи пред иконите, ние изразяваме любовта и почитта си към този, който е изобразен на иконата.

Всеки от нас, идвайки в храма, осъзнава, че основната цел на енорията е молитвата. В същото време разбираме, че молитвата може да има не само вербален характер, но и да бъде облечена в определени действия. И паленето на свещи пред иконите е просто едно от тези „деятелни” проявления на молитвата.

Но в същото време не бива да забравяме, че самото палене на свещи, като чисто механично действие, което не е придружено от молитва, няма смисъл, защото Бог се нуждае не от нашите свещи, а от душите и сърцата ни.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: сайт „Православная жизнь” –

https://pravlife.org/ru/content/zachem-stavit-svechi-pered-ikonami