Автор: митр. Антоний (Паканич)

Вече говорихме за това колко опасна за душата е лъжата, особено ако тя се използва „заради велика цел“. В същия смисъл не по-малко опасно е явлението, известно под името „двойни стандарти“.

Вероятно всеки от нас се е сблъсквал с него. Същността му е проста. Още в древността един туземец образно е обяснил как разбира доброто и злото: „Добро е, когато аз открадна много крави, а зло е, когато откраднат от мен много крави“. Това е т.нар. двоен, или „готентотски“, морал.

И днес той е широко разпространен. Когато спрямо нас бъде извършена несправедливост, ние я осъждаме с всички сили. Но ако същото направим ние самите или хората, които са ни близки, сме склонни да проявим снизхождение и дори да я оправдаем.

Понякога в подобни оправдания хората стигат до крайна инфантилност, напомняйки малки деца, които казват:

– Щом той може, значи и аз мога.

Или:

– Той започна пръв…

Но от това несправедливостта не престава да бъде несправедливост, нито злото — зло.

Когато човек, който живее без Бога, сам се сблъска със злото, което е пожелавал — а може би и причинил — на ближния си, той често наивно и недоумяващо се възмущава, като героя от един стар виц:

– Защо това се случва на мен?

За съжаление, в наши дни, когато хората по света са разделени и омразата прелива, двойните стандарти се използват повече от всякога.

Забравяме обаче, че макар в примитивни общества това някога да е било считано за норма, за християните всичко трябва да бъде различно.

Нека си припомним какво ни казва Господ за двойния морал: „С какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“ (Мат. 7:2).

Казано е ясно и категорично — без уговорки, без изключения, без условия. Каквито изисквания поставяш към ближните си, такива ще бъдат поставени и към теб. Тук няма „за нашите“, „за християните“ или „за праведниците“ — законът е един за всички.

В края на времената всички хора ще бъдат съдени. Но от самите нас — не само от делата ни, а и от това как съдим другите и себе си, как се отнасяме към чуждите постъпки и към собствените си — зависи колко строг ще бъде нашият личен последен съд.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: сайт „Православная жизнь” –

https :// pravlife . org / ru / content / mitr – antoniy – pakanich – chem – opasny – dvoynye – standarty