Автор: прот. Александър Лашков

IV-та Неделя на Великия пост – на св. Йоан Лествичник

Най-верният и сигурен път за постигане на истинска духовност е намерен и очертан от православното монашество. Изхождайки от виждането, че християнството е не толкова теория, колкото начин на живот, монасите отдават предимство на религиозния опит, разбрали – също от опит, – че до Бога ни приближават не само богословстването и философстването, но чистият и праведен живот; не само разсъжденията и търсенията на разума, а добрите дела, белязани от искрена любов.

Религиозният опит на неизброимо множество монаси и отшелници е събран в т.нар. светоотеческа литература, която е истинска съкровищница от несметни духовни богатства. В нея търсещият дух може да намери ценен съвет и надеждна подкрепа, проникновен психологически анализ и искрено съчувствие, т.е. всичко, което му е нужно, за да върви към Бога. Вярно е, че за нас, съвременните хора, много предписания изглеждат трудни и дори непосилни, но това е само на пръв поглед. В духовните и аскетически писания внимателно е спазен принципът на постепенността и в тях има правила не само за напредналите, но и за начинаещите във вярата; не само за тези, които имат дарбата да водят строг и въздържан живот, но и за нас, обикновените вярващи.

Особено ценен в това отношение е знаменитият труд на св. Йоан Синайски “Лествица на Божественото изкачване”. Св. Йоан е живял през VІ век. Станал монах още като юноша, той прекарал четиридесет години като отшелник до Синайския манастир, на който по-късно станал игумен. В тези години той написал своята книга “Лествица”, което значи стълба. В този свой труд, с право смятан от мнозина за боговдъхновен, св. Йоан споделя своя опит на подвижник и борец срещу страстите и злото в самите нас. В гръцкия ръкопис тридесетте глави на книгата не са наречени стъпала, а „logoi“ – слова, защото те са беседи и разговори за наставление. В старобългарския превод е приета алюзията от стъпалата на стълбата на Яков, която се издигала от земята до небето (вж. Бит. 28:11-16).

Името на тази велика книга е дала и прозвището на св. Йоан, който е наречен Лествичник. Св. Църква почита паметта му два пъти – на 30 март – деня на неговата кончина, и в четвъртата, днешната неделя на Великия пост, която носи името му. Твърде скоро “Лествица”-та става класическа книга не само за монасите, но и за всички, проявяващи интерес към самоусъвършенстването. Естествено е нейната строгост и висотата на изискванията в нея да ни изглеждат трудни и дори невъзможни за изпълнение, но не бива да забравяме две неща:

1. Тя е писана за монаси отшелници, които са се отрекли напълно от света, за да намерят Бога; и

2. Чрез нея и ние, разглезените и разпътни чеда на новото време, можем да се научим как да се вглеждаме критично в себе си и да откриваме слабостите и недостатъците си; как да се борим с тях и да придобиваме добродетели.

“Защото ако искаме да постигнем смиреномъдрие – учи ни св. Йоан Лествичник, – нека не преставаме да изпитваме себе си; и ако в душата си мислим, че всеки от нашите ближни е по-добър от нас, то Божията милост не е далеч от нас.”

източник: alashkov.wordpress.com