Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

05.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Бракът е кръстно-възкресен път (първа част)
Бракът е кръстно-възкресен път (първа част) Е-мейл
Оценка на читателите: / 33
Слаба статияОтлична статия 
Написано от митр. Атанасий Лимасолски   
Четвъртък, 22 Май 2014 09:56

митрополит АтанасийБракът е път към спасението на човека. Ако гледаме нещата през духа на Църквата, тогава можем да кажем, че основната цел на брака не може да бъде друга, освен спасението на човека. Тоест не можем да поставим като цел на брака нито щастието, нито придобиването на деца, нито  например да имаме другар в живота, защото всичко това са второстепенни неща. Бракът е много важно събитие в нашия живот, който самата Църква е потвърдила и  защитила. Знаете, че в първите години от съществуването на Църквата имало християни, естествено еретици, които учели, че бракът е нещо гнусно,  стои по-ниско от девството и не е хубаво нещо човек да се жени.

Св. ап. Павел казва, че между вас има хора, които ви увещават да не се жените и да се гнусите от брака, докато бракът е нещо честно у всички, и брачното легло – чисто (Евр. 13:4).  Църквата много рано чрез правилата на апостолските събори и Вселенски събори отхвърлила тези идеи за брака. Дори на един събор бил обсъждан проблемът дали е  позволено на свещениците да бъдат брачни. И до днес римокатолиците не разрешават брак на своите клирици - там няма брак, а има целибат. На този събор се обсъждало дали свещеникът да бъде брачен, след като някои християни смятали, че той стои по-ниско от девството, не отговаря на духовния живот и още повече на свещенството. Разбира се, православните отци не приели този еретически и погрешен възглед и дори един подвижник св. Пафнутий, свещеномъченик, защитил брачните свещеници и казал, че честниият брак не е пречка за свещенството. От тогава Православната Църква има брачни духовници. Следователно, Църквата приема брака, благославя го и го смята като път на спасение.

Бракът, това важно събитие, има за основна цел нашето спасение. Трябва да разберем много добре това, защото  човек върху него трябва да изгради своя брак; ако не постави  правилна основа, тогава всички останало ще бъде накриво. От моя малък опит, разбира се, не личен, защото  не съм женен, но от опита, който имам с много хора, с които разговарям, които имат разни проблеми и най-вече вярващи съпрузи, - хора, които са по-близо до Църквата, които срещат трудности в своя брак  и се затрудняват - виждам, че при тях липсва това чувство, а именно, че бракът е път към спасение. Някой обаче казва - аз се ожених, искам да съм щастлив, искам да има човек, който да ме обича, искам да има разбирателство в брака. Искам бракът да бъде пристанище за мен, да си отпочивам, когато отида вкъщи, така казваме. Това се естествени, човешки неща. Но така ли трябва да бъде?  Нека дам пример от монашеския живот, за да разберем, че този евдемонистичен дух е навлязъл и в нашето християнското мислене. Днес един млад човек, който иска да стане монах, казва: искам да стана монах, да намеря хубав манастир, да има хубаво братство, добри отци, добър старец, да е свят, разсъдлив, да не се гневи, да  не е лош, да не се отнася зле, да  разбира моите нужди, манастирът да е хубав, построен на хубаво място, всичко да е хубаво!  И човек тръгва с такива предпоставки да стане монах. Така тръгнах и аз, когато ставах монах, впоследствие естествено разбрах, че това беше грешка. В Патерика обаче  има едно напълно различно схващане. Един млад човек отишъл при един авва и го попитал: авва, къде да отида да се спася? Тоест къде да отида да стана монах? И той му казал- чедо, там, където има труд,  там да отидеш. Не отивай в места, където нещата се лесни, ако искаш да се спасиш. Сега, ако искаш да си прекараш приятно, хубаво и красиво, добре, върви там, където е лесно. Но ако наистина искаш твоето спасение, тогава върви там, където има затруднение, труд. Някога един млад човек попитал авва Захария: Авва, как трябва да се държа в общежитийния манастир, за да се спася? Аввата взел своята калимявка, хвърлил я на земята, стъпкал я и му казал: ако станеш така, можеш да се спасиш. Ако станеш като калимявката, където другите да те стъпчат, можеш да се спасиш. Той не му казал: ако искаш да се спасиш, старецът ти трябва да бъде кротък човек, да не ти се гневи,  да не ти сече хатъра, да се грижи добре за тебе и т.н.. Отците нямали това разбиране. Сещам се, че когато бях на Света гора, дойде един архимандрит от Атина и искаше да намери килия, където да се отдаде на безмълвие. Той дойде при папа Ефрем в Катунакия и му каза:

- Геронда, имате ли тук килии, където да се отдам на безмълвие и подвижнически живот?

Старецът му казал:

- Има много килии - тези от вас, които са ходили в Катунакия, в Карулия, знаят, че там има много килии.

Той му отвърнал:

- Аз искам килия, в която има  вода.

- Е, има и такива.

- Също да няма влага!  Да не е много нависоко,  да не е пещера, да не е под скалите..

Папа Ефрем му казал:

- Отче,  върви обратно в Атина, не си за Катунакия!  Тук е нужен труд, а не  комфорт.

Казваме това от гледна точка на монашеството.  Сега в брака - когато  християнинът сключва своя брак,  неговата „визия” за  живота трябва да бъде неговото спасение. И когато казваме спасение, имаме предвид да възлюби Христос над всичко, да бъде съединен с Него, да оползотвори и усъвършенства духовно своя живот в Иисус Христос. Той започва така и казва: виж, след като ще се оженя, значи, моят брак трябва да бъде средство, което ще ме доведе до  спасението... Сещам се, когато млади хора идваха при старец Паисий  и му казваха: отче, помолете се да намерим някоя добра девойка да се оженим! И старецът казваше: добре, бре, деца, с лошите девойки какво ще стане?! Всички искате добри девойки, с лошите какво ще стане? Той казваше:  нима трябва да ги осолим  и да ги сложим в тенекии като сарделите? Да ги консервираме? Някой трябва да вземе и лошите! И след това им казваше: деца, това е грешка и поставяте вашия брак върху погрешна основа. Искате добра девойка, добре, колкото и да изглежда естествено, горко ни, ако не е така, логично е, но е погрешна основа, защото  това е евдемонистично разбиране  за брака, тоест  влизам в брака, за да си прекарам приятно, а не за да се спася. Тоест моята основна цел не е моето спасение, бракът с Христос, а да си прекарам приятно. Затова, ако вляза в брака и видя, че тази добра, скромна, смирена девойка, християнка не е смирена и скромна християнка, а има всички добродетели или пороци, които всеки човек има и започнат трудностите в брака, той ще каже: е, ама аз не исках такъв брак! Не исках такъв брак да се затруднявам, да се терзая, да ми „опява” постоянно, или мъжът да тормози жена си. Да, всичко това е човешко, но в крайна сметка се оказва, че нашето спасение налага да бъдем в това пространство. И ако погледнем и по-духовно - има ли нещо, което става без Божият промисъл? Колко повече нашият брак. Когато завърших университета, с някои от моите състуденти останахме големи приятели. Няколко години по-късно, докато бях в  Неа Скити, един ден се качих на лимоново дърво да събирам лимони, но дойде един монах и ми каза: знаеш ли, дойде един човек и  те търси! Аз му казах: къде да слизам сега, прати го да дойде тук! Той дойде, погледнах  го отгоре и видях едно млад човек с побеляла брада, пребледнял, слаб, измъчен. Попитах го:

- Кой си?  

Той ми каза:

- Ама, не ме ли позна?  Гласът ми нищо ли не ти говори?

- Ами, нищо не ми говори!

- Панайот съм, твоя състудент!

- Бре, Панайоте, как стана така, сине мой, разболя ли се?

- Не, бе, ожених се!

Аз си помислих, че се е разболял.  За да го утеша, му казах:

- Не се притеснявай, като свети мощи си станал!

Той беше пожълтял, наполовина се беше свършил, косата му беше  побеляла.  Той се оженил за наша колежка и ми каза:

- Отче, какво да ти кажа? Помниш ли еди-коя си?

- Да, след като бе наша колежка. Помня  я.

- Изяде ме! 

Да, ама там отците го поставиха на мястото му. Защото му обясниха, че виж, непременно имаш затруднение в брака си,  намерил си един човек, който е труден,  - и ти с твоите затруднения, и тя с нейните,  и двамата се терзаете, вероятно и тя. Обаче това нещо, ако го посрещнеш и видиш по духовен начин, тогава ще оползотвориш това твое затруднение. Това затруднение и всички затруднения на брака ще бъдат от голяма полза за теб, ако се отнесеш правилно към тях.

Следва

превод: Константин Константинов

Още статии от същия автор: тук

Коментари (3)
  • chorapki
    "Аз си помислих, че се е разболял. За да го утеша, му казах: - Не се притеснявай, като свети мощи си станал! " Щом е заприличал на свети мощи, значи се е спасил :) Хубава е статията!
  • ВН
    Много полезна статия! Благодаря! Би било много полезно за всички и на всяка възраст да я прочетат. Тъй като има много погрешни разбирания и очаквания за брака и целта на живота... Рядко хората се замислят, че след като са кръстени православно и целта на живота им следва да бъде духовна, християнската...
  • Православен
    Отлична статия! Дано повече вярващи семейства я прочетат! Казвам го като семеен човек. Бог и Пресвета Боговорица да подкрепят всички в този подвиг!
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2016. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.