Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

06.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи И всички дарби да имаш, ако загубиш любовта - не печелиш нищо
И всички дарби да имаш, ако загубиш любовта - не печелиш нищо Е-мейл
Оценка на читателите: / 23
Слаба статияОтлична статия 
Написано от архим. Андреас Конанос   
Сряда, 23 Октомври 2013 16:14
Андреас Конанос"Пребъдете в Мене, и Аз във вас" – казва Христос. "Съединете се с мене и Аз ще пребъдвам с вас. Всички вие сте съединени помежду си". Ако разберем това нещо, ще видим, че то е велико. И тогава ще бъда много радостен, защото ще чувствам твоята дарба като моя. И понеже имам много приятели с много дарби, всичко твое е и мое. И малкото, което имам, е и твое. И какво става? Всички ставаме богати, защото сме една голяма компания, едно голямо семейство и единият се обогатява с дарбите на другия и така имаш много поводи за радост, като се радваш с дарбите на другите. Можеш ли да правиш това сега? Помисли си колко приятели имат някаква дарба, наслаждават й се и ти можеш да се радваш заедно с тях! Нищо, че ти нямаш тази дарба. Те я имат и ти я дават.

Един човек ми каза:

- Нямам собствено дете, но се радвам с тези, които имат сякаш и аз имам!

Аз казах в себе си: „Не мисля да е точно така, защото ако нямаш...

- Не, същото е, защото, ако обичаш от радост, от сърце другия, не чувстваш, нито завист, нито, нито . . радвам се заедно с тях!

Другият се жени и неговата радост става и твоя радост, някой завършва успешно училище, радвам се заедно с него, то си е негова дарба, но понеже чувствам себе си едно с него, неговата радост се отразява и върху мене. И знаеш ли така колко пъти на ден можеш да се радваш? Изключително много – просто си помисли всички радостни хора, които днес живеят някакви щастливи мигове. Днес например има хора, които за първи път са се запознали и събрали като двойка, за да продължат към брака. Сега, когато говорим, има хора, които са много щастливи, защото са се запознали с човека на живота си. Сега, когато говорим, има студенти и студентки, които са минали през труден изпит. Трябва и ти  да почувстваш дарба, която Бог ти е дал,  като моя, и аз да се порадвам с тебе и ти да чувстваш, че:

- Взех диплома,  защото моите приятели се помолиха, родители ми, братята ми, духовният ми изповедник се помоли!

И всички да се чувстваме съединени с другите. Естествено фарисеинът не си помислил това. Той приписал всичко на себе си, а това били много хубави неща: пост, молитва, милостиня, всичко, което правил, посещавал храма. Той обаче не го споделял, не му се радвал, душата му не се смекчила от тези дарове, не се разтопил от благодарност към Бога. Не като мнозина, които от много дарове казват:

- Боже, колко неща!

Той благодари и душата му омеква.

Митарят стоял надалеч и викал: „Господи, помилуй мене, грешния!”. Аз имам едно недоумение. Ако митарят беше малко по-близо и фарисеинът го  чуваше, това си мислех един ден и си казвах:

- Ако фарисеинът го беше чул, какво трябваше да му каже?

Моето мнение е, че би трябвало да му каже:

- Не се тревожи, бре, митарю, ти нямаш, но това, аз което имам, за тебе го имам! Аз постя заради тебе! Ти не си добър? И ако аз съм малко добър, за тебе съм добър, тоест ще го покажа и кажа на Бога, като ходатай съм за тебе, постя заради тебе!

Сещам се това, което старец Партений - руски светец, има малка книжка за него, така се казва „Старец Партений” - попитал Света Богородица:

- Света Богородице, какво означава, че станах монах?

Той чул гласа на Света Богородица в молитвата си, която му казала:

- Монашеската схима, която получи, означава да осветиш себе си заради целия свят!

С други думи, и ти да придобиеш дарби, и ти да се облагодариш на Бога заради целия свят. Видя ли? Света Богородица те брани от помисъла на надменността, тоест трябва да станеш свят не заради самия себе си, а заради целия свят. Най-голямата дарба е любовта. Ако загубиш любовта, всички дарби да имаш, не печелиш нищо. Не си се раздал. Не си направил това, което Бог е направил, Който се е раздал за всички. Той не пощади Сина Си, най-висшето, което има, и ни дари любовта. Той остави възлюбения Си Син да стане Човек, Той поискал да стане Човек от любов към човека, за да ни каже:

- Аз нямам нещо Мое, от което искам да те лиша, давам всичко на вас и искам и вие да Ми давате всичко, за да има единство!

Фарисеинът бил коравосърдечен, а митарят много благ и симпатичен и затова всички го обичат и го наричат добрия митар, смирения митар, както добрия разбойник на кръста, защото той отворил сърцето си и казал:

- Боже, съжали ме! Грешен съм, аз нямам нищо, търся прошка от Тебе, не се правя на светец, не се правя на добър, не съм добър, търся Твоята прошка!

Знаете ли защо е правил всичко това, защо е отключил душата си? Защото той чувствал Божията любов, чувствал колко Бог го обича и не се побоял да открехне сърцето си. За да отвориш сърцето си и да кажеш всичко това, т.е. „Грешен съм, направих това, направих онова!”, първо трябва да не се страхуваш. Защото този, който чувства, че ще го връхлети някакъв чехъл или бич само да каже някой грях, не си отваря устата. Другият го пита:

- Имаш ли нещо?

- Не, не . Добре съм. Всичко е наред.

- Имаш ли нещо друго?

- Не! Не!

Той още няма безстрашието на Божията любов, дръзновението към Бога. Първо трябва да разбереш колко много Бог те обича. Имаш право да спориш с мене, защото сега ми казваш:

- Как да го разбера, след като ти не ми го показваш?

Имаш право, доведе ме дотам, където исках - че в действителност ние, за които се предполага, че сме близо до Бога, би трябвало да показваме тази божествена картина на хората, тоест да ги накараме да чувстват както митарят се чувствал пред Бога. Как? Без страх, да чувстваш безопасност, че ако си отвориш душата и кажеш греховете си, те очаква една прегръдка. Знаеш ли какво означава да седиш и да казваш:

- Аз съм крадец, пияница, прелюбодеец, блудник, пуша, хуля, ругая, развратнича, върша неправда, съдя, завиждам!

Да кажеш всичко това и вместо отговор след това да почувстваш една прегръдка и голяма топлина. И да не слушаш нито за ключове от затвори, решетки, нито бичувания, нито електрически столове, нито съдилища с камбанката, която звъни, нищо подобно. Прегръдка, топлина, опрощение, човеколюбие. Трябва да почувстваш Божията любов, а ние, свещениците, да я покажем; ти, който си свещеник в дома си и извършваш твоята св. Литургия в дома си, в сърцето на твоето дете, ти, бащата или майката, трябва да покажеш на детето си това лице на Бога, което е една безкрайна прегръдка, опрощение, безопасност и чувство за приемане...

превод: Константин Константинов

Коментари (2)
  • vasilena  - mnogo hubava statiq
    :) :) :)
  • Гост
    страха е от дявола-между Бог и нас той няма място!
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.