Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

05.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Не трябва да ходиш на църква! Това е въпрос на любов
Не трябва да ходиш на църква! Това е въпрос на любов Е-мейл
Оценка на читателите: / 10
Слаба статияОтлична статия 
Написано от архим. Андреас Конанос   
Вторник, 31 Юли 2018 11:55
mt athos

Покаянието.. Някой пита: „Ще ми простите ли отново?”. – „Ще ти простя отново.” – „Добре, тогава ще отида да извърша отново същите неща.” Ама, извинявай, затова ли питаш? Значи ти искаш да видиш, че Бог те обича, за да получиш дръзновение да съгрешаваш още повече?! Тогава все още не разбираш за какво говорим. Още спиш! Значи, ако чувстваш, че Христос те обича, и ако чувстваш тази любов като отпускаща, в смисъл на приспиване и угаждане – внимавай, тази дума е много опасна, да си угаждаш по църковному – тогава въобще не можеш да напредваш!

Някой ми каза: „Отивам при един духовник, с когото се разбираме много добре”. Думите „разбираме се” обаче са многозначни. Какво ще рече „разбираме се”? Ако означава, че той те усеща, това е добре. Всички искаме да имаме душевно общуване със своя духовник и да сме в съгласие. Тогава става! Никакъв проблем! Но ако имаш предвид, че не ти се кара и ти казва: „Няма значение, детето ми, не е нещо особено,това не е зло!”, това не е правилно! И ти го разбираш много добре. Дори да се съберат всички духовници на света и да ти кажат например, че това, което правиш, не е грях, ти знаеш дали е грях. Самото сърце ти го казва. Сега просто си намерил алиби, намерил си снизходителен и удобен духовник, който те глези, но това не ти помага!

Когато обаче говоря за Божията любов, нямам предвид нищо подобно. Имам предвид простотата и автентичността. Не да чувстваш, че другият е чудовище и те кара да трепериш, а да ти помага по благ начин да се издигнеш духовно. „За небесното мислете, а не за земното.”[1] Ние се обновяваме, като обновяваме ума си[2]. С други думи, нашият ум трябва да се обновява, да ставаме нови човеци. „Древното премина; ето, всичко стана ново.”[3] И да се поправяме! Това е знак, че връзката ни с Бога е добра, уютна, с плодове.

Трябва да бъдеш спокоен, но не и инертен човек, без комплекси, без натиск, без душата ти да блокира, но и постоянно да се осветяваш. С други думи, ако и тази година се гневиш толкова, колкото си се гневил миналата година, ако и тази година ругаеш толкова, колкото си ругал миналата година, ако и тази година крадеш толкова, колкото си крал миналата година, ако все още продължаваш да вършиш неправдите, които си вършил по-рано, и въпреки това се чувстваш удобно в Църквата, това ме кара да се замисля. Не е възможно да чувстваш истинския уют на Христос и да оставаш непоправим. Ще се поправиш, ще се промениш, автоматично. Нещо ще стане! Със сигурност!

Въпросът е да се подвизаваш, понеже обичаш Христос, от любочестие, а не от егоизъм да полагаш усилия и да смяташ, че сега Бог по право ще те спаси. Каквото и да правиш, Бог не те спасява, понеже се подвизаваш, а те спасява даром, безплатно. Напълно даром! „Тогава защо да се подвизавам? Защо да правя всичко това, след като съм спасен даром?” Е, недей, ако не искаш! Ти насила ли се подвизаваш? Не, ти правиш всичко това от любочестие, от благодарност, от радост. Казваш си: „Нека и аз да направя нещо за Тебе, Господи, и аз да участвам, и аз да положа някакъв телесен труд!”. Нека ти дам пример. Ти защо ми изпрати веднъж една книга от Кипър? И написа на плика: „За отеца, който прави предаването”. Добре, защо направи това? Отговаряш ми: „Обичам те, отче!”. Знам, че ме обичаш. Но и без да ми я беше пратил, пак би ме обичал. Ако не ми я беше изпратил, нямаше ли да ме обичаш? „Да, но исках да направя нещо за тебе!”. А, ето, получи отговора. Така правиш и всички други неща. Искаш да покажеш любовта си към жена си например. Това, че ѝ даваш цвете или някакъв друг подарък, не означава, че ако не го беше дал, нямаше да я обичаш, но този твой жест е важен, показва нещо. Това имам предвид.

Някой казва: „Обичам Бога, но в неделя спя”. Е, как Го обичаш? Бог те възлюби и ти го показа. Как го показа? Като бе разпнат на Голгота! За теб! И ти казва: „Детето Ми, обичам те до смърт! Ти обичаш ли Ме?”. – „Да, обичам Те.” – „Къде си тогава? Когато Аз бивам заколен и се жертвам в св. Литургия и на св. престол са Моето Тяло и Моята Кръв, ти разбрал ли си, че Аз съм там?” – пита Христос. „Да, разбрал съм го.” – „И какво правиш?” – „Е, не мога да дойда, защото спя.” Сега аз казвам тези неща, не Христос. Господ не говори, защото знае, че още не му е дошло времето. Ако разбираш, че в светата Литургия са Тялото и Кръвта на Господа, и още обсъждаш това и казваш: „Няма значение, на мен ми се спи, много съм уморен. Хубаво говорите, отче, но си имаме своя работа!”, добре, хубав ден! Един мой приятел на Света Гора, старец, казва така. Когато разбере, че краят му не се вижда, казва: „Добре, хубав ден! Довиждане. Не можем да се разберем“. Изглежда, на другия не му е дошло времето да разбере, че жертвата на Господа е невероятна.

Велико нещо е да чувстваш, че Господ е в светата Литургия. Ако чувствам това, тогава не отивам формално, не отивам за успешна нова година или понеже съм грък, понеже живея в красивата Гърция, понеже така сме научени. И много други неща сме научили от нашата традиция, но понеже са езически, магически и греховни, ние сме ги отхвърлили. Какво ще рече „така сме научени”?! Ако нещо не е правилно, ще се отучим от него. Не правим нещо просто защото така сме научени, по обичая, но го правим, защото има смисъл и съдържание. Тъкмо защото не сме разбрали смисъла на живота, той не ни подлудява и не ни трогва, не ни грабва и не ни кара да живеем в тази „лудост”, затова и всички велики неща са се принизили до хладен дълг и формални задължения, до формални действия. „Трябва да ходя на църква!” Не трябва да ходиш! Това е въпрос на любов. Кой някога е казал на някоя майка: „Трябва да обичаш детето си!”? Обича детето си, понеже иска, понеже е нейно дете, понеже има връзка с него. Обича го, целува го, милва го. Никой не ѝ казва, че трябва да обича детето си, тя го чувства, идва ѝ отвътре. Такава е и правилната ни връзка с Христос и с Църквата.

Затова ти казвам да ходиш на църква. Разбираш ли какво правя сега? Опровергавам всичко, което казах. Тоест досега ти казвах, че всичко трябва да стане спонтанно, а сега ти казвам да ходиш на църква. Защото знам, че дълбоко в себе си знаеш и искаш всичко това, но си небрежен. И ти, госпожице, си небрежна. И ти, господине, скъпи мой приятелю, си небрежен. Добър си, но ти трябва побутване. Разбрах, че искаш, вярваш, трогваш се, харесва ти, но ти липсва побутване. Това правя сега. Не отхвърляме побутването, позволено е да побутнеш другия, но не и да го катурнеш. Нежно, защото може да го събориш. Побутваш го леко: „Ела, тръгваме!”, потупваш го леко по гърба. Това правя сега. Говоря ти внимателно: „Искаш ли? Върви“. Виждам, че душичката ти е добра. Знаеш ли защо? Защото през годините, в които правим това предаване, ти постоянно ме слушаш. Това, че слушаш, означава, че нещо ти се е усладило. И това, което ти се е усладило, е Христос! Господ! Повярвай ми! Хубав си! Хубава си! След като си хубав, ти казвам да отидеш близо при Хубавия, Когото обикна. Не си обикнал човеци, обикнал си Христос! С тези думи Господ те привлича, Той те услажда, докосва душата ти и я кара да изтръпне.

Сега плачеш. Казваш го не само ти, а и много други: „Слушам тези думи и често плача”. Да, но разбрал ли си защо плачеш? Мислил ли си за това? Знаеш ли Кой дава този плач и сълзите? Господ! Той докосва душата ти! Когато почувстваш Господа, искаш спонтанно да плачеш. Върви близо до Този, Който те кара да плачеш, и Му кажи: „Господи, благодаря Ти! Дойдох на Твоята света Литургия. Доближих Теб, Който накара очите ми, твърди и сухи като камък, да омекнат малко, да се овлажнят малко и да потекат сълзи. Господи, дойдох да Ти благодаря и да Ти кажа, че разбрах, че си жив, защото един мъртвец не би могъл да докосне душата ми по този начин. Твоето докосване ме грабва и ме съживява, защото е истинско докосване, на истинския Бог”.

Христос е жив. Той е Този, Който те кара да плачеш, независимо дали днес, вчера, или утре, Този, Който докосва сърцето ти, живият Христос. Той присъства в светата Литургия. Знам, че това, което става в храма, понякога не ти харесва – врявата, многото хора, това, че другите понякога те гледат любопитно и те карат да изпитваш срам – и имаш право. Разбира се, не си напълно прав, но ще се съглася с теб. Господ обаче присъства в светата Литургия, Този, Който е твоят Създател, твоят Бог, твоята любов, твоят Творец, твоят Приятел, твоят Иисус, диханието на твоето дихание, душата на твоята душа! Всичко! Всички тези хубави неща, които св. Никодим Светогорец казва за Христос в своята молитва, в Акатиста към Господ: „Иисусе мой, мое дихание! Иисусе мой, душа на моята душа! Иисусе мой, най-желаният!”. Превъзходни думи за Господа, които описват какъв и кой е Господ. Този Господ е в светата Литургия. Остави всичко друго и върви само заради това! Ще отидеш да почувстваш живия Христос на светата Литургия.

Всичко това не са басни. Слушах интервю на един английски епископ от Лондон, който, преди да стане православен,е имал друго изповедание. Не помня дали е бил протестант, или римокатолик. Когато влязъл обаче в светата православна Литургия, животът му се променил. Казва, че почувствал, че това, което звучи в храма, не са думи. Съществува Някой! Христос! Затова ходи на църква! Това, че ставаш и отиваш, има голяма ценност. Колко време? Колкото ти искаш! Колкото се може повече! Казах ти го днес – бъди честен. Ако си честен, ти се доверявам. Какво имам предвид ли? Ще те попитам: „Колко време издържаш да стоиш в църква?” и ако ти отговориш: „Петнадесет минути, отче”, веднага ще ти повярвам. Ако си честен, вярвам, че петнадесетте минути, които казваш, не са лъжа. Но ако си лукав, тогава ми казваш: „Петнадесет минути добре ли е?”. Това обаче е лукавство, защото ти можеш да стоиш не само петнадесет минути, а четиридесет и пет, но ти тежи, ленив си, твърде небрежен си, мързелуваш, искаш само да си прекарваш добре и търсиш комфорт. Затова казвам, че не вървиш добре, и затова казвам: „Бъди честен!”. Ако можеш да останеш четиридесет и пет минути, защо да не го направиш? Това са четиридесет и пет минути любов. Това са четиридесет и пет минути, в които душата ти ще се изпълни с целувки от Христос и Неговите Ангели, от Пресвета Богородица и светците. Това са четиридесет и пет минути, в които животът ти ще се изпълни с живот, сърцето ти ще се изпълни с благодат! Разбираш ли какво ти казвам? Не? Затова върви! За да го разбереш. Къде смяташ, че ще разбереш това, което казвам? Като слушаш само предаването? Добре е да го слушаш, но в светата Литургия ще живееш това. В светата Литургия ще преживееш Христос. Христос е там!

И тъй, вие разбрахте. Дано и аз, който говоря тези неща, да ги разбера. За щастие, сме голяма компания и разчитам на молитвите на всички вас..



[1] Кол. 3:2.

[2] Срв. Рим. 12:2.

[3] 2 Кор. 5:17.

от сборника с беседи "Завинаги любов", превод: Константин Константинов

 

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.