Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

03.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Бог те е възлюбил, преди още да се покаеш
Бог те е възлюбил, преди още да се покаеш Е-мейл
Оценка на читателите: / 4
Слаба статияОтлична статия 
Написано от архим. Андреас Конанос   
Събота, 21 Юли 2018 05:51
о. Андреас

Когато Бог ни дава Своята благодат, ние какво правим? Протягаме ръце. И знаеш ли как ги поставяме? Като малките дечица, когато им даваш бонбони в ръцете, или както когато вземаме нафора и искаме да вземем много – в шепа. Това движение е изображение на подвига, който вършим в Църквата. С други думи, когато постиш, не казваш на Бога: „Сега правя това, искам да ми платиш! Постих,затова ми дай!”. Когато отиваш в храма в неделя сутринта, за да участваш в светата Литургия, не Му казваш: „Сега дойдох на църква, чакам награда от Тебе!”. Не! Бог ще ти направи подаръци, така или иначе. Той те обича без предпоставки. Той не е като нас, т.е. „даваш ми – давам ти”. Не, Бог те обича и без да Го обичаш! Не ми ли каза ти самият, че толкова години вършиш грехове и нямаш никаква връзка с Църквата? И какво ти стори Бог, наказа ли те? Напротив, подреди всичко много добре – и работата ти, и здравето, не страдаш по никакъв начин. Следователно ти съгрешаваш, а като отговор на греха Бог ти дава любов. Отново и отново любов! И Бог казва: „Аз те обичам! Аз не искам да станеш християнин, за да те тиранизирам. Аз не искам роби”.

Сега ще кажеш: „Чакай малко, но ние през цялото време казваме: „Кръщава се Божият раб. Венчава се Божият раб“. Да, но я помисли, кога е казан този израз „Божий раб”, в каква епоха? Свети апостол Павел го употребява в епоха (употребявали са го и в Стария Завет), когато царете са имали поданици и всички са казвали: „Аз съм роб на царя”, а царят казвал: „Аз имам слуги и поданици”. Идва обаче Църквата и казва: „Не, грешиш! Няма да бъдеш роб на никого, на нито един човек! Ще бъдеш роб само на Господа!”. Тази формулировка е била много радикална в епохата, в която е изречена. Много радикални думи! Истинска революция! Императорът е отпред, слуша светата Литургия и в молитвата се казва „Божий раб”. Не на царя. Не. Ние сме раби на Господа. Разбираш ли? Тази дума е много революционна и показва свободата от всички зависимости. Аз съм Божий раб! Раб съм само на Господа! Следователно аз съм свободен! Нямам никаква зависимост от никого и от нищо! Принадлежа на Този, Който се разпна на Голгота, за да не бъда аз роб на никого! Това ще рече „раб на Господа” – свободен, отдаден на Господа. Обичам Този, Който ме обича и ме е оставил толкова свободен.

Виж как постъпва Христос на Голгота! Той протяга ръце. Нито те задушава, нито те притиска, нито те насочва, нито те връзва. Съвършена свобода! „Детето Ми, виж как стоя. Отварям ръцете Си. Можеш да Ми причиниш каквото искаш, да се отнесеш към Мен, както искаш. Оставям те свободен и ти казвам: „Ела или си тръгни“. Приеми го, както искаш, изтълкувай този мой жест, както искаш.” Човек го тълкува, както иска, и Господ приема неговото решение. Или отиваш близо до Бога, притегля те Неговата любов и те привлича Неговият Кръст, или виждаш отворените Му ръце и казваш: „Щом като ме оставя да се махна, ще се махна! Аз искам да се махна!”. Махни се! Когато обаче отидеш близо до Него, не отиваш с отношения от типа вземане-даване. Отиваш на църква, за да приемеш Божията благодат и да вземеш Божието благословение, да Му кажеш своето „Благодаря!” и да отговориш на великата любов, която Той вече ти е дал. Бог те е възлюбил, преди още да се покаеш. Разбираш ли? С други думи, това сметкаджийство, което понякога наблюдавам в Църквата, тази нагласа да се разбираме с Бога в случай на нужда, не ми се нрави. Да направим един водосвет, за да имаме Бога като свой другар, приятел и защитник, т.е. връзка с Бога от типа вземане-даване. Тази връзка не е съвършена!

Веднъж чух една възрастна жена да казва на внучето си, което не се хранеше както трябва: „Яж, защото дядо ти ще те накаже!”. Това не е правилно. „Яж, защото Бог няма да те обича”, му каза тя на следващия ден. Аз казах на бабата: „Защо? Напротив! Бог обича много децата, които не ядат много и не затлъстяват. Защо да не ги обича?”. Защо да създаваш у детето такава представа за Бога? Защо да представяш изкривено тези неща, които са толкова ясни? Защо да създаваш у него изопачена представа за неща, които са като килимчета, които те отвеждат в рая? Като онези килимчета от приказките, които те отвеждат навсякъде. Ти предаваш на другия тази магия и красота по изкривен начин и той чува думата „Църква” и си казва: „Ох, натиск, порядъчност, консерватизъм”. Така мислят за Църквата – че е блудкаво и мрачно пространство, с ограничения и спънки. А Църквата е мястото на изпълнено пространство, на велика свобода и любов, на велик покой; тя е пространство, където душата ти диша дълбоко, където сърцето ти тупти нормално, където не трепериш, нито се страхуваш, където е собственото ти Аз – истинско, автентично, честно и искрено, такъв, какъвто си, грешен и покаял се. Ще съгрешиш, ще поплачеш, ще се покаеш…и това ще продължава, докато Христовата любов надделее в теб. Накрая грехът отслабва. Защото знаеш ли какво е грехът? Една измама! След това грехът вече няма да те влече, няма да се насилваш да не съгрешаваш, нито пък ще се задушаваш. Изборът на доброто ще бъде спонтанен, защото няма да искаш да съгрешаваш. Грехът няма да ти харесва, защото вече ще си изпълнен с нещо друго. Помисли за това, толкова е просто. За да пуши някой, означава, че няма нищо друго, което да предизвиква наслада у него, и той е намерил това. Но ако семейството му даде топлина и наслада, тогава той няма да иска цигари. След това няма да е нужно да го притискаш и да му казваш: „Престани вече! Къщата от сутринта се е превърнала в комин!”. Вече няма да са нужни намеци.

Това мислене се е пренесло и в пространството на Църквата. За съжаление, ние го предаваме на децата и виждаме един напълно различен Бог, недостъпен и истинен, както ни се е явил на земята. Спомняш ли си, че учениците отивали и казвали на Господа каквото искали? Те вършили незрели и лекомислени неща, които днес ни изненадват. Ние недоумяваме, когато четем, че самият апостол Петър, св. Яков, св. Йоан Му казват: „Дай ни да седнем до Теб отляво и отдясно, когато дойдеш да съдиш света. Дай ни почетна власт!”. Днес ще кажеш: „Колко незряло! Господ искал от тях да бъдат смирени!”. Така съдиш днес, но аз мисля и по друг начин. Много ми харесва това, че Господ не е създавал казармена атмосфера около Себе Си, нито пък е поучавал Своите ученици на някакви конкретни и формални начини на поведение, казвайки: „Всички ще Ми говорите по този и този начин и да не чувам от вас незрели думи!”. Той ги оставял да се изразяват такива, каквито всъщност са. Той имал до Себе Си деца,светите апостоли били като деца, като незрели деца. В даден момент Господ наистина им направил забележка и им казал, че още не познават духа Му, че не познават още смирението и любовта Му. Кога казва това? Когато учениците поискали от Господа да отмъстят на един град, който не ги приел. И Христос ги поправя. Да, но след като ги изслушва. Той ги поправя, но след като те се изразяват пред Него свободно. Страхотното е именно това, че Той е Самият Бог, Господ, и не предизвиква страх!
 
от сборника с беседи "Завинаги любов", превод: Константин Константинов
 
Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.