Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

13.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Бог е Животът на света
Бог е Животът на света Е-мейл
Оценка на читателите: / 13
Слаба статияОтлична статия 
Написано от митр. Атанасий Лимасолски   
Четвъртък, 19 Май 2016 12:57

митр. Атанасий ЛимасолскиПо Твоята милост ме оживявай, и ще пазя откровенията на Твоите уста (Пс. 118:88)

Тази всеобхватна дума – Божия милост, което означава всичко, което Бог ни дава, тоест Неговата любов, милосърдие, сила, утеха, присъствие. И когато казваме "Господи Иисусе Христе, помилуй ме!", имаме предвид всичко: помогни ми, укрепи ме, просветли ме, изцели ме, спаси ме, подкрепи ме! Божията милост е всеобхватна и ние живеем и съществуваме в този свят благодарение на нея, благодарение и на  Бога и Го молим да ни оживи по Неговата милост, да не умрем далеч от Него, защото този, който е далеч от Бога, има име, че е жив, но е мъртъв. Този, който не е близо до Бога, може да изглежда, че е жив, че се движи, яде, пие, смее се, съществува в този свят, но душата му е мъртва, а човекът до Бога е жив, съществува, защото Бог е Животът на света. Христос е Животът на хората. Аз съм Пътят, и Истината, и Животът. Този, който е причастен на Христос и Го обича, той реално е жив. Преодолял е смъртта и живее не само в този живот, а вечно. Преминал е от смъртта в живота. Този човек, който живее по Божията милост, е преодолял смъртта. Тя няма никаква сила, а е обикновено биологическо събитие, което ни води до живота след смъртта и нищо повече. Смъртта отпада за Божия човек.

И тъй, когато Божията милост ни обгради, оживотвори, храни и крепи в този живот, тогава и ние пазим откровенията на Твоите уста., т.е. пазим  свидетелството на Божиите заповеди.

Твоето слово, Господи, е навеки утвърдено на небесата

Виждате колко удивително нещо притежава Църквата -  всяка човешка теория, всяка идеология трябва да се обновява, на всеки 50-70 години, да не говорим, че не живеят толкова много години, човешките теории просъществуват най-много едно-две поколения. В даден момент се разпадат, изчезват, биват преодоляни, но да речем, че човешките идеологии имат нужда да се обновяват и да променят някои неща. Това го правят и еретиците, и е много на мода сред йеховистите. През определен период да  сменят учението си, за да не им доскучава. Но Църквата пребъдва в своето учение. Сега четем текст, който е на възраст 3500 години, можем ли да проумеем, че четем толкова древен текст, а звучи толкова съвременно и говори за неща, които пряко ни интересуват? И се описват същите преживявания, които всеки човек живее в Църквата без никаква разлика. Този от нас, който има опит от живота в Христос, четейки Псалтира, ще види себе си вътре, ще види как функционира в него цялата тази борба, процес на духовното възраждане, който пророк Давид описва. Защото в Църквата нещата не се променят. Твоето слово, Господи, е навеки утвърдено на небесата; истината не може да се промени, тя няма такава нужда, както лъжата, която се сменя, човешкото, суетното се променя.

Мнозина казват: Църквата трябва да се обнови, да премахне определени неща, които са отживелица. Не е така. Божието слово пребъдва во веки неизменно. Методите, които използва Църквата, можем да ги променим. В миналото проповядвали по домовете, в пещери, днес в храма, имаме радиостанции, които използваме, в миналото ги нямало, имаме различни средства. Тоест променяме методите, но не променяме смисъла и истината на Евангелието, които са неизменни. Защото, ако ги променим, резултатът, който човек ще има, ще бъде лъжлив и няма да изцели човека. Не можеш да каже на лекаря: знаеш ли, докторе, сега промени твоята теория и прави съвременни неща! Това, което е доказано медицински, е доказано. Само това, което не е доказано, се променя. Църквата променя начините, по които се изразява, но никога не променя Божията истина.

Твой съм аз, спаси ме, защото търсих Твоите заповеди

Бог спасил пророка, защото бил Негов. Можем ли и ние да кажем на Бога, че сме Негови? Имам ли това свидетелство на нашата съвест и да застанем пред Христос и да Му кажем: Господи, аз съм напълно Твой? Ако го имаме, тогава наистина можем да каже това, което казва пророкът. Но ако сърцето ни е отдадено и на други неща?

Ако  постъпваме  искрено и погледнем  обективно, ще видим, че нашето сърце е пленено  от много неща, независимо дали от материята,  сластолюбието, себелюбието, нашия егоизъм, самомнението и всички други неща, тогава как можем да кажем на Бога, че аз съм Твой? Как съм Твой, след като в моето сърце има и други неща? Там не е само Господ, Той не царува там, не съм абсолютно Твой, има и други господари в мене, има и други неща, които ме пленяват. Следователно, не мога да имам това свидетелство на съвестта, че принадлежа изцяло на Бога. И е хубаво да не се  храним със самозаблуди, а да съдим себе си в този живот, за да не се изненадаме в часа на Съда. В момент на духовно безмълвие да си кажем: Ела тук! Да видим дали принадлежиш изключително на Христос, дали ли Го обичаш с цялото си същество! Няма нищо друго, което отнема любовта ти към Христос? И там нашето "аз" ще ни отговори. Нека го оставим да ни отговори. Или още, както казва св. Йоан Лествичник, да го принудим да ни отговори. Нашето сърце да ни каже накъде е обърнато.

Затова най-малкото да въздишаме, да се смирим, да помолим Христос да царува в нашето сърце, в нас, и ние да кажем това, което казваме в св. Литургия: Благословено e Царството на Отца и Сина и Светия Дух. Къде е благословено царството? – Ангелите и небесата благославят Бога, но и ние трябва да благословим царството Божие в нас, Бог да царува в нас, Той да бъде наш Цар и Бог, така че и ние да можем да Му кажем: Господи, Твой съм аз, спаси ме.  Напълно съм Твой, спаси ме!

Добро нещо е човек да се пита и да се замисля дали истински обича Бога. Понякога някой идва на изповед и плаче и ридае, защото е загубил лицето, което е обичал, ти му състрадаваш, искал е да се ожени за него, но сега е безутешен. Но въпросът е дали обичаме Христос по същия начин, както обичаме това лице?

Един светец казва: Господи, много Те моля, помогни да Те обикна най-малкото така, както обикнах греха! Това са велики думи. Защото понякога обичаме вещи, страсти, греха, умът ни е в тях с цели дни. Нека това в обратният смисъл стане мярката на смирение и сравнение, т.е. това да обичаме Бога най-малкото така, както много пъти показахме, че сме обикнали греха и сме се потрудили много за страстта и греха. Следователно, когато питаме себе си дали принадлежим на Христос, трябва да очакваме отговори и да питаме и съдим себе си. Светците не биват съдени след смъртта си, защото съдили и осъдили себе си в този свят, изправили своето "аз" на съд и му казали: Ела тук, седни на съдебната скамейка и ми отговори! Обичаш ли Христос с целия си ум, душа, сърце, готов ли си да кажеш: "Христе мой, напълно съм Твой и съм готов да изпълня Твоята воля?" Не е много сигурно.

На Света Гора нашият старец ни казваше да правим този съд над нас. Да съдим себе си, да се научим да съдим себе си, за да избегнем Съда, но и за да се поправим. Да приличаме на човека, който често ходи на лекар и прави изследвания, защото иска да види какво става със здравето му. Този, който никога не прави изследвания, може да си мисли, че е здрав, но ще открият резултатите при аутопсията. Поне другият знае това отпреди и предотвратява това, което може да се избегне.

превод: Константин Константинов

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.