Автор: Владимир Басенков

Думата „грешник” е като клеймо. Оскърбително, неприятно, мръсно, лепкаво, вонящо, предизвикващо трайно чувство за отвращение.

Не бихте искали да си имате вземане-даване с грешника и не бихте искали някой да ви нарича така. Не е оскърбително, когато свещеникът нарича в проповедта себе си и енориашите си – грешници. Лесно е да се наречеш грешник, но се обиждаш, когато другите те смятат за такъв. Понеже естеството на клеймото е такова, че плътта се обгаря с горещо желязо и причинява силна болка. Обществото поставя това клеймо върху човека, осъждайки го, насажда в душата му или апел към разум и съвест, или голямо презрение.

Пияниците не предизвикват особена симпатия в обществото. Ние не искаме да разговаряме с колеги, които са крали и са били хванати по време на кражба, и не искаме да слушаме онези, които несправедливо са ни обидили и сега се опитват плахо да ни се извинят. Не всяка лоша постъпка е призната от обществото за грях, но тези постъпки, които са признати за грехове, са презирани, осъждани и дори са мразени. Такъв е човекът – жесток и отмъстителен. Той не прощава на другите за грешките им, тъй като е уверен, че хората не се променят и че миналото е невъзвратимо.

Но Христос не е такъв. Между другото, Той бил упрекван, че дружи с онези, които са смятани за „непоправими” в еврейското общество. Непоправими блудници, бирници, крадци. Хората не дават шанс, докато Бог се бори за сърцето на човека. Христос е свят, идеален, чист. Макар съвременниците Му, иудеите, фарисеите и книжниците да не са Го признавали за Бог, то със сигурност са Го признавали за пророк, и искрено се възмущавали как може да общува и седи на една трапеза с този „измет на обществото”? Но Иисус Христос можел да направи това. Тази „измет на обществото” идвала при Него с надеждата да се поправи. А представителите на религиозния елит просто се забавлявали с мъдрите слова на Христос, търсейки не вътрешно възраждане (те мислели, че са съвършени), а външен ефект.

Когато фарисеите упреквали Спасителя, че прекарва твърде много време сред социалното „дъно”, Той им отговаря, както винаги, с разбираем за онова време пример. Христос казва, че не дели хората на добри и лоши. За Него всички хора са възлюбени деца. Някой се е изгубил в лабиринтите на живота? Той трябва да бъде намерен. А това е възможно само ако изгубеният човек, тоест грешникът, искрено го пожелае. Човек е свободен да избира и Бог не може да принуди човека да постъпва според Неговата воля. Но ако тази воля е насочена към поправяне на живота и търсене на Бога, то Господ ще откликне на желанието на грешника и ще приеме каещия се с радост: „Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник” (Лука 15:10).

Личната история на човешкия живот се извършва в сърцето, от сърцето изхождат и действията на човека. Тялото в края на дните си ще се върне в земята, от която е създадено, а душата ще се върне при Бога, който я е създал. Днес дните са лукави и времето е малко, но всички все още можем да се покаем – и независимо дали в третия или в единадесетия час, да се опомним и да се обърнем към Бога. И е важно да направим това. Нека да не ни спира мисълта, че Бог е твърде Свят, а ние сме много грешни. Нека мисълта за поправяне, за Божията милост и доброта, за вечното царство на любовта и радостта да ни движи напред.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: сайт „Православная жизнь” –

https://pravlife.org/ru/content/kogda-angely-raduyutsya-za-greshnika