Автор: архим. Тадей Витовнишки

В нощта на 13-ти срещу 14-ти април 2003 г. при Господа отиде обичаният и благодатен сръбски старец Тадей Витовнишки. Като си припомним някои от неговите поучения, нека и да измолим неговото застъпничество пред Христос за нас грешните и обременените:

– Трудим се да правим добро и всеки от нас желае денят ни да е мирен, но пак нещо ни пречи…

– Желаем спасението,  но имаме противници,  които постоянно воюват против нас –  духовете на злобата. Тези, които се трудят да бъдат добри, имат много изкушения, поради нашата гордост, от която трябва да се освободим и да се смирим. Отците казват: „Ако сами не се смирим, Бог няма да престане да ни смирява“. Значи, ако не искаме да се смирим, Господ непрестанно ще допуска духовете да ни пречат. Необходимо е да минем през много мъки и неволи.

Изкушенията започват едва след Кръщението

Не е леко на тези, които не мислят за спасението си, а още повече на нас! Трябва да се смирим, защото, когато се смирим, дяволът няма сила да се бори с нас. Бедите тогава няма да представляват нищо. По това разбираме, че сме мили на Бога, когато Той ни води през много неволи, беди, страдания, мъчения и много сърдечна болка. А ние си мислим, че вярващите имат лек живот. Онези, които се кръщават, мислят, че веднага ще полетят. Едва тогава започват изкушенията!

Как да се борим против гордостта?

Да се смирим. Петдесет години съм настоятел и са ме спохождали какви ли не неприятности и неволи. Осем пъти писах молби да ме освободят от длъжността. Господ ме предупреди да не правя това. Най-тежко ми беше, че братята не се разбират помежду си, заради това подавах оставки. Но Господ прави така. Той не желае да бъде както искам аз, да ми е добре като игумен. И затова временно ме освобождаваше и отново ме поставяше. Владиката казваше: „Какво ти има, човече, не искаш да си настоятел, а другите точно това искат“…

Из „Мир и радост в Светия Дух“, Православно отечество, 2015 г.

Реклами