Автор: митр. Атанасий Лимасолски

Въпроси към Лимасолски митр. Атанасий след беседата „Какво означава да признаеш Христос“

Въпрос: Монашеството е призвание и навярно не всички са достойни за това. Вашата беседа обаче показва, че човек трябва да положи усилие, за да го постигне. Тоест някой може да го иска, но да не е достоен да го последва. . . 

Митр. Атанасий: Със сигурност, това не е за всеки, нито всички сме задължени да следваме външно един път. Казахме, че същността е да отхвърлим греха, нашите страсти и да обикнем Христос повече от всичко. Сега, дали външно ще изберем да станем монаси или да се оженим, това е въпрос на нашето свободно предпочитание. Ние избираме. Но независимо дали ставаме монаси, брачни, небрачни или мисионери в Африка, това, което е нужно, е да обичаме Христос повече от всичко. Това казва Евангелието. Това иска да каже Христос, че преди всичко Него трябва да обикнем. Всичко друго са наши избори.

Бог няма да ни каже какво да правим. На мен Бог никога не ми каза да стана монах. И защо да каже на мен и защо да каже на всеки? Ние сме свободни. Сами взехме решение да правим това, ние избрахме. Както и когато някой се жени, Бог няма да му каже: „Върви, ожени се!“ или да му каже за кого да се ожени. Нали? Ще си отвориш очите да видиш за коя/ кой ще се ожениш, ще търсиш, ще намериш едно лице, което те изпълва, привлича, утешава. Не да казваш: „Христе мой, много Те моля, открий ми за коя девойка да се оженя!“ И тази, която сънуваш, на другия ден да отидеш да се ожениш за нея или да търсиш да я намериш. Нещата не стават така. Трябва да изберем, че това е въпрос на нашата свобода. Но каквото и да правим, целта е любовта към Христос над всичко и свободата от греха и страстите.

Въпрос: Направихте разлика между думите на Христос „ Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене” и „всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка. . .”.  Искате да кажете, че едното се отнася към монашеството, а другото. . .

М.А.: Не. Този, който обича Бога повече от всичко, той оставя всичките други неща. Когато обичам Бог повече от всички други неща, външно може да не оставям родителите си, нивите, а да се грижа за тях, да им помагам, а и съм  длъжен да го правя, но сърцето ми е отдадено на Христос.

Въпрос: Без да се сменям местоположение?

М.А.: Без да го сменяш. Горко, не могат всички да станат монаси, нито е осъществимо, на теория – да, но на практика не, не всички хора искат да станат монаси.

Въпрос: Когато някой иска да се интересува да стане монах, как ще разбере, че е за това нещо?

М.А.: Да дойдеш после да ти кажа, защото. . . твоят въпрос е опасен. Виждаш ли ей-там, записват ни! (смях)

Виж, този, който иска да се ожени, каквото и да му кажат другите, ще отиде да се ожени за девойката, която иска. Сърцето му го казва. Дори майка му да му каже „недей!“, всички да му казват „недей!“, ако обича девойката, ще я вземе. И ако на един човек майка му му каже: „не я вземай!“ и той я послуша и не я вземе, значи не е заслужавал да се ожени за нея. Тези от вас, които се ожените, и виждате, че вашият приятел или приятелка слуша само родителите си и поради това се колебае да се ожени за вас, го изгонете, не е за вас. В брака трябва да оставиш майка си и баща си и да се прилепиш към жена си, така казва Бог. Този, който в брака слуша само майка си, е заложил една бомба и е въпрос на време кога ще избухне. В брака имаме едно друго състояние; и никой не може да спре този, който иска да се ожени, защото обича другия.

Същото нещо става и в монашеството – този, който иска да стане монах и обича такъв начин на живот, не чака някого да пита. Така да се каже дори Бог да слезе и да му каже не ставай монах, той ще отиде и ще стане. Никой не може да го спре. Следователно, това е въпрос на личен избор, нищо друго. Избирам този начин, защото той ме изразява. Свободен избор. Нито някой може да ти го наложи, и ако ти го наложи насила, тогава сякаш насила те женим за жена, която не искаш. Е, още от първата седмица ще се скарате и ще се разведете. Същото става и в монашеството. Ако някой те принуди да станеш монах или те подлъже, не на първата седмица, а още на първия, втория ден ще си тръгнеш. Защото е въпрос на това какво ни казва нашето сърце. Но, повтарям, тук в Евангелието Христос не ни посочва външен начин на живот, нито брака, нито монашеството, а реалния начин на живота в Христос, да обичаме Христос повече от всичко и да оставяме всичко останало заради любовта към Него, независимо дали сме брачни или не. Това е смисълът на Евангелието.

превод: Константин Константинов