Автор: о. Александър Лашков
8-ма Неделя след Петдесетница
Този случай на изобилно бликналата Божия любов и милост е подходящ повод да поговорим за Божията любов и милост изобщо; за неизказаната и бездънна Божия щедрост, с която Той ни залива отвсякъде и винаги – нас – Своите неразумни и непокорни чеда.
От къде да започнем? На където и да се обърнем, на където и да погледнем, ще бъдем поразени от красота, премъдрост и целесъобразност. Бог би могъл да създаде всичко по-просто, по-бедно, по-сиво, по-невзрачно. Но Той с неподражаема щедрост е излял красота и мъдрост навсякъде около нас, из цялата Вселена.
„Колко са многобройни делата Ти, Господи, всичко си направил премъдро!” – възкликва с възторг псалмопевецът (Пс. 103:24). Ето я Земята, нашата планета, нашия дом. Погледната от космоса, тя сияе в искрящо синьо и бяло и блести в багри на фона на катранено черното небе, носейки се безпогрешно в своята идеално очертана орбита около Слънцето. А гледани от земята, колко красиви и вълнуващи са слънчевите изгреви и залези; колко ведро и ободряващо синее небесният свод; колко тайнствено е нощното небе; колко страховити и черни, нежни и ефирни, чудати и менливи са облаците, които го кичат.
А сезоните? Всеки със своята неповторима, „лична” красота! Чистата, синьо-бяла, кристална зима или трептящият зной на пламналото лято? Цъфтежът и благоуханията на влюбената пролет или златобагрието на плодоносната есен? Кое е по-красиво? Едва ли някой би могъл да отсъди, но всеки занемява пред толкова много хубост.
А растителният свят? А цветята, горите, джунглите? От малките тревички до огромните дървета, от дребните полски цветенца до пищните ярко пъстри тропически цветя – кой може да ги изброи и опише, кой може да им се начуди и нарадва? Същото многообразие, че и по-голямо, срещаме и във фауната, в животинския свят. И до днес още науката на е изброила и класифицирала всички насекоми. Хиляди, милиони животинки и животни – от невидимите микроорганизми до гигантските китове! Плуват, пълзят, бягат, летят и пълнят земята. Някои от тях красиви – други грозни, някои изящни – други тромави, някои страшни – други смешни; свирепи и кротки, тревопасни и кръвожадни, мързеливи и работливи, глупави и хитри – всички имат своя физиономия и характер, свое предназначение и своя мисия. И в каква съвършена хармония живеят с растителния свят и помежду си, как си съдействат и помагат, живеейки понякога в най-странна и невероятна симбиоза.
Всичко има в него: и трещене на гръмотевици, и нежен ромон на потоци; и вой на урагани, и галещо шумолене на млади листа; и омайни птичи песни (солови и хорови), и страшен рев на диви зверове; и гръмовен бумтеж на водопади, и едва доловим плясък на морски вълни. Цялата тази нежност и сила, тревожност и умиротворение, гальовност и устрем човекът, носителят на образа Божий, е успял да пренесе и претвори в звученето на симфоничния оркестър. Но колко по-могъщо и изразително е звученето на Божия оркестър в природата!
За да живеят, на растенията са им нужни четири неща: въздух, светлина, топлина и влага. Приблизително толкова храни са нужни и на животните. А за човека, венеца на творението, Бог е създал безброй храни и лакомства. Хиляди аромати, хиляди подправки, хиляди комбинации от едните и другите, хиляди лечебни билки и храни, хиляди съчетания от вкусове, миризми и усещания. Изобилие, което човешкото въображение наистина не може да побере.
Каквото е богатството от звуци и аромати, такова и по-голямо е богатството от цветове и багри: жълт, син и червен, но безчислени са производните от тях и техните нюанси и съчетания. И каква многоцветна хубост блика отвсякъде. Пламтящи изгреви и залези, синьо-зелено-виолетови морета, кристални езера, белоснежни върхове и китни зелени долини, прозрачно сини планини и пъстроцветни равнини – Бог е създавал и украсявал за нас, човеците, с неописуема щедрост и любов; любов, с която се обича само най-свидно чедо.
Възможно ли е да си помислим и представим нещо повече? Човек би казал: къде повече от това? И това е необозримо, неизследимо, необхватно за човешкото въображение. Но … има и много повече. Много, много повече: повече красота, повече радост, повече блаженство! Къде са те? Ние, християните, знаем много добре: в отвъдния, в свръхестествения свят, в небесното Божие царство на любовта и правдата. Ние изобщо не можем да си представим това, но там Бог е приготвил за Своите верни чеда, за тези, които искрено са Го търсили и обичали според силите си, такива неземни красоти, такава омая, такава сладост, блаженство и щастие, които, както казах вече, са извън всяка човешка представа и въображение. За тези неземни блага св. апостол Павел пише: „Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат” (I Кор. 2:9).
Ето условието: които Го обичат. А да обичаме Бога, както всички знаем, ще рече да изпълняваме повелите, които Той ни е дал. Всъщност всички повели, всички Божии заповеди се свеждат до една единствена: да се обичаме един другиго. Бог и тук по удивителен начин и пак изцяло в наша полза е устроил нещата: любовта ни към Него се измерва с взаимната ни любов, ние Го обичаме, обичайки се един другиго.
Струва си да положим всички усилия, за да култивираме това чувство – любовта – в сърцата си. Да го възпитаваме, да го отглеждаме грижливо и внимателно като рядко и прекрасно цвете, за да расте, да цъфти и благоухае и да ни дари със своите плодове. Защото единствено с тях, с плодовете на любовта, ще се представим пред всещедрия ни Създател в съдния ден и ако ги имаме наистина, ще чуем благите Му думи: „Дойдете вие, благословените на Отца Ми, и наследете царството, приготвено вам от създание мира” (Мат. 25:346).
И това ще бъде последната и най-голяма Негова щедрост. /10 август 2008 г./
