Автор: проф. д-р Здравко Пено

С право отците на Църквата са открили основата на правилното тълкувание на библейското учение за човека като битие, създадено по Божий образ именно в свободата. Според св. Григорий Нисийски[1] свободата, т.е. самовластието (грц. αύτεξούσιον), е основния белег на съществуването на човека, когато става дума и за отношението му към Бога, и за отношението му към собственото битие, и за отношението му към съществуването на заобикалящия го свят. Свободата е дар на човека от Бога — това, което едновременно му е и дадено, и зададено, за да се осъществи той като личност[2]. Затова присъствието на свободата в него се свързва с благодатното действие на Светия Дух. Чрез благодатта на Светия Дух човекът става наистина свободно същество, защото по думите на апостол Павел: дето пък е Духът Господен, там има свобода (2 Кор. 3:17). Според св. Ириней Лионски ״съвършеният човек се състои от тяло, душа и Свети Дух“[3]. Това означава, че човекът не може да се осъществи като личност без Светия Дух, защото, както подчертава същият светец: ״Където е Духът на Отца, там е живият човек“[4]. ״Когато Духът Божий, Който е съединен с душата на човека, се съедини и със сътвореното (от Бога) тяло, човекът става духовен и съвършен, именно такъв, какъвто е по образ и подобие Божие“[5].

Ако започнем от апологетите и св. Ириней Лионски и следваме цялото предание на църковните отци[6], което намира своя връх в съчиненията на св. Максим Изповедник и на св. Григорий Палама, става ясно, че библейският израз по образ Божий се отнася към цялото съществуване на човека[7], а не към някаква негова отделна част. Човекът е цялостно битие и нито един елемент от неговата природа — нито умът, нито душата, нито тялото, взети сами по себе си — не могат да изразят неговата особеност като битие и същество, създадено по образ Божий. Човешката личност е нещо много повече от обикновена съвкупност на природните елементи на неговото битие. Това е така, защото средоточие на човешкото съществуване е свободата, защото според св. Николай Кавасила ״ако се изгуби свободата, тогава се губи човекът[8]״.

Човекът — богообразно и христообразно битие

За да преодолее смъртта и да стане личност, за да стане бог по благодат, човекът като свободно битие трябва, с вяра в Бога, да придобие начина на съществуване, по който Бог съществува от вечност. ״Богообразността е даденост на човешката природа, сътворена по образа на безсмъртната божествена природа, а подобието е предвидено и предназначено от Бога като зададеност на човека“[9]. Ако да бъдеш Божествената личност значи да си носител на цялата природа, то същото означава да бъдеш личност и когато става дума и за човека. Човекът, който съществува по образ и подобие Божие, става съборен човек, а неговото аз ״става съборно, т. е. това, което екзистенциално отстъпва мястото на цялото творение в себе си и става фокус всички творения, които се борят срещу демонското зло на онтологичното разделение“[10]. В този смисъл трябва да се разбира мястото и ролята на първия Адам във формирането на света, както и смисълът на Христовото Въплъщение и на личното отношение между Христос и цялото творение, което намира своето ипостасно основание в Него[11]. Затова да бъдеш личност означава да свържеш своето съществуване с Бога, да бъдеш богообразен, а това следователно означава да бъдеш христообразен, т. е. с цялото си битие (и с душа, и с тяло) да отразяваш в живота си начина на живот, донесен от Новия Адам — Богочовека Христос, Който е Oбраз (= икона) на невидимия Бог (Кол. 1:15).

Само като свободен и като личност човекът е могъл да осъществи ролята на посредник между света и Бога. Бидейки единственото свободно битие в творението и като единственото психофизическо битие между свободните същества, човекът е удостоен с честта чрез него  да се осъществи общението с Бога. Освен човеците свобода имат и ангелите, които обаче не общуват телесно с материалния свят. Но идването на Христос в света не е било в ангелска, а в човешка природа, защото, по думите на апостола, Той не се е съединил с ангели, а се е съединил към семето Авраамово (Евр. 2:16). Като изхожда от това апостолско учение, св. Атанасий Велики посочва, че не случайно Бог е избрал Въплъщението, за да спаси света[12], защото светът е можел да бъде спасен само по този начин чрез най-тясното свободно общение, което изцяло отъждествява Бога с човека.

Свободата на Бога и свободата на човека

В разбирането на свободата на човека трябва винаги да се има предвид, че неговата свобода е идентична с неговото съществуване и че човекът не осъществява своето свободно съществуване в пълнота, докато неговата свобода не намери своя извор и крайно назначение в Бога. В този смисъл трябва да се разбират и преживяват думите на Христос: бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец (Мат. 5:48). Християнският живот е постоянно възрастване в свободата, която в скалата на онтологичните ценности се движи от състоянието да можеш да не грешиш, до състоянието да не можеш да грешиш[13]. Свободата на степента да не можеш да грешиш е божествена и тя, както и свободата на първата степен (да можеш да не грешиш), се дава винаги на човека като дар от Бога.

Човекът е призван да напредва по пътя към абсолютната сво- бода не само заради самия себе си, но и заради света. Библейският разказ за живота на първите хора в рая ни казва, че ръководено от Адам, творението също е могло да остане в свободата, която Бог му е дарувал при сътворяването и да напредва към съвършенството, към което е призвано. Целият сътворен свят от самото начало е бил насочен към човека и е бил в положение на зависимост от него. Отрицателните последици от зависимостта на света от човека са се проявили още при отстъплението на първите хора — Адам и Ева — от Божията воля, защото с това отстъпление целият сътворен свят попаднал в робството на тлението и смъртта.

[1] Св. Григорий Нисийски, За девството, 12, PG 46, 396 С. Вж. св. Атанасий Велики, За въплъщението на Бог Логос, 3, PG 25, 101 В; св. Василий Велики, Тълкувание на 48. псалом, 8, PG 29, 449 С; св. Йоан Дамаскин, Точно изложение на православната вяра, 2, 12, PG 94, 920 В; Три слова в защита на светите икони, 3, 20, PG 94, 1340 D.

[2] Св. Григорий Нисийски твърди, че при сътворяването на човека му е дадено да бъде по образ (икона) и ставаме по подобие съгласно сте- пента на отвореност на нашата природа, защото, ״ако си приел да бъдеш християнин, побързай да бъдеш подобен на Бога, облечи се в Христос“. — Вж. За устройството на човека, 1, 29-30, ΕΠΕ 1987, 5, 396.

[3] Вж. св. Ириней Лионски, Изобличение и опровержение на лъжливото знание, 5, 9, 1, PG 7,1144 В. Св. Григорий Палама, но с друг словоред, изказ- ва мисълта на св. Ириней. Според него ״духовният човек се състои от три части: благодатта на небесния Дух, разумна душа и земно тяло“. — Вж. св. Григорий Палама, Защита на свещенобезмълвстващите — Триади, I, 3, 43, ΕΠΕ 2982, 2, 240.

[4] Вж. св. Ириней Лионски, Изобличение и опровержение на лъжливото знание, 5, 9, 3, PG 7, 1145 С.

[5] Пак там, 5, 6,1, PG 7,1137 Л.

[6] Пак там. Вж. Иустин Философ, За Възкресението, 7, PG 6, 1584 С, 1585 В; св. Григорий Нисийски, За устройството на човека, 16, PG 44, 185 С. [Св. Григорий Нисийски е изкушен да разглежда материята като синоним на не-битието, а обличането в плът — като предхождащо грехопадението (133 В). Той отделя междинно звено между тялото и разумната душа — това е твар (αισθανομένη ‘чувствената сила, сферата на усещанията’). — Бел. ред.]

[7] Св. Григорий Палама, Природни, нравствени и богословски глави, PG150, 1361 ВС.

[8] Св. Николай Кавасила, За живота в Христос, 6, PG 150, 638 С. Вж. св. Максим Изповедник, Коментар към съчиненията на Дионисий Ареопагит, 4,33, PG 4, 308 А.

[9] Вж. Светог Писмо Старог Завета. Књ. Постања. Превод са краћим схолиjама (= обjашњенњима) епископ Атанасиjе (Jевтић). Београд, 2004, 15. Срв. св. Максим Изповедник, Въпроси и отговори, Г, 2, ΕΠΕ 1992,14 А, 344.

[10] Λουδοβίκος, Ν. The trinitarian foundations and anthropological consequences of St. Augustines spirituality and Byzantine ״mysticism“ // EEAE- ΣΘ, Θεσσαλονίκη, 2002,105-116.

[11] Св. Атанасий Велики, За Въплъщението на Бог Логос, 9, ΕΠΕ 1973,1, 248.

[12] Смисълът на личното съществуване е в следването на кенотичния начин на съществуване на Христос. За св. Максим тайната на приемането на всичко друго в себе си предполага тайната на Кръста и жертването на себелюбието (φιλαυτία). Вж. Λουδοβίκος, Ν., цит. съч., 117.

[13] Св. Атанасий Велики, За Въплъщението на Бог Логос, 9, ΕΠΕ 1973, 1, 248.

Из „Основи на православната вяра (Катихизис)“, Пено, проф. д-р Здравко М., превод от сръбски: д-р Свилен Тутеков, изд. „Синтагма“, Велико Търново, 2008 г., ISBN 978-954-92106-1-3. 

Реклами