Автор: игумен Нектарий (Морозов)

Всички ние правим много грешки. Грешки, за които впоследствие (или веднага) плащаме скъпо. Грешки, които сме принудени да поправяме дълго и мъчително. Грешки, заради които губим излишно време и енергия, изнервяме се, караме се с близките си хора или напълно ги губим. Ако не бяха тези грешки, животът ни щеше да е коренно по-различен – много по-лесен, по-светъл, по-чист и по-добър.

Съгласен съм, че никой от нас не е застрахован от грешки и е невъзможно напълно да ги избегне. Но ето един чудесен и много ефективен начин, който ни позволява да ги намалим до минимум и съответно да направим живота си много по-лесен.

Този метод всъщност се свежда до едно неизменно правило: не бъдете безразсъдни. Това правило е кратко формулирано, но е безкрайно важно. Това означава, че не трябва да вземаме прибързани решения или да предприемаме необмислени действия. Дори не бива прибързано да се гневим, разстройваме или радваме, да осъждаме някого или да го издигаме на пиедестал като модел за подражание.

Как обикновено се случва това? Чуваме новини, които разстройват вътрешния ни свят и реагираме с радост, гняв или скръб. Или по някакъв друг начин. И – грешим. И не само ние правим грешки.

Забележителният подвижник-аскет от древността, свети Епифаний Кипърски, научил, че свети Йоан Златоуст… е враг на Църквата. Представили му аргументи, той се убедил, че представените му аргументи са истински, а и бил изключително пламенен и ревностен в любовта си към Църквата. Какво му оставало да направи? Да отиде в Константинопол и да вземе дейно участие в свалянето на този архиепископ. И без ни най-малко колебание свети Епифаний, движен от най-чистите и благородни подбуди, от най-възвишена любов отива към столицата на Византия. Единственият проблем бил, че той не искал да разбере дали всичко, което му казват, е вярно. Дали нещо от това, което му разказали за свети Йоан Златоуст е вярно.

Той по-късно осъзнал грешката си, когато вече бил в Константинопол. И напуснал града – с болка, горчивина и срам. И умрял на кораба, който го отвел далеч от града, оплетен като от пипалата на гигантски октопод в интриги и клевети.

Светът, в който живеем, е изключително сложен: сложността, присъща на всеки от нас, се увеличава с нашето множество. Виждаме нещата по различен начин, изразяваме се по различен начин, възприемаме нещата по различен начин. И всичко това създава такъв хаос, такова объркване – независимо дали на глобално ниво, или на ниво домакинство – че е невъзможно веднага да се ориентираме и да го осмислим.

Ето защо е толкова важно никога да не следваме първия импулс в една или друга ситуация, а ако му се подчиним, да не предприемаме нищо, без да не направим преценка на ситуацията и да не предаваме и без това измъченото ни и изтощено сърце на първата възникналата у нас емоция.

Има едно просто правило – да не прибързваме.

Когато чуваме нещо, когато се сблъскаме с нещо, когато мислим за нещо, нека първо си зададем въпроса: имам ли достатъчно информация, за да направя някакви заключения или имам само малка част от нея? Виждам ли нещата от различни ъгли и страни или погледът ми е ограничен и мнението ми е едностранчиво?

Да се замислим: виждам ли нещата от различни ъгли или гледната ми точка е ограничена и мнението ми е едностранчиво?

Да си зададем въпроса: направих ли си труда да попитам всички участници за случилото се или се доверих на някого, който може би не е най-надеждният и порядъчен човек? Колко често се случва, след като изслушаме, да речем, една от страните в конфликта, да сме убедени, че тя е права? Но когато изслушаме и другата страна, увереността ни се разколебава: изглежда, че и втората страна на конфликта също е права. А когато съберем заедно хората от двете страни на конфликта, се опитваме да разберете ситуацията и си казваме това, което някога изрекъл мъдрият Настрадин ходжа: „И ти си прав и ти си прав, сбърка само този, който ме е поставил да ви съдя”. А нас, като правило, никой не ни съди и не ни поставя за съдии.

Колко много скръб и болести могат да бъдат избегнати, ако сме наистина благоразумни! Колко много конфликти, скандали, кавги, колко много непоправими загуби и колко много грехове могат да бъдат избегнати!

Ето колко е важно да не прибързваме!

превод от руски: Виталий Чеботар

Източник: сайт „Православие RU” – https://pravoslavie.ru/125260.html

Реклама