Автор: митр. Антоний (Паканич)

За да намерим отговор на този въпрос, нека се обърнем към Свещеното Писание.

Развратните човеци бунтуват града, а мъдрите усмиряват бунта (Притч. 28:9), – се казва в притчите на цар Соломон.

Тези думи имат дълбок смисъл и откриват истината: за да оставите добър спомен за себе си на земята, трябва да напуснете земния свят.

Светът е многозначно понятие. Това е и светът на нашата планета, но и душевния свят, който можем да засаждаме наоколо.

Известният немски поет Йохан Гьоте имал интересен навик да пълни джобовете си със семена от цветя. И където и да отиде, винаги ги разхвърлял. И така, за кратък период от време във всички предградия на града, по които той се разхождал, растели цветя. Където и да отивал поетът – разцъфтявали цветя.

Гьоте най-вече обичал теменужки. И досега, в памет на известния сънародник, немските селекционери наричат ​​нови сортове теменужки с имената на героите от неговите произведения.

Според мен това е прекрасен пример как човек може буквално да сее красота на земята. Но може да посее красота и мир в душите на хората.

Прощавайки, ние даваме на другия шанс да стане по-добър, подкрепяме ближния – даваме му надежда, обичайки безусловно, изваждаме на повърхността най-красивите неща от дълбините на човешката душа. Защото единствено на любовта откликва всичко, което присъства в сърцето на човека.

По този начин можем да запалим божественото във всеки човек, да изпълним живота на ближния си с радост и мир. Това е една от задачите на човека: да се уподобим на Бога в делата Му.

Някои по някаква причина се смятат за неспособни да правят добро.

Сигурен съм, че няма хора, които са неспособни да правят добро. Случва се човек да се е ожесточил, разгневил и ни се струва, че в душата му няма място за доброта, състрадание, но се заблуждаваме; това е временно състояние: като не обича, не върши добри дела, всеки човек изпитва постоянен дискомфорт, той се чувства неуютно в този свят. В крайна сметка светът е създаден за блаженство. А блаженството изхожда само от едно мирно и любящо сърце.

Нека станем по-мъдри, нека жадуваме за мир и да носим мир. Мъдростта се измерва не с материални постижения и успехи, а с това доколко сме намалили злобата в нашето сърце.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: сайт „Православная жизнь” –

https://pravlife.org/ru/content/chtonuzhnosdelatchtobyostavitosebedobruyupamyat