Броеницата е като кардиостимулатор в ръцете на молещия се

Събеседване със стареца Маркел Каракалски

– Стават ли чудеса днес?

– Чудесата в Църквата ни съществуват и ще съществуват, защото, ако не съществуват чудесата, означава, че не съществува Православие. Православието е Православие, защото явява светци. Дава ни свети мощи. Това е Православието. Не са сухи догматите, а в догматите е кодирана цялата Истина, благодатта на Светия Дух. Затова Православието с нищо не може да бъде осквернено, нито може да слее с него друго. Дарява ни светци и преподобни и ги почитаме и правим служби в тяхна чест и в наши дни. Но освен светците и преподобните, съществуват и всекидневни чудеса, които виждаме в живота ни. Чудеса стават по свещените места, които съществуват в различни части на страната ни. В храма „Пресвета Богородица” в Агиасос, Лесбос, също в „Св. Рафаил” и Св. Архангели в Лесбос, при св. Нектарий в Егина и Камариза, Атика (където има храм в чест на светеца), в „Света Богородица” на о. Тинос. Но и всичко това, което струи от свещените поклоннически честа, не е ли чудо? Светото миро, което струи от „Света Богородица” в Андрос например, не е ли благодат на нашата Пресвета Богородица? Чудеса стават също чрез молитвите на Църквата, на подвизаващите се християни и монаси. Тук много пъти се обаждат по телефона на игумена и му казват: „Имам еди-какъв си проблем“, например рак в напреднал стадий или „жена ми е бременна или детето има Синдром на Даун, моля ви да се помолите“, едно, друго. . . Идва през нощта братът там, където сме на стасидия, и ни казва: „Игуменът каза да се помолите за еди-кое си лице – което ние не познаваме – защото има този сериозен проблем“. Молим се, без да знаем кой е този, за който се молим, но казваме „Господи помилуй раба си – името – с проблема, който има“. Не след дълго ни се обаждат отново и ни благодарят, защото проблемът се е решил! Това става всекидневно, в много голям мащаб, както в манастира ни, но и навсякъде, където има молитва. Бог – въпреки нашето недостойнство – чува молитвите ни. Търси да възможност да Го „обезпокоим”, за да благотвори, да помилва хората!

– Моля да ни обясните значението на броеницата. 

– Както дадох на вас една броеница, бях дал пролетта и на един приятел, поклонник. За благословение му я дадох и му казах да се моли всяка вечер преди да заспи с „Господи Иисусе Христе, помилуй ме” и „Пресвета Богородице, помогни ми!”. Разбира се, никой няма претенция от един мирянин, който се подвизава в света, да научи молитвата на ума. Но и просто да я казва, ще му помогне много и ще го откъсне от различни неблагоприятни обстоятелства, там, където не го очаква.

Благословението е и да я носим върху нас, но главно трябва да казваме молитвата. Тоест трябва да я използваме. Ние, монасите, я държим постоянно в ръка. В началото, през първите години старците ни казват: „Можеш да казваш наум молитвата, но трябва да държиш и броеницата в ръка.“

– Като кардиостимулатор.

– Точно! Както конят има седло. Когато му сложат седлото, е готово да тръгне. Едно животно, което няма самар, е като бездомно, обикаля където иска.

Този, който държи броеницата, държи своето оръжие, с оръжие в ръка е. Така дяволът много ще  помисли, ще се замисли дали и как ще го нападне. Именно защото дяволът е против нас трябва във всеки момент да сме готови. Броеницата в ръката  възпрепятства сърцето да спи. Имаш ръчен труд! Така го казваше старецът Паисий: „Имам ръчен труд в този момент. . .”, имам духовен труд. Призовавам името на Бога и това призоваване ме крепи. Държи душата ми в бодърстване. Така ще постигна да не се гневя, да отвърна смирено, да кажа нещо правилно на този, който ще ме попита и въобще да се държа във всяко обстоятелство така, както Бог иска.

– Послушанието – чувал съм го от много отци – е равнодействаща сила на добродетелите за монаха. Както и че то е „Тайнство”. Кажете ни нещо повече за тази добродетел.

– Послушанието за всеки християнин и особено за монаха е основата, защото, ако то не съществува, не съществува смирение. Послушанието съдържа, крие в себе си смирението. Този, който ще прояви послушание, се смирява пред стареца и пред който и да е брат. Послушанието е безрезервно! На който ти поиска нещо – естествено без освен грях – трябва да проявиш безрезервно послушание. Да кажеш: „Благослови!“ и да направиш това, което иска, без да възразяваш, че не е правилно, не е добро, не ми харесва или не искам да го правя. Чрез послушанието се отсича собствената воля. Волята възпрепятства Божията благодат да дойде в нас. Когато човек отсече волята си, придобива свободата в Христос и вече се движи безгрешно.  Послушанието дава тези криле. Защото правиш винаги това, което ти нарежда Светият Бог чрез светия старец или някой по-голям брат. Не поставяш себе си отпред, не правиш грешка. Идваме от света и имаме идеи и мислим, че сме нещо. Виждате, казахте преди, че монасите имат дипломи. Дипломите тук нямат никаква ценност, ако монахът не се смири да каже, че не е нищо особено. Аз съм. . . нищо! Хм, тук един притежател на университетска диплома ще се сравни с неукия. Ще започне от нулата. Ще се смири и колкото повече се смирява, толкова повече го облива Божията благодат! Благодатта ще ополозтвори след това дипломите. Мнозина имат дипломи, но как ги използват е въпросът?. . .  Как употребяват талантите. Талантите се освещават чрез послушанието.  В противен случай ще кажеш думи, които не подобава, ще напишеш неща, които ще навредят. Каквито и интелектуални дарби да има монахът, чрез послушанието ще се оползотворят там, където трябва. Хората мислят, че остават напразно дарбите, талантите и качествата на монасите, понеже идват и се „затварят” в манастира. Точно обратното става. Оползотворят се по най-добрия начин, каквото и да е послушанието на монаха, дори практическо да е. Не само се оползотворяват, но и се умножават. Умножава се благодатта. Затова основата е послушанието. . . Както казахте, послушанието е „Тайнство”. Длъжни сме да се подвизаваме всеки ден, постоянно, защото никога не свършва послушанието, никога не свършва благодатта.

– Предпоставка, но и резултат на послушанието, е смиреномъдрието.

– Смирението – според авва Исаак- е одежда на божеството, защото Господ поучава на него: „поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце”. Монахът ще придобие смирението след години аскеза. Ще влезе в него като опитно преживяване. В началото още не можем да го разберем. Защото идваме от света с някакво самомнение. Мислим, че сме нещо. Докато умът се смири, да придобием послушание и да дойде тази велика добродетел, за която говорим, ще минат години в аскеза. Тогава смирението ще дойде като една по-голяма свобода. Смирението е свобода за човека. Онзи, който го няма, при най-малкото нещо се засяга, излиза извън себе си и прави неща, които не трябва. Смиреният от нищо не се смущава. Може да се движи свободно, с уют, в която и да е среда, без да съгрешава. Смирението е плод на чистотата на човека и се ражда малко по малко в сърцето чрез аскезата. Св. Варсануфий, този велик подвижник, казва следното:

– Брате, не казвай за някое добро дело, че „това аз го направих“ и считай себе си под всяка твар. Така да се чувстваш. Най-лошият от всички.

– Ама лесно ли е това?

– Не, не е лесно. Ще го придобиеш малко по малко.

За да придобият това, отците култивират себеукоряването. Да укоряваш себе си: „Аз съм виновен, аз съм виновен и тозчас да казваш „благослови!”(=Прости)“. Да не се оправдаваш. Който се оправдава, има гордост, тщеславие, егоизъм.  Иска да е горе. Себеукоряването те поставя долу. Манастирът култивира това малко по малко. Щеш не щеш се „очукваш”. Обучаваш се. Безпокоят те, дразнят те, дали с право дали без право, старецът, братята – по допущение Божие – и така се изпиляваш. Изпиляват се издатъците, духовните тумори, които имаш и се освобождаваш. Вече се движиш уютно в която и да е среда, в което и да е състояние и не се смущаваш. „Подготвих се и не се смутих”. Подготовката е духовният живот. Това е смирението. Светият Бог те облича, подготвя те, за да не се смущаваш, в което и състояние да се окажеш.

– Търпението за вас, монасите, предполагам, че е любима добродетел?

– Животът на монаха включва много труд. Целият ден и денонощие минава в духовно напрежение. Никога не сяда, никога не обикаля безцелно тук и там. Или ще се труди или ще се моли. Във всеки момент върши едно сериозно дело. Следователно трябва да може да отговори на това дело. Освен това монахът всекидневно има различни изкушения. Ще бъде изкушен от дявола, от едно събитие, от едно обстоятелство, което ще се случи. Всичко това трябва да посрещне с търпение. Търпението ще издялка душата му, ще ѝ придаде Божия образ.

Животът не може да мине без разсейвания, без трудности, без пречки. Има изпитания и сред изпитанията единственото лекарство е търпението. Идва едно изкушение? Ще отмине. Идва друго? Ще отмине. Чрез търпението постепенно стигаме до безстрастие, до частично безстрастие.  Не усещаш нищо след това. Излизаш в света и нищо не разбираш. Казват, че светът е . . . джунгла. Не. За нас не е джунгла. Когато чувам тази дума, много се разстройвам. Защо наричаш „джунгла” света (=хората), създанията Божии? Понеже съгрешават? Трябва да ги съжаляваш. Не да ги обвиняваш. Да състрадаваш и да се молиш за тях. Когато чрез търпението си стигнал до безстрастието, чувстваш радост да доближаваш хората и да виждаш делата, които те постигат.

– Какво е безстрастието?

– Безстрастието означава да не се дразниш и да не се скандализираш от различните изкушения. Независимо дали са телесни или духовни. Видял си красиво лице? Да не го пожелаеш. Пожелал си го? Съгрешил си. Бог иска да те прекара през това и да те доведе до съвършената безгреховност. Казват, че светогорските йеромонаси, които излизат в света, са добри духовници за жените. Защо? Защото светогорецът от постоянната аскеза се е очистил и не се скандализира от лицето. Несъмнено го укрепва благодатта, която се предава – от стареца духовник – в душата и я наелектризира. Съществува духовно общуване. Човек отваря сърцето си, казва всичко и се изцелява. Каквото и да видиш в света, храни, дрехи, и т.н., са ти безразлични. Всичко. Това е безстрастието. Независимо дали ядеш ядене без олио или най-доброто и пищно ястие, за теб е едно и също. Не те привлича нещо, да го пожелаеш. Желателната част се движи правилно. Разумната не съди. Волевата не се гневи. Помисълът функционира правилно. Това е голям раздел, за правилността на помисъла. Трябва да приведем много примери и от Стария Завет, за да покажем, че ръководещ в човека е умът.

– Близо до това, което казахте, е разсъдителността. Какво означава? Защо я поставят дори над любовта, казвайки, че който има разсъдителност, непременно ще има и любов? Тя е естествена последица? Защо е крайъгълен камък на духовния живот?

– Защото ни избавя от много грешки. Разсъдителността означава да различавам във всеки един случай кое е правилното. Има връзка с благоразумието, което е един от даровете на Светия Дух. Ако някой няма благоразумие, тогава прави много грешки в живота си. Благоразумието е воланът, което ни помага да избегнем злополуки. Благоразумният човек не се обръща нито нагоре, нито надолу, а върви по правия път. Там, където се намира добродетелта. Например мъжеството, ако се отклони от правия път и тръгне нагоре, става дързост. Ако тръгне надолу, става плахост. За да бъде мъжество, трябва да се намира в правия път. Това означава благоразумие. Да вървиш по правия път на добродетелите, да не се отклоняваш нито в едната, нито в другата крайност. Благоразумният човек в това, което прави – дали за себе си или за другите – се ръководи от благоразумието, е истинско благословение за средата си.

– Трезвението. За вас монасите е като меч на кръста ви, върху монашеския пояс. Двуостър меч. То е постоянното състояние на бодърстване и активизиране.

– Трезвението е точно това, което ни поучава Добротолюбието. То е бодърстването на ума, както казахте. Готовността му във всеки момент да може да посрещне помислите. Всеки лош помисъл – мисъл, желание и т.н. – първо ще мине през ума. Умът трябва да е в бодърстване, за да усети този, който влиза вътре. Той е вратарят. Св. Евангелие казва „… заповяда на вратаря да бъде буден”. Като пазачът на блока, който внимава кои ще се качат в апартаментите, за да не бъде в опасност никой от обитателите. Известява ни, предупреждава ни. Трезвението е вратарят, който известява душата, че ни е атакувал зъл помисъл. Душата тогава заема съответно положение. Противопоставя се, отблъсква страстния помисъл и не се осквернява. Ако не внимава, ще се съгласи, ще се зарази и от заразата след това започва грехът и страстта и навикът, който остава в човека. Има едно много хубаво място в Откровението, което говори за трезвението. Трайното трезвение, което ни дарява красотата на одеждата на душата. Това е изобразено в притвора на съборния храм на манастира ни. Мястото гласи: „блажен е, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, и да се не виждат срамотите му”. Това именно е заръчението на Господ – бъдете будни. Както девиците в чертога.  Гол е този, който не пази своите одежди, тоест този, който няма добродетели. Който не бодърства, не може да придобие добродетели. Добродетелите ще бъдат одеждата, с която Ангелите ще ни облекат при Второто Пришествие. Ако нямаме добродетели, Ангелът ще се засрами от срамотите на душата и ще ѝ каже: „Как, душо, която те поех от часа на Кръщението, прекара времето на живота си? Защо не бодърстваше? Защо нямаше трезвение и така изпълни дрехата си с толкова сквернота и зловония?“ Може да нямаме сериозни грехове, но петна ще имаме много. Затова е нужно трезвение. „Блажен е, който бди и пази дрехите си”. В това място се крие цялото  величие на душата, което ще се открие в часа на Съда.

превод: Константин Константинов

вижте още:

Петте думи, които „трошат кокали”