Църквата е определила този ден в чест на светите ангели и най-вече на св. Архистратиг Михаил, когото счита за вожд на небесните сили.

Един от висшите ангели – Денница (Ис. 14:12) се възгордял и чрез своето падане увлякъл множество други духове; но всички ангели, под началството на св. Архистратиг Михаил, които останали верни на Господа, продължавали да Му служат и да възпяват славата Му.

На Църквата Божия са известни имената на Седем първенствуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господа. Всеки от тях има свое особено служение.

  • Словото Божие представя св. Архистратиг Михаил като вожд на небесните сили и борец против духовете не тъмнината. Поради това той се изобразява с копие в ръка, а с краката си тъпчещ дявола.
  • Архангел Гавриил според Св. Писание е известител на тайните Божии;
  • Рафаил – церител на недъзите;
  • Уриил – просветител на душите;
  • Салатиил – почита се като молител и застъпник пред Бога;
  • Йехудиил – прославител на Господа;
  • Варахиил – подател на Божиите благословения.

Всички ангели се считат пазители на човеците и Църквата се обръща към тях с молитва – „Да ни ограждат с покрова на крилете на невеществената си слава и ни избавят от беди“.

Православната Църква вярва, че всеки човек има свой ангел–пазител, който се моли за него на Бога, съветва го да върши добри дела, внушава му благочестиви мисли и скърби за него, когато греши и забравя Божиите заповеди. Това вярване е основано на думите на Самия Христос, Който, посочвайки децата, казал на учениците Си:

„Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец небесен!“ (Мат. 18:10).

В молитвата към ангела–хранител ние казваме:

„Свети ангеле, който си ми даден от Бога, добри мой пазителю,
моля ти се, избави ме от всякакви напасти, спаси ме от скърби!“

А при всяка служба на просителната ектения ние молим Бога да ни даде „мирен ангел, верен наставник, пазител на нашите души и тела“.

източник: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).