Автор: старецът Михаил Валаамски (Питкевич)

Веднъж си помислих, колко е трудно да бъдеш свещеник.

Ако расото му е във кръпки, казват: колко е немарлив.

Ако расото е ново и красиво, мислят:  с какви пари го купил?

Ако свещеникът е симпатичен, казват:  изгубено е момчето.

Ако не е красив – какво, вече и такива „крокодили” ли ръкополагат за свещеници?

Ако изнася дълги проповеди, казват:  вече ни измъчи.

Ако са кратки – не се е подготвил.

Ако е млад, казват:  твърде е млад, няма опит, ако грехът „врътни опашката си”,  той ще падне.

Ако е възрастен – то, разбира се, той е светец, понеже е стар. Греховете сами са избягали от него.

Трудно е да бъдеш свещеник, и затова понякога свещеникът се обръща с гръб към хората, за да  не го видят как той  плаче, когато издига в ръцете си  Христос.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: https://vk.com/club80364995?z=photo-80364995_456239234%2Falbum-80364995_00%2Frev

Реклами