Автор: митр. Атанасий Лимасолски
„Та да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по хитрото изкуство на измамата” (Ефес. 4:14)
Около нас има хиляди учения „по лукавството на човеците”, които не са здрави и истинни. Всички те създават проблем на човека и не притежават автентичността на Божията истина. Много пъти недоумявам как хората четат книги, които са толкова изморяващи, толкова заблудени, толкова тъмни, че си казваш: ама, как е възможно, не се ли уморяват да четат тези книги, тези неща, които не са здрави! Те обаче сядат, четат ги и дори намират смисъл в тях, така ти казват. Човек не издържа да прочете една страница – и ереси, заблуди и странни учения.
Заблудата е опасно явление. Затова зрелият човек в Христос трябва да бъде неизменен, да пребъдва в Божията истина, да не се отмята от нея и да не се плаши от духовния мрак, който властва около него. Днес има толкова заблуди, дори с религиозно покривало, стигнахме дотам и ние самите като църковни хора да казваме на хората: Внимавайте! Около нас битуват заблуди, заблудени хора, телевизионни предавания, да не казвам конкретни – някакви гледачки, гадатели, заблудени, и всичко това под покривалото на любовта и медоточните думи, че всичко е любов, любов и любов! Какви са тези болни неща? Има дори заблудени (изпаднали в духовна прелест) свещеници и монаси, които се движат в овча кожа, а отвътре са вълци грабители, има такива човеци между нас. И аз го казах публично, по радиото, казах имена, защото за съжаление, съществуват хора, изпаднали в духовна прелест, които се правят на клирици, но не са такива. Има някакъв човек, който се прави на пророк и някои благочестиви госпожи търчат да го видят, а всъщност е шарлатанин, човек в духовна прелест, който не никога е бил свещеник. Има друг в Лимасол, който носи и кръст и дори е преподавател в училище, но е псевдо-свещеник. Има хора, които идват и се правят на монаси, а не са монаси, или са монаси, но изпаднали в духовна прелест. Затова внимавайте, не отваряйте вратата на всеки. Питайте Църквата, кой е този човек, откъде идва, какво говори, не слушайте дори телевизионните предавания, в които говорят какви ли не заблуди, глупости, нездрави неща. Какво да каже човек, наистина понякога го заболява главата. Бре, Христос ни говори в Евангелието и не Му вярваме, а идва някакъв с чаша кафе и му вярват! И колко хора ходят. . . дори църковни хора ходят! Попитах един от тези гледачи на кафе, който веднъж дойде при мен. Казах му:
– Кажи ми истината! Това, което говориш, как го разбираш?
– Отче, каза, да ти кажа истината- всичко е лъжа! Не знам какво говоря, говоря какво ми падне! Ама, какво да правя, и аз искам да живея, не мога да работя друга работа, и след като идват всички тези отнесени хора и ме молят да им кажа съдбата, правя им по едно кафе и им казвам каквото ми дойде. И да видиш как ми се удивяват, дори ме молят, умоляват ме да им кажа съдбата!
Какво да каже човек! Дори образовани хора ходят при тях! Хайде, да кажеш, необразован човек е, а образованите? Да ходят и да вярват, че кафето ще им покаже съдбата? Какво е това, бре, детето ми? Толкова безумни неща, но въпреки това отиват и им ядат парите, и то много пари. Разбира се, добре правят, че им ядат парите! Добре правят. Аз се радвам, поне да им вземе много, не малко. Защото това е данък глупост. Поне да си платят данък за глупостта. Но такова безумие, такова влечение към заблудата и да чуваш това и от радиа, да излизат тези медиуми и да им се обаждат, и да ги пускат в неделя след св. Литургия. Кога се родихте, в този ден и час, а добре, да ти кажа бъдещето. Такива работи. Идваше ми нарочно да се обадя по телефона да им кажа и аз кога съм се родил. . .та да видим какво ще ми каже!!!. . . какви са тези глупости? Знаете ли обаче колко много хора се увличат, колко много хора са в заблуда и не го разбират? Бре, видяхме истинската Светлина – Христос, и не Го приемаш, а приемаш гледачките на кафе, гадателите и всички тези заблудени хора?! Всичко тях ги приемаш, а не приемаш истинската Светлина? Какво да каже човек – достойни сме за нашата участ. Наистина, достойни сме за оплакване, смях и бой. И за бой. Имаше един случай, помните ли го? Една жена беше пръснала 600 000 лири за гледачка на кафе. 600 000 лири! Поне да ги е имала. Хайде, имала си, изяла ти ги е! Но да ги нямаш? Тя продаде къщи, всичко, което имала и нямала, остана със задължения и заеми, защото имала такава зависимост, т.е. такъв порок. Това е – заблудата е страшна мрежа, която пленява ума на човек и е нещо страшно. За съжаление, когато човек има някакво затруднение и е в труден час, иска да отиде там, тоест това е лесното решение, да научи, да чуе, докато в същото време знае, че това не са хубави неща, знае, че са лъжи. Четат хороскопи, всеки ден, казваш му: бре, вземи десет хороскопа от десет различни списания да видиш, че казват различни неща, кое от всички тях е истинно? Ама, не разбираш ли, сине мой? Звездите ли ще ти кажат твоя живот? Нямаш ли елементарно познание какво са звездите и какво са тия неща? Да, те знаят всичко. Но пак не издържат, ако не го прочетат. . .
Всички тези заблуди трябва да създадат в нас благото безпокойство. И внимавайте, не вярвайте на това, което чувате около вас. Не отваряйте вратата на всеки, дори да е облечен в овча кожа, в свещенически одежди, не отваряйте, а първо питайте. Защото има хора, които се правят на свещеници, но не са, а са изпаднали в прелест и в заблуда, които причиняват голямо зло и големи проблеми. Затова питайте преди да отидете където и да е и не бъдете прибързани. Вие чувате нещо и веднага започвате да се обаждате на един старец, на друг старец, ама не всички са старец Паисий! Не всички са старец Паисий и старец Порфирий! И звъниш тук, звъниш там, пророчества по телефона! Веднъж и на мен ми се обадиха докато бях в (манастира) Махера. Някаква жена се обади, часът беше девет вечерта, по това време не отговаряме, но викам, хайде да вдигна:
– Какво има?
– Отец Атанасий ли е?
– Да.
– Мога ли да ви попитам нещо, отче? – изглеждаше сериозна, млада жена.
– С удоволствие!
– Вие прозорлив ли сте?
Господи помилуй!
– Не, не съм прозорлив. Нямам такива дарби!
– Сигурен ли сте?
– Сигурен съм.
– Ама на мене ми казаха, че имате дар на прозорливост и ви се обаждам да ви питам нещо!
– Дъще, нямам такъв дар!
– Да не би да го казвате от смирение?
Викам си – не сме добре! Казах й:
– Ако имах дар на прозорливост, щях да зная, че ще ми зададеш такъв въпрос и нямаше да вдигна телефона. Това, че вдигнах телефона и ми изтърси този въпрос, е доказателство, че нямам!
– А, добре! А можете ли да ми препоръчате някой, който има дар на прозорливост?
– Да! Виж да ти кажа нещо: има справочник, на „П” има такива с дар на прозорливост, там ще намериш достатъчно!
Ама какви са тия абсурдни неща? Какви са тези глупости? Не разбираш ли, че това са наивни неща? Нима така са постъпвали отците? И какво са пророците на Църквата? Гледачи на кафе? На които се обаждаш по телефона да ти кажат съдбата или да им изпратиш снимка да ти кажат кой си и какво ще стане? Това са болни неща. Пророците и великите светци не правили такива неща, светците, които имали истински харизми от Бога, не правили такива неща. Затова внимавайте! Заблудата е голяма в наши дни, тя е боядисана с благочестие, с чудеса, с икони, с кръстове, но това са шарлатани, хора в прелест, които говорят лъжи и не принасят духовна полза. Нека внимаваме, както Христос ни казва: пазете се да ви не прелъсти някой! (Мат. 24:4).
превод: Константин Константинов
Храм Свети цар Борис 