Автор: проф. протодякон Андрей Кураев
За всеки човек, който пристъпва към изучаване на православното богословие е очевидно, че влизането в неговия свят предполага обръщане към творенията на Светите Отци. Допирът с творенията на Отците се различава от изучаването на историята на светската литература.

Първо, православният читател притежава право, за което всеки един изследовател на творчеството на Омир или Шекспир може само да мечтае. При нас съществува правото на непосредствено и лично обръщение към човека, чиито труд лежи пред очите ни. Ние имаме възможност да се помолим на този Отец, чието творение държим в ръце. “Светителю отче, Иоане Златоусте, просвети ума ми, помогни да разбера твоето творение и да намеря от четенето му духовна полза!”

Второ, православният читател на патристични трудове притежава остро чувство за йерархия. Той гледа на текста, който чете не отгоре – надолу, а отдолу – нагоре. Толкова обичайното за новоевропейския човек, възпитан в мита за прогреса, усещане на превъзходство над древните писатели, тук е съвършено неуместно.

Отците са ни интересни не само като исторически свидетели, т.е. не само в качеството си на свидетели, които разказват за това, как са живяли християните в древните времена. Отците не са единствено свидетели на църковния живот от своето съвремие. Преди всичко – те са свидетели на този Дух, Който духа в надвременната Вечност и затова диша във всички векове. Отците са важни за нас като носители на този духовен опит, към постигането на който, ние само можем да се стремим. Те вече са придобили това, което ние търсим.

Накрая, Отците са важни за нас като свидетелство за това, че Петдесетница не закрива евангелската история, а я продължава в течение на нашия живот. Съвсем не е случайно, че в църковния календар празникът Петдесетница е в съседство с “Неделя на вси светии”, която се празнува в първата неделя след Петдесетница. Петдесетница: Бог излива Своята любов и сила на земята, над хората. “Ще излея Духа Си над всяка плът” (Иоил 2:28; Деян. 2:17). Но достигнала ли е пратката адресата си? Приемат ли този дар земята и хората? Съборът на всички светии отговаря: да. Кръстът Христов не е останал безплоден. Множество души от най-различни времена и народи са приели в себе си огъня на Петдесетница и са се преобразили в него.

Светиите са свидетели за това, че Христос е оставил на хората след Своето Възнесение нещо повече от книга. В житията на светиите и патерика се срещат разкази за това, как подвижник продава единствената си книга, която притежава, за да помогне на друг човек. Ръкописните книги са стрували по онова време доста скъпо и са били много редки. [1] Така християнинът е можел да продаде намиращото се у него Евангелие и да остане без него. [2] Но ако той е правел това, за да откупи от плен, от робство, от затвора своя ближен – нима не се е доближил безкнижният християнин по-близо до Онзи, за Който се разказва в продаденото Евангелие ? В края на краищата в самото Евангелие има заповед “Блажени милостивите”, но няма заповед “Блажени паметливите”… Но ако продажбата на Евангелието, т.е. загубата на книгата и с това единствената възможност за постоянно упражняване в изучаване на Словото Божие, може да доближи човека до Христос, то следва, че книгата за Христос не е единствения начин за познание и приближаване до Христос.

И ако не само в книгите на Писанието Христос е изобразил Себе Си, това означава, че и за нас изследването на християнството не може да бъде сведено само до работа с Библията. Богословът по възможност е длъжен да събира всички следи от съприкосновението на Бога със света на хората. Понеже Христос се е докосвал не само до душите на апостолите, то на изследване трябва да подлежи не само онова, което апостолите са казали от своя опит. Свидетелствата на тези, които в други времена са събрали опит тъждествен с апостолския, също трябва да бъдат намерени и взети под внимание. Понеже “Христос е Същият и вчера, и днес, и утре”(Евр. 13:8), то и богословът не бива да ограничава изследователския си кръгозор само с изучаването на апостолската епоха.

източник: http://pravbeseda.ru

Следва

(превод от руски език: Мартин Димитров)

––––––––––––

[1]  Екземпляр на цялата Библия е струвал 30000 динария – за сравнение – на легионер се е заплащала годишна заплата от 750 динария. (вж. Мецгер Б. Текстология Нового Завета. Рукописная традиция, возникновение искажений и реконструкция оригинала. М., 1996, с. 13).

[2]  Вж. разказа за авва Серапион у Руфин (Иоанн Мосх. Луг духовный. Сергиев Посад, 1915, с. 16).