Автор: Андрей Музолф

В книгата на пророк Иоил четем: „Дори животните на полето викат към Тебе…” (Иоил. 1:20). Следователно, ако Бог възприема техните молитви, това означава, че те не Му са безразлични. Последната мисъл, между другото, може да бъде потвърдена от много цитати от Свещеното Писание, свидетелстващи за Божията грижа към всички създадени от Него твари, а не само към човека, който, за разлика от другите животни, е образ и подобие Божие. Най-яркото потвърждение за това е 103-ти псалом на светия цар и пророк  Давид. В него поетично се разказва за Божието сътворение на света и за Неговата грижа за него. Най-често домашните любимци са наши помощници: те защитават нас и имуществото ни (например: кучето), улесняват живота ни (например: конят), дават ни храна (например: кравата) и затова е естествено да молим Бога да им дари здраве в случай на болест. Но ние не отправяме специални молитви за тях в храма, на обществено богослужение, нито се молим за тяхното упокоение.

В Православната Църква основната молитва за хората се отправя по време на Проскомидията, когато свещеникът изважда от просфората частици за здраве или упокой на православните християни. В края на Литургията тези частици се потапят в Кръвта Христова и свещеникът моли Бога да „измие греховете на тези, които се споменават тук”. Така основната същност на молитвите е молба към Бога да прости греховете на даден човек, независимо дали е жив член на Църквата или починал, защото грехът е основната преграда, която ни отделя от Твореца и не ни дава да се съединим с Него. Животните обаче никога не са отпаднали от Бога, но, по думите на свети Павел, самите те са станали жертва на грехопадението на човека, в резултат на което „са се подчинили на суетата и тлението” (виж: Римл. 8:20-21).

Ако Свещенното  Писание говори за безсмъртието на човека и какво всъщност ще бъде това безсмъртие, то за вечния живот на животните в Библията не се казва нито дума. Един съвременен богослов разсъждава по следния начин: „Тъй като любовта е безсмъртна, то и любовта, включително любовта между човек и животно, е също безсмъртна. Как, какво, къде и доколко ще бъде това безсмъртие – нямам представа”. Ето защо молитвата за животните, независимо от това колко близки са ни и колко много ги обичаме, не се практикува в Църквата.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: сайт „Православная жизнь” – https://pravlife.org/