Автор: св. Николай Сръбски (Велимирович)
…Този, който гладува и жадува за висше богатство, нима ще се задоволи с нещо по-малко и евтино? Този, който жадува за непреходната Божия истина, нима ще рине тленния земен прах? Този, който бленува за безсмъртната дреха на духа, нима ще плаче от мъка по облекло от трева? Затова милостинята е толкова присъща за такъв човек, колкото за пътешественика, който тръгва на далечен път и раздава на съседите си всичко, което само би му пречело по пътя.
Раздаването на материални предмети е най-малката, но необходима жертва. Тревогата за собствената си душа е доста по-сериозна грижа. Утвърждаването на ближните в истината, довеждането им до пътя на правдата и молитвата за тях — това е огромна жертва, но все пак, не е най-голямата. Най-голямата жертва е да дадеш живота си за своите ближни. Христос явява тази милост на целия човешки род. Тази милост е толкова огромна, че тя вече не се нарича милост, а сменя своето име и се нарича любов.
Милостинята може да идва от различни източници – както от чисти, така и от мътни. Най-чистият източник на милостиня е състраданието. Състраданието е сърце, което милва. Когато някой съчувства на затворник в сърцето си и му помага в името на милостивия Господ, тогава милостта му произтича от добър извор и има висока цена в ангелските небеса. Спомнете си прекрасните разкази за хората, наречени милосърдни: за св. Йоан Милостиви, за Филарет Милостиви.
Който цени земните блага повече от душата, не може да бъде милосърден. Когато св. Григорий Двоеслов бил избран за римски епископ, той се страхувал да се лиши от нищетата си. Казват, че повече се страхувал да изгуби своята бедност, отколкото някой богаташ се страхува да изгуби богатството си.
В Светото Писание се казва: „Милосърден човек прави добро на душата си“ (Притч. 11:17). Когато правиш нещо за някого, за себе си го правиш двойно, даже стократно повече, защото Господ всичко вижда и въздава. Преподобната майка Сарра казва, че състраданието може да се възпитава. „Давай милостиня първоначално поне от човеколюбие“, – казва тя,- „защото по този начин все някога ще свикнеш да даваш милостиня от Страх Божи“. Св. Серафим Саровски на свой ред съветва: „Ако нямаш в себе си нищо, което да дадеш на бедния, помоли се на Господ за него“.
Господ казва на един немилосърден народ: „Милост искам, а не жертва“ (Мат. 9:13), тоест: по-добре бъдете милостиви един към друг, отколкото да Ми принасяте жертва. Ето как Господ обича хората си! Той възприема нашата милостиня към други хора като наша жертва към Него самия. Без Него ние не можем да бъдем милостиви по отношение на другите. Правилната ни представа за хората като за братя се изгражда на правилната ни представа за Бога като наш Баща. По този начин в центъра на всеки кръг от нашите добри дела по отношение на някого винаги е Бог.
Но колкото е ясна Божията заповед за милосърдието, толкова явна е и Неговата заплаха към немилосърдните. Апостол Яков дава израз на това по следния начин: „съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост“ (Иак. 2:13). Милосърдният ще бъде помилван на Страшния съд Господен. Милосърдният ще бъде помилван в безсмъртното Христово царство. Милосърдният ще бъде помилван и обичан във вечността от ангелите и праведниците.
Ето как това ниво на райската пирамида се изгражда чрез милосърдие. Всеки камък тук е създаден от милост или по отношение на душата ни, или по отношение на другите хора, спрямо животните или която и да е Божия твар. Цялото това ниво сияе с небесна синева, сякаш е създадено от скъпоценен сапфир. Това е петото ниво на райската пирамида.
превод от руски: Елена Папучиева
Храм Свети цар Борис 