Автор: старецът Маркел Каракалски

Голям покой дава на душата ми самоукоряването. Когато душата чувства множеството свои беззакония, тогава има смирен дух и вярва, че е по-низша от всички твари. И това е така, защото, докато всички твари остават на мястото, на което ги е поставило всемогъщото Слово Божие, душата ми опорочи и оскверни своя пречист образ; отпадна от своя чин и загуби своята красота.

След като, душо моя, отпадна от мястото, на което те постави Светият Бог и загуби свободата си и дарбите, с които те украси твоят Творец, ти стоиш по-ниско от всички твари и дори скверниш цялото миросъздание, защото вместо благодатта на Светия Дух да преминава през всички твои сетива, за да се освещава творението, ставаш свърталище на греха и на страстните и досадни помисли и оттук и ти самата страдаш, но и всичко около теб скверниш.

Поне смиреномъдърствай, чувствайки своята нищета и загубата на бащиното си богатство. Това усещане за твоята отговорност и греховност ще ти дари отново свободата и ще възстанови благодатта във всички твои органи.

Не съществува друг по-безопасен път от самоукоряването, за да вървиш безопасно по пътя на твоето спасение. Трайното покаяние и Божият страх ще ти даруват усилено Божието присъствие, което ще те предпази от хлъзганията на ума ти, които петнят всекидневно твоята дреха.

Страхът от Бога ще усили любовта към Него, оттук вече приближаваш естественото състояние, тоест да обичаш Бога Отца си: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“ (Лука 10:27).

Тази любов дари, Господи, на моята осъдима душа, за да прославя Твоето дълготърпение и велика милост. Мрака на душата ми просветли и бездната на паденията ми разруши, човеколюбче Господи.

Слава, Господи, на Твоята безкрайна милост и благост. Амин

превод: Константин Константинов

Реклама