Автор: Владимир Басенков

Злото не е абстрактна философска категория. То винаги е обвързано с определена духовна същност. И може да бъде победено, ако знаем една тайна.

Ако някой ни обиди, се очаква и ние да изпитваме чувство на много голямо възмущение. Обидата със силна изгаряща болка удря по сърцето ни и ние се стремим да върнем тази болка на този, който ни е обидил. И тогава започва да действа законът на верижната реакция, защото влизаме в конфронтация с човека, който ни е обидил, ставаме носители на един негативен дух и разменяме, както на дуел, изстрели на негативизъм.

Стрелите на злото винаги са пълни с отрова: те не само нараняват, но и заразяват жертвата си. Тук се изисква имунитет, в противен случай борбата със злото е обречена на провал. Обидиха ни  – плащаме  със същата монета. В нас пламва гняв, омраза, агресия. Цялата ни изобретателност в момента на конфликт е фокусирана върху намирането на най-изтънчени оръжия, които да „смажат“ противника ни. И самото зло, което получихме от противоположната страна, ни служи като гориво. На въпроса „кой печели в този разгорещен конфликт?“, винаги може да се даде един отговор – дяволът. Той е господар и баща на злото. 

„Аз пък ви казвам: да се не противите на злото“ (Мат. 5:39), ни казва Христос. Но за какво говори Той? Нима за това как да заградим всичката световна несправедливост с оградата на равнодушието и да си живеем спокойно, пренебрегвайки беззаконието, което се случва пред очите ни? Не, Спасителят е казал точно това, което казал. Да не се противим означава да се откажем от борбата със злото. Нека то да действа по свои собствени методи, а ние ще изберем по-разумни инструменти, за да го неутрализираме.

Ако влезем в конфликт, изпълнени с гняв, означава, че законът на притеглянето е сработил. А обиждащият ще уцели точно целта, когато ще реагираме по огледален начин. Но се опитайте да оставите стрелата на злото да прелети през вас и безсилно да падне на земята. Запазете самообладание. Разкъсайте шаблона на този, който ви е обидил. Попитайте го, както Христос е попитал роба на първосвещеника, който Го е ударил, на какво дължите на тази наглост. Превърнете конфликта в шега. Нека пронизващите думи останат глухи. Отдръпнете се. Най-добрият бой е несъстоялият се бой.

Отвръщайки на злото със зло, ние само увеличаваме количеството му в света. А за нас е необходимо е да създадем пространство на светъл дух, с който във всички времена се славят християните. Бъдете твърди, мъжествени, последователни, уверени в отстояването на честта и достойнството си. Застъпвайте се за слабите и пресичайте беззаконието. И не позволявайте на злобата да оседлае вашето вътрешно състояние, вашите действия и решения. Нашата война не се води срещу други хора, а срещу духове. Когато казваме „дух“, ние си представяме безплътно същество, което човек е свикнал да  визуализира. Ангелът е светъл и мил, а демонът  мрачен и зъл. Също наричаме дух и духовно-нравственото разположение на човека. И тук е справедливо да се каже, че човек може да попадне под влиянието на добър или зъл дух.

Християнството се бори за това във всеки отделен човек да победи Божият Дух. Победата на Божия Дух, като минимум няма да позволи на злото да премине през барикадите на доброто. Нещо повече, доброто може и трябва да превърни идеологическите привърженици на злото в свои поддръжници и да ги направи пример за демонстриране на най-високите човешки качества, склонявайки ги към страната на светлината. Не можем да победим злото, използвайки неговите методи. Ние принадлежим към различния Дух – към Светия Дух.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: сайт „Православная жизнь” – https://pravlife.org/ru/content/kak-pobedit-zlo