Защо Бог допуска изпитанията

Автор: старецът Никон Светогорец

Попитаха ме защо добрият Бог допуска изпитания. Както сега, например коронавирусът. За да покажем колко вяра имаме? Колко сме верни? Вижте. На първо място, Господ говори не само за изпитанията, но и за кръста. Който иска да бъде Мой ученик, да вземе кръста и да Ме последва. И много пъти си оставаме в тази картина на някой, който носи кръста и се чувстваме малко като герои, но забравяме, че кръстът има гвоздеи. Така че не е достатъчно да обичаме Господния кръст, изпитанията, които ще дойдат… трябва да сме готови да издържим и гвоздеите. Откъдето и да идват. Но сега въпросът е по-фокусиран за това дали Бог позволява изпитания като коронавируса, за да види колко сме верни. Ето защо ще го ограничим.

Изпитанията се допускат по две основни причини.

Първо, заличаваме греховете. Каквото и да правим, дори когато го изповядваме,   изповедта заличава греха, но дългът ще се плати. И пророк Давид чу от Натан, че Бог му прощава, но години наред плачеше: „защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене.“ Греховете се прощават и плащат. По начин, който Бог устройва и Бог винаги знае какво е за наша духовна полза. Дори когато изглежда несправедливо това, което се случва. Те имат някакъв смисъл. Например заловили свети Ефрем Сириец. Той е ръкоположен за дякон от Василий Велики. И го вкарват в тъмница. Без да е направил нищо нередно. И се пита. Защо се оказах в тъмница, Господи? Защо трябваше да се случи това? И се молил, молил, молил и накрая видял ангел, който му казал: Да, сега не извърши престъпление.  Наистина. Но когато беше малък, спомняш ли си, че пусна кравата на една вдовица, от която тя и детето ѝ се хранеха и живееха, а кравата се изгуби? Е, за това плащаш сега. Става дума за следното: „В едно съгрешаваме и за друго биваме наказвани“. Сега се мъчим, защото сме виновни в нещо друго.

Казва се, че Бог с изкушението дава и изход. Ще молим Бог, след като е позволил изкушение, да ни помогне да го понесем. Въпреки че Бог често първо изпраща Своята благодат, а след това изпраща изкушението. Затова и се справяме с трудностите. Ние не  го правим със собствената си смелост и способности. Първо е дошла Божията благодат и тя ни подкрепя и можем да се справяме. Това е една от причините, поради които Бог допуска изпитания и изкушения.

Другата е, че увеличаваме наградата си в небето. Ще получим по-големи венци. Ето защо не винаги трябва да съжаляваме някой, който преминава през изкушения. Ще се молим, ще желаем Бог да го подкрепи заради човешката слабост. Но за да допусне Бог това, нещо знае, което ние не винаги знаем.  Например апостол Павел имал голямо изпитание. Той страдал ужасно.  Единственият образован от апостолите. Този много учен човек имал голям проблем с очите си. И този, който можел да напише толкова много, не можел да напише нищо, защото не виждал добре. Не знаем точно какво заболяване имал.  Сигурно е имало нещо, което го е правело отблъскващ за другите. Споменава го в едно негово послание. Затова е имал до себе си човек, на когото диктувал посланията.

Един Бог и душата му знаели какви проблеми имал с очите си и страдал. Защо го казвам сега? Защото той казва: молих Бога и веднъж, и два пъти, и три пъти, и сто пъти за да отнеме тази болест от мен и да ме излекува. Един човек, който върши чудеса, благодарение на които другите оздравяват. Който лекувал болните хора, не можел да излекува себе си. Бог не искал. Молих Бог няколко пъти. И какво казва Бог? „Стига ти Моята благодат“.

Достатъчна ти е Моята благодат. И го оставил болен. Пострадал ли е апостол Павел? Това не било наказание. А е било, за да получи по-голяма награда, по-голям венец. Сякаш виждате човек, който вдига 100-килограмова тежест. А след това вдига и 200 кг. И после вдига още. За съжаляване ли е? Защото е по-уморен? Защото страда повече? Разбира се, че не. Така е и с духовните изпитания, които Бог допуска.

Както телесните изпитания, които Бог допуска. Бог казва: заслужава повече от бронз. Защо трябва да получи бронз? Оставете го да се измъчи още малко.  Изпраща му друга болест, за да се бори за сребро. Ще страда ли повече? Издържа ли? Дайте му да понесе по-голяма тежест, за да получи злато.

Не е ли несправедливо да го излекува по-рано и да го лиши от купата? От наградата? Затова нека не се питаме защо Бог позволява това, защо позволява онова. Защо и защо…  Защо, ще кажем, аз не мога да  понеса (изпитанието)? След като имам светии, които се молят за мен, за да ми помогнат. След като имам Света Богородица, след като имам Самия Христос. Защо не мога да го понеса? Дали не се боря правилно? Дали се боря и в същото време правя неща, които не трябва? И не е виновен нито светецът, нито Христос, нито Света Богородица? Затова ще се молим на добрия Бог да оздравеем.

Здравето е чудесен подарък. Ще молим добрия Бог да премахне изпитанието,   което е дошло. Той сам казва: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори“. Не един път. През цялото време. Защо? Защото св. Йоан Златоуст казва, че когато се молим за нещо и Бог не ни го дава,  често отлага да ни го даде, за да пребъдваме в молитва. Да останем в общение със Самия Христос и със самата Света Богородица и със светците. И в крайна сметка,   казва свети Йоан, когато ни даде това, което искаме от Него, най-голяма полза сме имали от времето, което сме прекарали в молитва, отколкото от това, което сме спечелили. Затова оставете настрана въпроса защо? и покажете смелост в борбата.  Както гласи една поговорка, добрият капитан в бурята си проличава.

Направи ми впечатление един светец от Лавсаика. Авва Вениамин. Подвижник в пустинята. Чудотворец. Изцелявал хората. Самият той имал воднянка. Бил подут навсякъде. В текста се казва, че е бил толкова подут, че не можело с ръка да хванеш малкия му пръст. Толкова бил подут. В това състояние той лекувал другите. И когато дошло време и починал, не можели да го изнесат от колибата му и съборили стената, за да го извадят и погребат. Бог знаел, че той се борел за злато. Остави го, издържа…  Юнак е. Не е труп. Когато не можем да издържаме нещо,   ще молим Бога и дори ще Му казваме: Господи, спомни си! Спомни си, че и Ти  някога взе Кръста Си и в даден момент падна. Помниш ли? Кажете Му го. И дойде някой и Ти помогна, понесе Кръста Ти. Е, сега е Твой ред да ми помогнеш,   защото не мога да се справя.

Но въпросите нямат никакъв смисъл – когато искаш да приличаш на Някой,   Който е бил разпънат, бичуван, Който, Който, Който…

Има един много хубав филм. Трябва да го гледате. Заглавието му е „Цигулар на покрива“. В нея се описват страданията и преследванията на евреите в Русия.  Играе един невероятен еврейски актьор. Всъщност това е мюзикъл. В посланието към Евреи се казва: „Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема“. Всеки баща наказва детето си, но не и чуждите деца. Така че, ако небесният Баща ви наказва, това означава, че сте Негово дете. Той ви смята за Свое дете. Затова не се оплаквайте. „Когото обича Господ, него наказва“.

„Благодаря Ти – казал бедният евреин, пеейки и танцувайки, – Господи, за това, че ни обичаш и ни наказваш така, но обичай и някой друг!“…

Той се уморил се да „яде бой“ от Божията любов. Обичай и някой друг…

превод: Константин Константинов