Автор: о. Харалампос Пападопулос

Бог говори всекидневно с нас. Праща постоянно Своите съобщения. Как? По много, различни и понякога парадоксални начини. Понякога в ума, като мисъл и помисъл. Друг път чрез тялото ни. Една болест, едно изпитание е съобщение за промяна.  Но може и чрез един човек, един приятел или проста случка. Отиваме някъде да купим нещо, да видим, да ядем и да пием. И тогава нещо чуваме, виждаме, казват ни и получаваме отговори на въпроси, които ни терзаят и търсят решение. Никой не знае къде, кога и как Бог ще изпрати съобщението и отговорите Си  за нещата, които ни терзаят.

Но големият въпрос е защо, докато Бог говори и общува с нас, не разбираме това? Защо не приемаме Божиите съобщения? Ами защото сме заети. Какво означава това? Означава, че нашето битие постоянно е заето с много и чужди неща и не разбираме, че Бог праща съобщение. Нека си представим един телефон, който набираме, но е зает.

Коя е тайната, за да приемем съобщенията на Бога? Тишина, мълчанието. Да оставим телефона в режим „очакване“. С молитвата, и особено чрез сърдечната молитва на ума, казвайки Иисусовата молитвата „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“ утихваме ума и услаждаме сърцето ни. Поправяме постоянно това късо съединение между ума и сърцето, т.е. отъждествяване на нашето аз с това, което мислим или чувстваме.

Ако се отдалечим от ума, ще разберем, че не сме това, което мислим, а  нещо много по-дълбоко. Ще разберем, че Бог говори постоянно, праща знаци, съобщения, отговаря и води диалог. Нека съберем нашето разпръснато Аз в нашия център, в нас. Нека го отелесим. Да се отдалечи от въображението и реенето. Да влезе в настоящето и „сега“ на живота ни.

Да държим нашите сетива открити, да бъдем в духовно бодърстване, за да стане всичко причина за славословие, благодарение, изпитание и явяване на Бога. Бог се явява в простите и всекидневните неща. Във всекидневното поле на нашата всекидневна борба. Там се намира, стига да сме готови да Го видим и да Го срещнем.

превод: Константин Константинов

Реклама