Автор: архим. Андреас Конанос

продължение от тук

Всеки носи някакъв кръст. Болести, докато си здрав, се разболяваш от рак, подлудяваш се, докато се жениш, след 6 месеца умира жена ти или мъжът ти, шестмесечен брак, помня такъв случай. Разбираш ли? Ражда ти се дете с проблем и търчиш по лекари от седмия ден след раждането. Какво е това нещо? Неочаквано, животът ти се променя. Излизаш да изведеш в парка парализираното ти дете, всички наоколо те гледат, ти се чувстваш странно и казваш: Това е моето дете! И това е моя кръст. Докога? Не знам. Лекарите казаха, че така ще бъдат нещата. Това не е ли кръст? Другият няма работа, събужда се сутринта, иска да работи и да не намира работа, търси, не намира лесно. Това не е ли кръст? Трети чука на много врати, за да бъде назначен, да се е дипломирал, да се гордее, че е завършил, да прави парти, понеже се е дипломирал и след това какво да прави с дипломата? Радва ѝ се, гледа я. И отива и работи в супермаркета, реже кашкавал, в отдела за млечни продукти. Имам такъв приятел, затова ти го казвам. Не са ли това малки кръстове, не са ли болки? Това искам да кажа. Където и да отидеш, кръстът ще те срещне, каквото и да правиш, ще понесеш кръст в живота. Край, закон е, няма друг път. И грехове да направиш, кръст ще понесеш накрая. На дъното на греха те чака една горчилка. Тоест Бог не изпитва тревога, казва: остави, каквото и да прави детето, колкото и далеч да отиде, в колкото и неща да се забърка, колкото и да се поквари, ще дойде в себе си, нещо ще го приземи, гладко или не, но въпросът е, че ще се приземи. Правиш грешки, ще платиш след това. Вършиш грехове, ще изпиташ болка след това. Виждал съм го в мнозина, които идват и роптаят и казват „носим кръст“, но когато подълбаеш малко в живота и миналото им, как се живяли, как са израснали, виждаш грехове, небрежност, и след това казват нося кръст! И му казвам:

Какъв кръст носиш, бре приятелю? Какъв кръст? Кръст ли наричаш това? Бог ти го е дал? Това са твои грешки, които плащаш сега. Тоест какво искаше? Прекара младините си в разпътство, алкохолизъм, нощен живот и сега всичко да върви по мед и масло? И обвиняваш и Бога, казваш, че си мъченик, че понасяш кръст? Ама Бог ли ти е пратил този кръст? Ти сам разруши себе си. Да правим разлика – какво ще рече нося кръст и какво ще рече понасям последиците от моята небрежност и избори. Не всички кръстове са благословени, осветени и имат благодатта и излъчването на честния Кръст.

Една госпожа идва и ми казва: на работа всички се държат странно с мен, не ми говорят, воюват с мен. С някои наистина другите воюват без самите те да са виновни, но и някои си го търсят. И какво става? Подълбаваш малко повече да видиш живота на човека, който се оплаква, и виждаш капризи и своенравност. И другите, понеже не те понасят с този характер, не се отнасят много добре с теб. И ти след това сядаш и казваш „нося кръст!“. Вместо да кажеш „аз съм кръстът за другия“, казваш „нося кръст“, тоест чувстваш се мъченик и герой на всичко отгоре! Вместо да се запиташ защо съм такъв,  защо ми е такъв характерът, защо затруднявам хората? Защо съм своенравен, егоист и инат? Всичко това го потърси в себе си. Ти имаш проблем. Това не е гонение заради Христос, затова каза Господ: „блажени гонените заради правда“ или на друго място „заради Мене и Евангелието“. Ти си гонен не заради Господа и Евангелието, а заради твоята глупост.

Не коментирам теб, не ти правя забележки, но когато съм с труден характер и никой не ме понася, не мога да казвам „аз нося кръст заради Господа!“ Една жена в дома си е своенравна, ходи и на църква и затруднява и всички у дома. Говори остро, претенциозна е, кара се постоянно, поправя, иска всички да вкара в нейни схеми или да накара мъжа да си яде без олио, докато човекът не се е научил дори през Страстната седмица да пости, а тя иска всичко от него! И след това, когато мъжът ѝ каже: няма да ходиш там днес, не те пускам, се нервира и казва: нося кръст с мъжа ми!, ама ти си го предизвикала. Е, тогава кой е кръстът? Кръстът е кръстът, който Христос ти дава, да си добър и да те преследват, това ще рече кръст на правдата, на славата, на мъченичеството. Да си смирен и да те клеветят, да си нестяжателен и да те нарекат сребролюбив, егоист. Да си чист и непорочен, да пазиш въздържание и девство, и да те нарекат блуден, грешен и порочен. Това е кръст, да те наклеветят. Господ вижда това и Ангелите се дивят на бляскавостта на душата на този човек. Св. Нектарий Егински понесъл кръст, той бил свят и смирен и го нарекли порочен, властолюбив, оклеветили го. И докато понася кръст, не говорил. Външно всички го преследвали, в душата си имал Господ, Който услаждал болката му и превърнал отровите на живота в пресладки сиропи. Защото знаеш ли какво претеглила душата на светеца? И колко плачел в стаята си, в Егина, когато влизал вечер, след тези гонения. Ок? Сега говорим и се дивим, но това били свети хора. И когато удариш светеца, изпитва болка и когато му забиеш нож в сърцето, и той ще почувства болка, ще извика. И св. Нектарий почувствал това, но издържал. Светците не са безчувствени – да му казваш, че е порочен и да казва „не пречи, не ме интересува“, а им струвало скъпо. Казва: човек съм, боли ме, но Господи мой, заради Тебе и гледайки раните Ти, приемам сила, гледам трънения ти венец и си казвам: не говори, мен не са ме заплюли както Христос. На мен не ми сложиха трънен венец, както поставили на Господ, мен не ме удариха, не ме забиха гвоздеи в ръцете. Обичам, защото обичам Иисус Христос, изпитвам болка, защото ми го каза от началото, че до Мен ще изпиташ болка. Господ не е скрил от теб твоята истина и е казал, че „ако дойдеш при Мен, ще минеш и през изпитание, ще изпиташ болка“. Ще заплачеш, ще се затрудниш, ще стигнеш до твоя предел, ще затвориш прозорците на дома си, за да изкрещиш никой да не те чуе и да кажеш: Боже мой, не издържам повече, спаси ме! И да удряш главата в стената от болка, от притеснение, от безизходиците, от различни неща. Но Господ ти го е казал. И ти казваш: защо е всичко това? И Господ отвръща: защото, детето Ми, си извън Рая, и на тази земя, в която живеем, не можем да се спасим, освен чрез болката. Това е една тайна.

Казвам ти отново, че не става иначе: в този свят, в който живеем, ще изпитаме болка. Кръстът е тайна – защо е тайна, няма отговор. Много съм радостен, че не мога да ти отговоря. Не мога да ти отговоря,  не се срамувам и не може някой да ми каже, че съм дал грешен отговор. Това е правилният отговор. Правилният отговор, когато те попитат защо, е да кажеш това: не знам. Зная едно нещо – че този твой въпрос се отправя не към мене, а към Господа. Кажи го на Него. Коленичи, заплачи, погледни Го в очите, така се получава връзка, гледаме в очите Този, с Който говорим. Погледни Ме в очите, ти казва Господ, в ръцете Ми, в реброто Ми, в светата Ми глава, в нозете Ми. Ако можеш, влез и  в душата Ми – „душата Ми е прескръбна до смърт“ –  и говори. Кажи Ми болката си, да ти отговоря каквото искаш. И Му казваш различни неща. Пожелавам ти Господ да ти отговори, не аз, защото се обаждаш по телефона и питаш: защо се случи това в живота ми?! Ама аз ли ще ти отговоря? Има Някой, Който може да ти отговори. Едно знам, че  Господ те обича, второ, зная, че е изключено да прави грешка. Зная, че съм извън Рая и че болката е влязла в живота ми, че душата ми не се поправя без болка. Да ти кажа нещо просто. Някой ми каза: „Всички грехове в живота си ги върших, когато всичко вървеше добре“. Казах му: Колеги сме. „Какво имаш предвид?“ Имам предвид отпускането и комфортът на живота, че живот без кръст води до успокоение от типа „Хайде сега! Отпускаме се!“ всичко в живота ни става безразлично, лениво, вяло, лентяйстваме, мързелуваме. Имаш пари, правиш разходи, злоупотреби. След това идва икономическа криза, бедност, и хоп, осъзнаваш се. Спират злоупотребите. Вършиш грехове, водиш нощен живот, зарязваш жена си, става един трус и се осъзнаваш. Нещо „лошо“ е станало, но е донесло добро.

Хубавото е, че си се покаял, че си се замислил, че там, където си съгрешавал, си разбрал, че тази земя, по която ходим, не е стабилна, че съществува смърт, съществува и край.

Много пъти особено младите са искрени и по-чисти в диагнозата на душата си. Някой ми каза: когато взех сертификат по английски, същата нощ извърших грехове! Във времето преди да вземе дипломата се молил и носил кръста на четенето и се уморявал. Колко ученици в 12 клас казват: ах, чета, не мога да сваря дори грях да извърша от умора! Кръст е четенето. Умора, не вършиш грях, но казваш: с през лятото, когато минат изпитите, ще правим каквото искаме!

А, така ли сме? Това ли е обещанието, което даваш на Бога? Сякаш предизвикваш Бога и Му казваш: Господи, ако искаш да съм добро дете, постоянно да ми държиш юздите! И Бог казва: Аз не искам да ти държа юздите. Искам сам да затегнеш колана на живота си. Както монасите, които носят пояс, стягат го и този пояс означава умъртвяването на тялото. Това прави честният Кръст в живота ти. И Бог вижда, че когато се подвизаваш, те оставя да продължиш, а когато охлабваш положението, се самозабравяш, губиш пътя си и се оказваш в други ливади. Бог казва: Ако оставя тази овчица, вълкът ще я изяде! Пращам му едно затруднение, едно изпитание, едно изкушение, един удар – и се връщаш в правия път. Ако пак се отклониш, влизаш в болница за 7-8 дни, гледаш и тавана, казваш какво ще правя, как стана такъв животът ми и започваш да мислиш отново и отново. И от мислите стигаш и до Бога, стигаш и до смисъла на живота. Когато си добре, за нищо не мислиш. Върви при някой, който гуляе в нощно заведение и му кажи нещо от това. Ще ти каже: Остави ме бе, приятелю! Остави ме да си живея живота! Да си гуляя! Но когато отидеш в интензивното, те гледа в очите, очаквайки помощ, решение, утеха.

Кръстът ни прави добро, друг въпрос е, че те кара да изпитваш болка, за това няма съмнение.

Скъпи братя, и вие, разпнатите, всички сме разпнати, един повече, друг по-малко, един почита кръста, друг не го е разбрал, негодува, нервира се. Е, нека погледнем Господа и всеки да получи своя отговор. Просто се потапяш болката, оставяш се, смиряваш се, съкрушаваш се, молиш се, плачеш и след това Бог идва и се утешаваш!

Край на беседата

превод: Константин Константинов