Автор: архим. Андреас Конанос

Караш ме да изпитвам болка, но аз ти се прекланям. Разбираш към какво се отнася това заглавие. Към Честния Кръст, към смисъла на кръста в живота ми всеки ден, всеки момент, всяка минута, която отминава. Караш ме да изпитвам болка, честни Кръсте, защото идваш и стъпкваш егото ми, идваш и изкарваш от мен всичко непотребно, греховно, егоцентрично, болно, болестно, проблемно. Измъчваш ме, затрудняваш ме, терзаеш ме, но аз ти се покланям, обичам те, прегръщам те и не те оставям, още съм до теб.

Това звучи теоретично, но след това си казвам – наистина ли се покланям на честния Кръст? Покланям му се, разбира се, външно, да, но в живота ми покланям ли се на кръста, който понасям? И ти не понасяш ли един кръст? Всеки човек носи кръст, но колко трудно е да му се поклоним, колко трудно е този кръст, който устните ни докосват, и сърцето ми да го докосне и да го приеме? И не просто сърцето ни да го докосне, а да се възкачи на този кръст. Представи си кръста и върху него приковано едно сърце, от което тече кръв, но не иска да слезе, тоест не се противи. Много трудно нещо. Харесва ми честният кръст като очертание, харесва ми да гледам хора да носят кръстче. И при кръщенията кръстникът или кръстницата купуват за детенцето, което ще кръстят, един хубав кръст.

Кръстът ще дойде в живота ни и ще се вдълбае в душата ни. И там започват трудните неща. Там те искам, там какво ще правим. Започваме живота ни с кръста, продължаваме с кръста и завършваме отново с кръста върху гроба ни. Един кръст поставя Църквата върху гроба ни, за да покаже, че сме християни, че ни закриля непобедима му сила, но и да покаже, че този човек, който лежи тук в пръстта, е бил разпнат в живота му и затова сега има право и на възкресение. Носи върху себе си белезите на Христос. Изпитал е болка, плакал е, затруднил се е, изморил се е, подвизавал се е, борил се е в себе си, паднал е, станал, наранил се, окървавил се е, плакал е. Всяка тяло, което е положено в един гроб, е едно разпнато тяло, разпната душа, която не влиза в земята, а отива да срещне Твореца, Съдията. Това е тайната на кръста в живота ни.

Защо ти казвам всичко това? Защото е лесно – затова говорим, защото е лесно да говорим, но е трудно е да изпитваме болка. Когато изпитваме болка, не говорим, когато изпитваш болка (πονάς) не правиш предавания (εκπομπάς), а мълчиш и тогава наистина богословстваш, тогава наистина  преживяваш Христос, тогава наистина живееш неизказани неща, и в теб се появява едно голямо Защо, едно оплакване, друг път търпение, славословие към Бога, една молитва, различни неща, всеки има своята борба.

Припомних си всичко това, защото животът ни постоянно е болки и кръстове, през която и да е епоха, и Пасха да е, пак някакъв кръст ще понесеш, някакво изпитание, някаква болка, нещо ще стане. Както казваше някой,  няма ли друг начин, тоест трябва да минем през кръст? Ще поговорим и за това по-нататък.

Говоря разхвърляно, защото и животът ни е разхвърлян – от радостта в тъгата и от тъгата в радостта, едното следва другото. Как да сложа ред в тези неща, в които нямат ред? Как да сложа ред в тези събития, които коментирам, които се толкова неочаквани в живота ни? Внезапно идват някакви събития и се подлудяваш, внезапно идва голяма радост, след това много голяма болка, нещо ненадейно, непридвидимо и постепенно разбираш тайната на болката, тайната на кръста в живота ти.

Твоята болка е твоят честен кръст, който държиш, когато го държиш правилно, когато не го хвърляш, когато не го тъпчеш, когато не го забравяш и когато не негодуваш. Проблемът е когато в живота ми не зачитам и не обичам кръста, който Господ ми дава, и негодувам, роптая, викам, огорчавам се, оплаквам се и отправям постоянно молитва с негодувание, защо да ми се случва това, защо да ми се случи онова. И Христос казва: Жалко! Ходиш в Йерусалим, в Светите земи, на Голгота, харесва ти да се трогваш, да плачеш и да се умиляваш, но къде е всичко това? Аз не искам – казва Христос, – само това. Аз искам в живота си да носиш кръста си, твоя кръст!

И нещо практично. Старецът Йероним Егински казва, че върху кръстчето ни трябва да е изобразен Христос, защото има различни кръстове. Да внимаваме какъв кръст носим, да е православен, за да има Божията благодат.

Кръстът трябва винаги да е върху нас, да бъде отличителният белег на сърцето и душата ни. Кръстът причинява болка, но това е изповедание, защото Христос го казва – да изповядаш в този живот, че Ме обичаш. В Русия има хора, които по времето на комунизма загинали мъченически, пролели кръвта си, застреляли ги, вкарали ги в психиатрия и ги убили, защото не давали да им вземат кръстчето. Знаеш ли това? Държал кръстчето си в ръка и другият му казвал:

– Отвори ръката си да го взема и да го хвърля!

Но мъченикът не го давал. И когато насила отворили ръката на християнина, тя била окървавена, защото кръстът се впил в нея. Окървавил ръцете си, за да не пусне кръста. Честният Кръст не е нещо маловажно. Помисли за честния Кръст и Христос на Кръста окървавен, пресвятата Му Кръв да тече, и ти да Му се покланяш, да Го обичаш и да казваш: Господи, колко страдаш заради нас! Защо дойде да изпиташ болка, трябваше ли да минеш през това? Не можеше ли да ни простиш, да ни обикнеш, да ни дариш Рая без да се разпнеш? Защо да минеш и през това? Защо?. . .

И Христос казва: Всичко можех да направя, Бог съм, но толкова много те обичам и нямаше как да ти го покажа, освен по този начин. Това бе начинът на висшата любов. „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“. Това е най-големият знак за любов, да умираш за тези, които обичаш. Умирам за теб. Другите са ти го казвали. Но и другите да ти го кажат, и аз да ти го кажа, и ти да ми го кажеш, няма да го направят. Никой не умира за теб. Никой за никого не умира, само Господ умря от любов за нас. Каза го и го направи и не просто го направи, а има стойност това, което направи. Защото и да умра за аз за теб, няма стойност, човек към. Господ се жертва за нас. Христос с Неговата безкрайна божествена любов влезе в живота ни и толкова много се отъждестви с болката ни. Той казва: Направих всичко за теб, за да те почувствам във всички изражения на твоята болка. Едно само няма да почувствам – твоя грях. Грях няма да направя, но ще почувствам в тялото и душата Ми вината на живота ти, вината на твоя грях, без да извършва грях. Това направи Господ. Не съгрешил, но почувствал тежестта на вината и на болката върху Кръста и казва: искам да те почувствам до край. Както казва докрай ги възлюби. Господ, казва евангелистът, възлюбил апостолите със съвършена любов, каквато няма в този свят.

Затова не се срамувай от честния кръст, носи го, прекръствай се, докосвайки челото при кръстното знамение, защото главата, умът има проблем, там не вървиш добре, умът има фантазии, замайваш се, забравяш, мислиш разни неща, помисли, объркваш се. Докосни челото при кръстното знамение да се просветли умът и да се разпне. Докосни главата, разпни тялото, за да бъдеш благословен. От кръста извира огромна сила. Дяволът знае това много добре, но не е нужно днес той да ни го изяснява. Ако дяволът види честния кръст, знае много добре и чувства върху себе си неговата непобедимата сила, която го изтребва.

Господи, оръжие срещу дявола Твоя кръст си ни дал. Дяволът се ужасява и трепери, не понасяйки да гледа неговата сила. Не може да съзре силата на кръста. Дори да го погледне не може. А ти нито го носиш, нито знаеш да се прекръстваш, а се кръстиш накриво, ядеш без да се прекръстиш, събуждаш се без кръстно знамение, лягаш без кръстно знамение, шофираш без да се прекръстиш и определени пъти ругаеш кръста. Това е недопустимо, защото след това сам прекъсваш моста на общуване с Бога. Мостът, който Той прострял на земята, мостът на общуване с нас, е честният Кръст. Там стъпил Господ, за да влезе в съприкосновение с нас. Този път извървял, кръстния път. Затова и казва: „който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“. И какво има предвид „след Мене“? – че Аз ще вървя напред. Защо да вървиш напред, Господи? Да вървя напред, детето Ми, за да ти прокарам път, защото, ако не вървя отпред, ти ще се окървавиш. Аз вървя отпред да се окървавя, да влязат тръните в Моите нозе, ръце, да прокарам път, през пречки, изкушения, камъни, тръни, храсти. В едно пътуване кой върви отпред? Не малкото дете, а опитният, чиито ръце не се страхуват да хванат храстите и тръните, прокарва път и казва: Минете вие. И Христос върви отпред не от егоизъм, нито да се откроява егоистично, а смирено и казва: Аз се окървавям, вие ще виждате капките кръв, ще Ме следвате и каквото Аз правя ще го правите и вие, ако искате да се спасите. Аз се разпвам, ще се разпнеш и ти. Ще се разпнеш с болката, която ще срещнеш в живота.

Имаш ли кръст? Виж, да ти кажа нещо, ако слушаш това предаване и ти се струва, че тези неща нямат връзка с теб, ти завиждам. Тоест, ако сега слушаш и казваш – Ама какво говори сега този човек? Какви кръстове, какви са тия неща? Не разбирам, не виждам тази болка, къде е? Е, означава, че в живота си още не си изпитал болка. Щастлив си, естествено засега, изчакай, събери сили, защото има и такива хора, които още не са понесли голям кръст в живота си. И аз като малък бях така, не че сега имам кръст, но като малък ходих на едни проповеди, които правеше един сляп свещеник в дома си, говореше с прости думи. От даден момент говореше същите неща, защото не можеше да вижда, за да чете нови неща, но говореше с прости думички, които ни докосваха. Когато говореше за болката в живота, за кръста в живота, за страданията и проблемите, имаше някои жени, които въздишаха тежко. Аз бях малък и си казвах: Бре, детето ми, какво правят? Когато той говори за кръст и болка, всички въздъхва, някои плачеха. Какви са тези болки в живота, толкова болка имат хората? Аз какво да имам – малко дете бях. Както когато веднъж излязох от една църква и видях баща с малко дете, което беше качил в колата след службата, а то четеше приказки на седалката. Баща му търсеше другите деца, оправяше якетата им. Бащата има грижи, майката търчи, на детето единствената му грижа е да чете приказки, да пие млякото си, да отиде да спи, да стане, да го разходиш, да го заведеш на лунапарк, в парка, такива неща. И малкият не може да разбере и не можеш да разбереш и ти сега това, което говорим, ако не изпиташ болка. Блажен си, ти, който не изпитваш болка, да славиш Бога и да казваш: Господи, благодаря Ти, че досега в живота ми всичко върви добре и благословено и Ти благодаря, защото и това е кръст, но от друг вид. Ако не кажеш благодаря на Бога за даровете Му, потъваш сред даровете и губиш и тях. Внимавай! Двуостър нож е всичко да върви добре в живота ти, а ти да си неблагодарен. Ако казваш, че нямаш болки, ти желая това да продължи както Бог отсъди, да имаш този покой, уютен живот.

Следва

превод: Константин Константинов