Автор: архим. Андреас Конанос

продължение от тук

Хубав дар за детето е да те види да се усмихваш, да не те гледа в депресия, отчаяние, разочарование, това отчайващо нещо. Опитайте се да бъдете такива родители, защото и аз не съм такъв. И при мен, ако някой дойде сутринта вкъщи, може да ми тежи да говоря, но ако имаш семейство, не може да те мързи да говориш. Имаш деца, които очакват да видят от теб и да вземат сила, енергия, Божия благодат от твоето присъствие. Това е вашият подвиг и аскеза. Много трудно нещо. Трябва да помислите това преди да се ожените. Сега обаче се оженихте.

Не е лошо да се ожениш, стига да го направиш от сърце и това да е твоето призвание и твоята радост. Бог е поставил печата в деня на твоето бракосъчетание и това не е случайно. Той те е призвал да се ожениш, просто по този път има труд и ти ще се справиш с цената на жертви и борба. Затова не ми харесва, когато някои жени, и някои мъже, завиждат постоянно на подвижниците. „Колко са добри подвижниците на Света Гора!“ Християнке, ти имаш своя мъж, своето дете, обичай семейството ти! „Не! Умът ми е на Света Гора!“

Това нещо е добро, но понякога  е обезпокояващо. То показва, че тази жена се е отчаяла от живота си и затова умът ѝ търси постоянно начини да избяга, защото за нея нещо друго е хубаво, щастието е извън дома, радостта е някъде далеч. „Не, – казах ѝ, – твоята Света Гора е твоят дом. Да обикнеш твоя дом, и ще живееш преживявания като на Света Гора“. Затова в един тропар към Света Богородица се казва – „Радвай се, свята и богошествена планина.“ Затова Тя имаше в себе си Христос; Света Гора е всяко място, където Бог се явява. Бог е и в дома ти, и там стават чудеса, не завиждай на другите, ти си направила най-доброто, което си могла – последвай го, живей го и му се наслади. Това е много съществено. Да се насладите на живота, който ви остава. Колко години още ще живеете – 30? 40? 50? – да не бъдат години в ропот, да не са години, както се казва в песента, „цял живот нанагорнище“, тоест насила да минават дните. Нека детето ти да те вижда, че се радваш на живота ти, на твоята професия, на твоята връзка, на твоята разходка и да казва: „Имам уравновесени, щастливи и радостни родители“.

Дар за детето ти е да му се караш, само когато е наложително. Както се казва, да избираме нашите битки, да не се караме за най-малкото, а когато има сериозна причина. В другите случаи какво да правим? Това, което казва старец Паисий – да се правим на малко луди. Ти не контролираш всичко: „Какво направи, какво каза, в колко се върна, на какво миришеш?“. Да се скараш един път в месеца, детето да разбере, че си сериозен в това, което говориш, че когато бащата го каже, значи говори сериозно; да сме сериозни в това, което казваме, и когато се скараме, да има сериозна причина. А не при най-малкото нещо да има кавги, гримаси, дистанция. Това е много жестоко. Това постоянно ще те кара да негодуваш, все детето да ти е виновно и така никога няма да мирясаш в този дом. Не знам дали в дома ви имате това усещане.

Колко е хубаво да говориш тези неща отдалеч – „Аз сега ще се прибера вкъщи – тишина, сън и хубаво ядене“. Вие ще се приберете у вас и ви очакват проблеми с пари, разходи, дългове, децата – да ги изкъпеш, да ги нахраниш, да отидеш на лекар, да имаш свекър, свекърва, роднини, Пресвета Богородице!

Казвайте насърчителни думи на детето си. Не се срамувайте да го кажете, защото всички са деца, и на 100 години оставаш дете. И вие, възрастните, сте деца. Една жена приготвя някакво хубаво ядене и ако мъжът ѝ каже, че го е приготвила добре, се чувства като детенце. Радва се да го чуе. Казвайте добри думи на мъжа си и детето ви. А не да държите дистанция и да правите гримаси, както правят някои жени.

Вие, жените, имате огромна сила, жената държи ключовете на щастието. Тя може да накара дома, мъжа си и детето си да чувстват радостта и рая, но може да направи живота им изключително труден. Имат много голяма сила. Жената има упорство и за доброто, но и за другото. И ако се заинати, трудна работа. И децата плащат за това. Една жена ми каза:

– Много лесно оправям мъжа ми, както и сина ми.“

– Как? Говорите, водите диалог, обсъждате?

– Не, вие не знаете тези неща! Поп си, не разбираш от такива работи. Не си отварям устата! Правя му гримаси. Три дена ме няма. Тоест влизам, излизам, и ако сготвя, системата е три дена да не му говоря.

Попитах я:

– Детето ти вижда ли това?

– Да, и с него правя същото.

И аз си казвам: „Пресвета Богородице, това семейство ли е?“ Попитах я:

– Защо не им говориш?

И тя ми каза:

– Отче, обичам ги, но не искам да им дам много пространство, защото, ако им проговоря, ще се надуят!

Е, тази атмосфера на дома, където пазя дистанция, правя се на сурова, строга, не е атмосферата на Христос. Това е разликата. Това как се нарича? Дипломация. Политика. Но не става така. Детето ти, на което три дена не му говориш и пазиш дистанция от него, неговата душа страда. Като малък най-тежкото, което майка ми можеше да ми каже и да ме разболее с това, бе: „Мама не те обича!“ Ако ми го кажеше, не можех да се успокоя. докато не ми каже отново, че ме обича. И аз ѝ казвах:

– Кажи ми, че ме обичаш!

– Не, не те обичам! Ще си изядеш яденето и след това!

Когато ми казваше, че ме обича, се успокоявах. Нека не си играем с чувствата на другия, защото него го боли.

Открийте положителните страни на детето ви, то има много такива страни. Не го сравнявайте с никое друго дете на света. Това е много вредно. Този мъж, който имаш до теб, е най-добрият, който заслужаваш и ти подхожда. В противен случай Бог нямаше да ти го даде, нито щеше да ти даде това дете, защото има определена причина. Това дете, което имаш, е най-доброто – за теб. „Ама не е отличник! Отидох на урока по пиано и ми казаха, че има много пропуски! На другото детето казаха, че е отличник и ще отиде на концерта“. Не прéчи! Дори твоето дете да не отиде на концерт, вие ще водите друга борба – търпение, смирение, усилие, отново и отново. Другите ще чуят похвали тук, а ти на друго място. Сравнението е ад, мъчение, когато сравняваш постоянно – че това, което имам, не ми харесва. И не се влияйте от това ще кажат хората за вашето семейство. Това също е терзание – другите да отправят критика за твоето семейство, за детето ти, за външния му вид, за неговата височина, тегло, интелигентност. Не. Вие се разбирайте помежду си и поставете на другите някакви граници на уважение и благородство. „Много ви моля, в нашия дом така намираме утеха. На нас ни харесва да постим. Вие не постите, не прéчи, това е ваше право. Ние ходим на църква“. Не приемайте критика, която уврежда вашия помисъл и ви разболява. Хората са способни да ни смажат и да ни подлудят.

Една жена в Атина, която има дете с психологически проблеми, ми казваше:

– Ние, отче, се примирихме, доколкото можем, борим се, приехме го. Но и нашите  роднини не ни оставят на мира – обаждат се, критикуват, ровят, да ни настъпят там, където ще ни заболи, сякаш го правят нарочно.

Или имаш дъщеря, която още не е омъжена, а роднините постоянно питат уж от любов (дали ще се жени). Ако обичаш, не питай. Ако обичаш другия, не задавай въпроси, от които го боли. Ако виждаш едно детенце, което не е орел в уроците, няма да го питаш често: „Как вървим, какви оценки получихме? Кажи колко ти писаха?“ Така го разстройваш. То се затруднява да ти каже, че се е провалило на някакъв изпит. Не питай. Ако е имало хубава оценка, щеше да ти го каже. Не е нужно да питаш. Хората много пъти сме като Каин и Авел – с братоубийствени чувства, единият да навреди на другия, да го нарани, да оскърби. Затова нека предпазваме детето ни от такива неща. „Детето ми, остави хората, ние те обичаме. Майка ти и баща ти те обичаме така, както си. И ще станеш и по-добър, имаш дарби, умно дете си“. Нека казваме това на детето ни и да го вярваме и ние, да го повярва и то.

Не се бойте от нищо, защото всичко, което имаме, ще мине, и проблемите, и животът ще се търкулне, и това, което сега ни затруднява. Ще се справим в живота. Тази година сме така, след една година ще сме по друг начин, ще сме узрели, укрепнали. Човекът крие в себе си огромна сила, има Светия Дух, Който ръководи живота на всеки човек, Той ще насочи и детето ти и то ще намери пътя си, не се безпокой. Нека не вземам прекалено лично въпроса и да се разболяваме. Отпуснете се малко, живейте вашата любов. И помнете, че сте тръгнали един, станали сте двама – тоест оженихте се – станахте трима, ако родите дете, четири, пет, колкото дечица Бог даде, и постепенно започва обратното броене. Децата си тръгват от дома, отварят си крилете и се женят,  петимата стават четирима, трима, двама. Двамата става един. И от единият не остава никой. Затова нека си казваме: „Започнах сам, създадох семейството с цел да спася душата си, не да измъча жена ми, нито детето ми, нито да контролирам и да направя другия каквото аз искам, ще оставя детето ми да извърви неговия път. Аз какво правя е въпросът. В мен какво става.“

Много мъже и жени имат лични психологически проблеми, избухват върху децата, ядосват се, хулят ги, бият ги. Една жена ми каза искрено по време на изповед:

– Отче, между нас казано, децата са добри. И мъжът ми е добър, аз имам проблеми и избухвам върху децата. Когато имам лични, психологически проблеми, хормонални, главоболие, избухвам върху човека, който ми се изпречи. Докато не детето е виновно, а аз имам проблем. Когато съм в моите добри моменти, дори то да счупи чаша, се усмихвам. Но когато не съм, дори само да го видя, се нервирам. И веднъж  казвам: „колко хубаво, че имам дете“, а в други мигове казвам: „за какво ми трябваше да го родя!“ Имам и двете неща в мен, отче, да не съм луда?

Не, такъв е животът. Всичко можем да помислим. Нашите помисли – ще видите – стигат от най-възвишените точки на светостта до най-ниските точки на отчаянието. Животът ни е такъв, хората сме такива. Един път се радваш, друг път се отчайваш. Такива сме, докато узреем, да напреднем,  да станем такива, каквито Бог ни иска, по-силни и по-устойчиви.

Опитвайте се да разбирате това, което детето ви прави, т.е. защо го прави, да дискутирате с него. „Пушиш, добре, разбрахме го“, не е нужна много философия да разбереш, мирише на цигари, някои майки казват: „Дъхни ми!“, за да видят дали е пушило. „Аз, отче, го хванах!“ Добре, ще те назначим в полицията. Това ли е твоето постижение? Въпросът е да му помогнеш, можеш ли? „Ама какво да му помогна? Казах му, че баща му ще си дойде на обед“. Нима това е помощ? „Какво да правя?“ Да разговаряте и да му кажеш: „Детето ми, какво те принуждава да правиш това, което правиш? Защо искаш да имаш мотор и да търчиш с 200 км, защо искаш да отидеш да живееш сам? Защо?“ Това защо да търсим. И то винаги крие една чувствителна душа. Не съществува лошо дете. Най-големите грехове се вършат от много добри хора. Казвам го за вашите деца, където понякога казвате: „Детето ми се забърка, лошо дете е!“ Никое дете не е лошо. Аз не съм намерил никое лошо дете, колкото пъти разговарях с тях. Изповядвал съм всякакви хора. Дойде някой отдалеч и ми каза много тежки проблеми в  живота си. Малко порових в живота му, да ми каже как е живял, през какво е минал: „Родителите ми са разведени, баща ми ме псуваше,  майка ми се забърка в еди-какво си“, и аз си казвах в мен – „Нима е възможно и този млад човек да не се забърка?“ Явлението си има обяснение. Детето е лошо? Нима ще нарека лошо дете детето, което от малко е минало през хиляди изпитания в живота? Те искат разбиране, любов, внимание и молитва. Дано вашата молитва има светостта, която да промени вашето дете. Това, което направил старец Паисий с един млад човек, който бил анархист, носил вериги, съдрани панталони, обеци, всички тези странни неща. Той отишъл при старец Паисий и му казал: „Аз, отче, съм погинал – така му казал. – За ада съм!“

Старецът Паисий му казал:

– Ти си много добро дете!

– Какво добро дете? Не ме ли виждаш как съм?

– Не си това, което си. Вътре в теб си нещо друго. Аз ще се помоля за теб, и ще станеш най-доброто дете на света!

– Добре, направи го и ще видиш.

Старецът се помолил. Младият човек отишъл в Солун и на другия ден сутринта се събудил и почувствал нещо, сякаш душата му изтръпнала. „Нещо ме преследва, нещо ме обгражда и не ми позволява да върши лоши неща. Искам да направя някаква злина, но не мога. Докато го искам, не ми идва отвътре. Не искам да пуша, не искам да псувам, не искам да водя нощен живот, не искам да върша порочни дела, нещо ме възпрепятства, нещо ме обгражда.“ Какво го обгражда? Любовта и молитвата. Имаме ли такава молитва? Имаме ли? Огромна отговорност. Би трябвало, когато майка и бащата коленичат – и ти, и аз, разбира се, като свещеник, но за съжаление не можем, не го правим, нямаме такава сила,  – да се помолиш за някой и той да го почувства в душата си сякаш Бог го докосва. Ако Бог те докосва, не правиш нито грехове, нито пороци, нищо. Можем ли да направим това?

Можеш ли да направиш чудо с детето си? Това е въпросът. Защо Бог не ни дава чудото – защото нямаме дръзновение и ревност да го поискаме от Бога както трябва. Кой от вас се моли коленичил, да влезе детето и да те  види да казваш: „Боже мой, за детето ми се моля!“ Кой го прави това? Веднага караница и спор, най-лесното, шамари, бой, наказание. Това е лесно. Това всички го правят. Разговорът е труден и молитвата е трудна.

Молете се за вашите деца и така ще видите чудеса в живота ви и в семейството ви. Така се променя животът ни – когато сърцето съучаства, не с дискусии, караници, напрежение, нерви и викове. Така се преобразяват хората.

Давайте на децата да правят нещо – да сервират по-лесните неща, да изхвърли боклука, детето да почувства, че прави нещо, да отиде да купи нещо. Да почувства, че моите родители ме зачитат в този дом и аз правя нещо. Да говорим с детето ни за всички тези дейности, които ще променят живота му по добър начин. Тези от вас, които имате градини, ниви, двор, нека детето помогне, да чувства, че съдейства на майка си, на баща си, това много помага.

Прочетох нещо, което гласи, че вашите деца не са ваши. Вие им помагате им да дойдат в живота, но те не идват от вас, а от Бога. Вие се прегръщате една вечер и създавате едно дете. Вие ли го създадохте? Бог го е вложил в тялото ти, дал е душата и стана едно дете. Децата живеят с вас, но не ви принадлежат, не са ваша собственост. Дайте им вашата любов, а не насила вашите идеи. Дай на детето любов, но не да вложиш насила в него твоите идеи, а с уважение. Защото някога ще ти го каже. Ще ти потърси сметка, ако го правиш насила. Опитайте се да им приличате, но не искайте те да приличат на вас. Тоест вие гледайте да имате невинно, чисто и искрено отношение. Не искай детето да стане като теб – ако го вдъхновиш, само ще стане такова. Ще поревнува това, което имаш.

И още нещо красиво. Вие, родителите, сте лъкът, от вас децата ще излетят напред като живи стрели. Бог ви прегъва силно, за да пусне Неговите стрели и да излязат в живота. Децата са стрелите, които трябва да се изстрелят в океана и красотата на живота.

Това живейте и помнете, че щастието на всеки човек е лично и ако вие станете свети родители, това ще бъде най-хубавият дар, който можете да направите на детето. Св. Йоан Златоуст казва това – остави на детето си като наследство, като завещание, като пари твоята святост и духовност, това никога не се губи, тя ще премине в неговите гени, кръв, душа, и децата ще казват имахме изключително добри хора родители, красиви хора! И ако сте живи, ще ви го припомнят, а ако не сте, ще ви облажават ще ви и помнят завинаги. Това е много хубаво.

Удивявам ви се – аз дойдох да ви дам чаша свежа вода от брега, на който стоя, а вие сте във вълните, в солената вода на живота и терзанията, достойни сте за удивление! И тези, от вас, които успеете да направите живота си така, както Бог го иска, ще имате много голяма награда и навярно по-голяма и от нас (монасите), които нямаме семейните отговорности. Затова в Лествицата св. Йоан Лествичник казва, че този, който се ожени, сякаш бяга с вериги на нозете си и това е трудно. Защото аз, като монах, бягам сам, нозете ми са свободни, а вие имате и вашето Аз, и съпругата,  и децата и обществото, и всичко. Много е трудно.

Моля се да почувствате радостта на вашето семейство, да сте горди за това, което правите, да му се наслаждавате и с молитвите на всички светци и на всички отци да продължите борбата на живота, за да стигнем там, където всички реално ще бъдем обични братя и деца на Бога!

Край на беседата

превод: Константин Константинов