Автор: архим. Андреас Конанос

продължение от тук

Видях един родител, който имаше изключително много проблеми у дома, трудности, но изпитваше радост, имаше болни и страдащи деца, но изпитваше радост във всичко това. Той знаеше как да обича тези деца, които Бог му е дал. Той се наслаждаваше на Божиите дарове сред всичките изпитания и затруднения с благодарност и смирение. Той мислеше в себе си:

– Бог знае! Бог знае много по-добре от мене! Бог е много добър! Той е много мъдър и свят!

И изпитваше радост. Виждал съм и хора, които имат пари, които пращят от здраве, но тяхното сърце не е щастливо. Нещо в тях ги яде, защото не са намерили тайната на щастието и на радостта, която е смиреното приемане на живота и усвояването на даровете, които Бог ни дава, молитвата към Христос, любовта към Господа. Затова в началото ви казах, че ние сме много щастливи, ние, които сме близо до Църквата, защото независимо дали сме бедни или богати, красиви или неугледни, високи или ниски, каквито и категории да сложиш в ума си, ние сме намерили един начин да се радваме на Божиите дарове. Всичко е дар. Ако стигнеш дотам да разбереш, че всичко е дар, и ракът е дар, което е много трудно и аз не мога да го разбера лесно, но четейки светците и виждайки свети хора, съм разбрал това – а именно, че някои хора са се научили да разглеждат всичко като дар. И когато имаш дар, се радваш. Нали? Ако ти направят подарък, ти се радваш, нали?  Е, научи си и търси от Бога да ти покаже по как всичко е дар. И ще се радвате ако по този начин, ако дадете на децата и семейството си толкова хубави запаси, които ще ги съпровождат не една или две години, а през целия живот.

Един баща ми каза:
– Дадох цял куп пари на детето ми и не след дълго парите се изпариха! Как го направи! Всичко похарчи, пръсна ги в безсмислени неща!

Той не използвал правилно това, което имал. Това е: съкровището, което си му дал, наследството, което си оставил на детето си, парите – това не е  нещо, което не се задържа дълго. Тайната на жизнения успех е да дадеш на детето тези уроци, уроците по смирение, по простота, по благодарност към Бога, по любов към Бога.

Една китайска поговорка гласи, че ако някой е гладен и му дадеш една риба, той се насища. За колко? За един обяд. Ако обаче го научиш да лови риба, не е ли много по-добре? Защото след това, когато иска да яде, той ще лови риба и ще яде постоянно. И да не си наблизо, той  ще отиде да лови риба и ще яде сам. През целия си живот ще може да се изхранва, да храни детето си с пожизнени запаси. Научи детето си да стъпва здраво на краката си и когато излезе в живота, да може да устои. Това, което ще запази детето на крака, не са само парите, знанието и университета, а и жизнените уроци, които ще му дадеш, уроците по щастие. Запаси с голяма дълготрайност  и постоянни плодове.

Когато например детето вижда, че някакъв проблем вкъщи се решава с напрежение, с викове, с нерви, със стрес, с хули, какво послание получава? Това, че животът означава постоянно роптаене, че животът е изключително труден, изключително грозен, много неприятно събитие – тогава това дете какво ще вземе…  Как ще се подготви за живота? Как ще създаде семейство, когато от тебе е получило посланието, че в живота всичко създава напрежение, помрачение и нерви? Разбирате ли?

Някой казваше:
– Когато баща ми имаше финансов проблем, той купуваше вкъщи едно хубаво пиле, тогава, когато бяхме бедни, вземаше някакво хубаво ядене, носеше го вкъщи, както и сладки неща, за да ни почерпи. И казваше „Работата не върви добре, но днес ще си прекараме хубаво! И Бог знае, ще успеем!” и той ни предаде оптимизъм. Имаше проблем, но той ни предаде радост. И гледах баща ми в очите, че имаше надежда, че имаше вяра, че имаше силен характер, че не се предаваше. . .

Това, скъпи, знаете ли какъв урок е за детето? Да гледаш баща си да устоява и да не започне да роптаенето и негодуването:
– Какво ще правим сега?  И отново с парите? И откъде ще намерим толкова пари и в тази къща нищо не може да остане право и все проблеми имаме!

Това кара на изповед децата понякога да казват:
– За съжаление, отче, какво семейство да създам? Като че ли видях нещо добро от родители ми! Като че ли родителите ме научиха, че семейството е хубаво нещо! Видях ги и тези, които създадоха семейство и прокопсаха.

Внимавай! Никога не давай това послание на детето си – ти обаче му го даваш. Въпросът не е в това какво ще кажеш, както казват след това някои родители:
– Гледай да създадеш хубаво семейство!

Ама не е въпрос на думи. Не е въпросът да кажеш:
– Създай хубаво семейство!

И натискаш копчето и то създава хубаво семейство. Другият ще ти каже:
– Покажи ми хубавото семейство! Покажи ми семейството! В твое лице, ти нали си ми баща? Ти нали си ми майка?

Детето казва:
– Добре, покажете ми себе си да ви видя хубави, щастливи, радостни. Не ме бъркат бръчките, които имаш по лицето си.

Така казва детето на майка си:
– Не ме интересуват бръчките, които имаш, не гледай да се гримираш, това, което искам от вас, не е едно хубаво лице, да слагаш парфюми и да си боядисваш косата. Не искам това. Искам да те видя красива от радост и щастие. Искам да те видя красива в проблемите от живота, искам да те видя да ми вливаш желание за живот. Правиш ли това?
– Не. . .
– От теб аз научих ропот, негодувание, досада, стрес, разочарование, горчивина, това, че животът е нещо толкова трудно, изморително, неблагодарно. .  Как ще създам семейство?  Какво видях, та да поревнувам?

Един свещеник-мой приятел ми каза:
– Знаеш ли защо станах свещеник? Когато бях малък, видях един свещеник в село и той беше свещеник-левент, хубав поп, радваше се му семейството, радваше му се селото, всички го обичаха, неговата личност ме вдъхнови и си казах – искам и аз да стана като него! Искам и аз да стана толкова добър поп като него!

Твоето дете трябва да каже това нещо, в противен случай не си постигнал успех. И ако всичко си оплескал и мнозина сте оплескали всичко и се оплаквате и плачете. . . Оттук нататък. Времето се отброява оттук нататък. Слава Богу, в Църквата няма място за разочарование, дори и да си оплескал всичко, Бог ти казва – оттук нататък Аз и морето мога да направя суша. В псалмите някъде се казва, че Бог прави всичко, че може и камъните да превърне в море, и морето в суша, в скала и да се закрепиш върху нея и животът ти да се промени. Да се покаеш, да се промениш. Ако обаче току-що си станала майка, оттук нататък сложи добро начало и ако децата са ти малки, внимавай! Животът ти трябва да бъде такъв, че да ги вдъхновяваш, да се сещат за тебе, когато създават семейство; да вземат от тебе уроци по хубав семеен живот – а не, както казва старецът Паисий, че децата са копие на родителите –  да не правят копие на това, че майка ми търчи да речем да се облича, да се гримира и да се гласи. Добре, това ли е посланието, което искаш да предадеш на детето си? Мислиш, че това ще го задържи в здрава семейна връзка, това ще закрепи неговия брак? Не се лъжи. Не прическите и ароматите ще закрепят детето, което ще отгледаш, а антителата на душата, тоест смисълът на живота, вярата в Христос, любовта, търпението, молитвата, добротата, прошката, истинският диалог, уважението. Това трябва да види детето ти в тебе. Казах толкова думи. Всяка една от тези думи може да се разгледа като отделна тема. Трябва да се научиш да уважаваш, детето да вижда, че майката уважава съпруга си, и съпругът уважава съпругата и я обича, да я уважа и зачита и я гледа в очите сякаш е неговата царица. Моята „кириа“ (господарка), казвали някои съпрузи от стари епохи. Ще дойда с моята господарка. Помисли – господарка ще рече царица, жена ми е моята царица, мъжът ми е моят цар, той е моят господар, обичам го, почитам го, имаме близост, но имаме и уважение. Дали детето вижда да се уважавате взаимно? Или мъжът излиза и майката започва да обвинява бащата  пред детето или бащата обвинява майката пред децата. Каква картина даваш на детето, какво да поревнува след това и да каже – да стана баща като него и какво видях в лицето му, което да поревнувам?

Веднъж едно дете ми каза нещо  за баща си, което много ми хареса. То ми каза:
– Радвам се много с баща ми, който имам! Горд съм с баща си!

Много ми хареса това изречение. Да ви кажа, не са ми го казали много деца. Не зная защо. Разбира се, в детето понякога съществува една съпротива. Гледат други образци, но поне вътре в себе си да ви признават, да ви уважават, да ви ценят и това зависи от начина, по който ти ще се отнесеш – когато почиташ жена си, семейството си, обичаш, слушаш с уважение, даваш думата на другия, даваш ценност на другия, а оставяш другия да говори вкъщи. Има някои съпрузи, които не говорят – жените им не ги оставят и то християни, като считат това за християнско. Какъв дух предаваш на детето си – че ще бъде тиранин, че ще бъде „Дервен ага“ (дерибей), че вкъщи ще прави каквото си иска и другите ще треперят? Или жените говорят, но мъжът не отдава никакво значение на думите им, на мнение им, не приемат мнението на жена си.

Това са уроци за детето. Когато детето слуша майка си и ти (бащата) да казваш:
– Така казваш, добре, хубава е тази мисъл, ще го измислим. Това, което каза, е много правилно. Браво! Добре, че те имам и ми помагаш в трудностите!

Нима това, което казвам сега, са крайности? Романтични, лирични неща? Това да почетеш, да дадеш ценност на другия? Да уважиш труда на жена си е огъване и  крайност?

Например, виждаш, че жена ти е труп – и детето също  гледа, и тези уроци ги взема без ти да говориш, разбира, ги, – и ненадейно искаш от нея да ти изпържи картофи или някакви трудни за приготвяне ястия, докато тя е труп и ти можеш да ядеш нещо по-просто. Детето получава посланието, че жената вкъщи, майка ми е я слугиня, слугува и постоянно трябва да върши разни неща. Докато, ако ѝ кажеш:
– Любов моя, почини си, върви да поспиш малко, ние ще ядем, добре. Има толкова неща в хладилника, имаме и ядене от обед, няма проблем. Поспи и си почини. Цял ден си търчала и толкова труд си положила.

А майката да каже:
– Не, остави, нека приготвя, не пречи, имам още малко сили!

Да те гледа да се караш с жена си – слушай сега каква караница! –  и ти да ѝ казваш:
– Поспи!

А тя:
– Не, нека остана да ти приготвя картофи!
– Не, не! Поспи!

И да се карате от любов! Да се ядете от любов, а не от негодувание. Ако нещата при вас са така – остави детето си без никакво наследство, без никаква къща, то е най-щастливото и богато дете. Истина ти казвам. Този щастлив семеен живот и семейна връзка, ако я живеете по този начин, и затова ви казвам, че щастието ни се изплъзва от ръцете ни. Какво по-лесно от това да живееш този  превъзходен момент? И жената да казва:
– Колко е добър мъжът ми! Каза ми да отида да поспя, да си почина, да не се изморя, защото съм изморена!

И мъжът да казва:
– Колко е добра жена ми! Видя ли? Казах ѝ да отиде да спи, а тя – не, искам да остана да ти приготвя картофи, защото ви обичам и ще направя и един сладкиш!

И тя приготвя някакъв сладкиш. Въпреки че е труп. Ти я окриляваш с начина, по който ѝ говориш. Липсва ни тропос (т.е. обноски). Казвал съм го и пак го казвам, това не е лъжа, нито ласкателство, нито го правя по психологични причини. Ти си много добър човек. Вярвам го! Много добър! Превъзходен! Ти, който ме слушаш, ти, не правя грешка, не говоря за друг слушател, а за теб, но не го казах, за да се поласкаеш, а за да разбереш, че тази красота, която криеш, трябва да се прояви навън по правилен начин. Трябва да излезе по хубав начин, за да може когато другият я види, да се заслепи – и пред нещо красиво никой никога не вдига един юмрук да удари, да закрещи, да похули, пред красотата другият се открива, предава се, разтапя се, прекланя се, смирява се, удивява се, обича. Красотата променя света, но за съжаление не я проявяваме. Откъде го знам ли? Не го зная само аз, знаят го всички свещеници, защото, когато другите идват при нас да се изповядват, проявяват красотата на душата си, красотата си показват. Да, казват грехове, разбира се! Зад греха обаче се крие нещо красиво като движение на душата, това смирение е много хубаво нещо. Когато другият идва и да речем плаче на изповедта, на 55-60 години е и ти казва грешките, които прави вкъщи и плаче, а аз му казвам:
– Бре, детето ми, – по-скоро не му казвам „Детето ми!”, защото той е голям – казвам – извинявай, този дух, който имате сега, това смирение, което сега показвате пред мене и пред Бога и се съкрушавате, някога показвали ли сте го пред жена си?

Той ми казва:
– А-а-а- не мога, отче.. какво, да плача пред жена ми?

Виж, принципно не смятам за грях да плачеш, ако е нужно, когато сте двамата, ако е нужно казвам, и ако чувстваш, че си виновен, да плачеш. Например някой ден си я наскърбил, говорил си ѝ рязко – не е лошо, ако се разчувстваш, заплачеш и ѝ кажеш:
– Как (само) се държа с тебе!. . .

Смятам, че е немислимо, невъзможно е жена ти да те види да плачеш и да не избърше сълзите ти и да не ти каже:
– Ела, добре, не прави така! Добре, не си виновен толкова, и аз съм виновна, че съм странна и те дразня и те нервирам и те карам да се гневиш, и аз съм виновна, не си виновен ти, че ми говори така.

И след това да плачете и двамата – от любов. И какво ще стане след това, ще се прегърнете, ще се целунете и ще кажеш:
– Прости ми!

Затова ти казвам, че си много добър, но вкъщи проявяваш не това, а нерви, кавга, инат, неотстъпчивост, изобщо не се отменяш от думите си, изобщо не променяш мнението си, държиш на позицията си и изобщо не се променяш. Е, ти – инат, и тя инат и побеждава този, който има по-голям инат, повече нерви, по-голям егоизъм и след това нищо не се получава. И идваш на изповед и казваш:
– Как направих отново така? Отче, негоден съм!

Това го кажи на жена си и жената на мъжа си. И ако единият каже на другия:
– Негоден съм.

Другият ще отвърне:
– Аз обаче много те обичам! Защото и аз съм негодна!
– Защото и аз съм негоден!
– И ще се смирим!

Това имам предвид, когато казвам, че щастието ни се изплъзва от ръцете. Толкова ли е трудно това, което казах? Мисля, че всички могат да станат идеални съпрузи и съвършени, и тези, които имат немощи и проблеми, ако вземем тези немощи и проблеми като материал за смирение, като материал за признаване на нашите грешки, за съкрушение, сприятеляване, любов, примирение, диалог, всички тези хубави неща, колко хубави думи! Сприятеляване, любов. Е, и детето ти седи и проследява всичко това и вижда, че:
– Имам двама родители, които се смиряват, покайват се, обичат се, сприятеляват се, целуват се, единият търси прошка от другия!

Колко хубав урок е това за детето. Да има такива родители, да има тебе. Не говоря за други, говоря за тебе.. Не гледай другите какво правят и не мисли да кажеш това на съпруга, на съпругата, слушай това за себе си и кажи:
– Аз съм виновен! Слушам това предаване, за да видя моята грешка и търся прошка от тебе!

Някои казват:
– Да, аз съм виновен, но гледай и ти да се поправиш малко!

Не търси това, не искай от другия поправяне, ти се поправи. И ако всеки каже това за себе си, ще видим, че никой не ни притиска да се променяме насила, душата ни ще се успокои, ще изчезне противенето, противопоставянето и нервите от егоизма и ще настъпи сладко смирение, което ще бъде нещо много хубаво, ще бъде нещо много хубаво. И децата ви ще бъдат много хубави деца, много щастливи, защото ще имат най-хубавата майка и най-хубавият баща, по-хубави от които няма! И това ще бъдеш ти, това ще бъде тя. Това, което ви казвам, не е трудно, наистина. Стават тези неща…

Следва

превод: Константин Константинов

Реклами