Автор: Мартин Димитров

Глаго̀лицата е първата славянска азбука. Създадена е от св. Константин-Кирил Философ около 855  г. за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език.

Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща „дума“ (такова е и названието на буквата Г). Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“. Названието ѝ е възникнало късно в Хърватско, като има основания да се предполага, че старото название на глаголицата е било кирилица, по името на нейния създател св. Константин-Кирил Философ.

Названието на азбуката на чешки е hlaholice, на словашки — hlaholika, на полски — głagolica, на руски — глаголица, на хърватски — glagoljica.

С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които светите братя Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството във Великоморавия и Панония през IX век.

На глаголица са били написани и първите славянски оригинални произведения. Този ранен период се отразява например от Киевските листове, в които се откриват фонетични промени и думи, характерни за езика на западните славяни.

Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа през 890-те години. Традиционно кирилицата е приписвана на св. Климент Охридски, а името ѝ — в чест на св. Кирил – Константин Философ, на когото св. Климент Охридски е ученик. Кирилицата заменя глаголицата, създадена по-рано от св. Константин Философ-Кирил , съгласно византийската външна политика през IX век с цел славянските народи да не възприемат християнството от Рим. Подобно на латиницата, за основа на кирилицата е използвана гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската. Солунските свети братя Константин Философ (Кирил) и Методий въвеждат глаголицата първоначално във Великоморавия, където са изпратени през 862 г. да разпространяват християнството на славянски език. Тогавашният владетел на Великоморавия – княз Ростислав – търси съдействие от византийския император Михаил III и за да отслаби влиянието на Източнофранкското кралство, чиито свещеници проповядват на латински език. След смъртта на св. Методий (брат му св. Кирил умира по-рано) просветното дело на двамата братя е унищожено от немските духовници, а св. Климент Охридски, св. Наум Преславски, и други ученици на братята са прокудени.

Българският владетел св. Борис – Михаил кани учениците на св. Методий да се установят в България и им възлага обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език. Кирилицата се развива и разпространява първоначално в Охридската и Преславската книжовни школи.

В наши дни кирилицата е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи, така и сред някои неславянски народи в Русия. Кирилицата е в основата на официалната писменост на Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХІХ век се е ползвала и в Румъния. С влизането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. кирилицата става третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.

по Уикипедия

Реклами