Голяма част от хората си представят, че Бог е сътворил света, сътворил е човека, като не го е питал дали той е искал да съществува или не, че освен това го е надарил със свобода, т.е. с възможност да се погуби, а след това дали в края на нашия личен живот или в края на света, в края на времената, Бог сякаш ще ни очаква и ще ни съди. Справедливо ли е това? Ние не сме търсили съществуването си, не сме търсили тази свобода, която Той ни е дал – тогава защо сме длъжни едностранно да отговаряме за своята съдба и за съдбата на света? Малцина поставят този въпрос с такава рязкост; но аз го поставям и намирам отговора във Въплъщението на Словото Божие, Сина Божий. Бог става човек. Той влиза в света съобразявайки се с човешките принципи, Той поема върху Себе Си не само нашата тварност, т.е. плътта, човешката душа, ум, сърце, воля, съдба, но Той поема върху Си цялата съдба на човека, който живее в паднал, извратен свят, в страшен свят, където през цялото време така или иначе действат (понякога дори тържествуват) ненавистта, страха, алчността, всички видове пороци. Той влиза в този свят и поема всички последствия не само на първоначалния творчески акт, като извиква от небитието света и човека, – Той поема всички последствия от това, което човекът е направил в този свят. Той живее чист от всяка сквернота в света, където върху Него се сгромолясват всяка нечистота, всякакъв разврат, всичко безбожно, всичко недостойно за човека, защото Той е повикан за падналия свят. Бога, Който поема върху Себе Си такава съдба, Който е готов така да заплати за това, че ни е дал битие и свобода – да, този Бог може да бъде уважаван. Той не ни е дал живота, за да си платим заради това, Той е дошъл в този живот и заедно с нас Сам е готов да се преобрази, да се измени. За това говори цялото Евангелие и няма да се спирам сега на него. Но ако Бог така представя Себе Си, то е разбираемо защо Бог ненапразно говори за Себе Си в Книга Откровение от устата на Иоан Богослов: Ето, всичко ново творя (вж. Откр.21:5).
И това се отнася на само до човека, не само до обществото, това се отнася и до цялото творение. Въплъщението може да се нарече космическо събитие – ето в какъв смисъл. Плътта, в която се облича Бог, човешкото тяло, каквото е било Неговото тяло, се състои от това, от което и цялата вселена. Вие навярно помните, че в началото на книга Битие ни се казва, че Бог създал Адам, човека, като взел земна пръст, т.е. най-простото, от което може да се твори. И Христос, ставайки човек, се е приобщил към самата същност, която съставя творението. Всеки атом може да се познае в атомите на Неговото тяло, всяка звезда може да види себе си, да се познае по нов начин, да види, какво атомът и всичко, което се състои от атоми, може да стане, стига само да се съедини с Бога, стига само да започне да сияе не с естествената тварна светлина, а с Божествената слава. Това е толкова дивно! Представете си, че в Христос всяка твар: и човекът, и всяко веществено творение – може да види себе си в Божията слава. Не е ли това новина? Не е ли това блага вест?
Храм Свети цар Борис 