Автор: митр. Неофит Морфоски

..Минаваме през изпитанието с този коронавирус. Дали сте се замисляли, ако имаше президенти по целият свят, които да крепят народа чрез своята вяра? Колко по-малко страх щяхме да имаме в нас. Страхът е заразен, да го знаете. Както и радостта. И добрите и лошите неща се предават. Този страх ще остане дълго време в хората. Докато дойдат големите събития, които свети хора, древни и съвременни, са предрекли. Този страх за едни ще остане дълго, за други по-кратко. Ще устоят само тези, които имат дълбока вяра в Честния Кръст, в Света Богородица, в светиите, причастяват се с Тялото и Кръвта на Христос и се покланят на светите икони без – внимавайте в това, което ще кажа-  съмнения, а с доверие. Този, който, и свещеник да си, дори и владика, когато ти минава през ума, през сърцето помисъл на маловерие и съмнение относно Тялото и Кръвта на Христос, относно иконите, и започваме да дезинфекцираме, тогава сме извън православната вяра. По този начин не подкрепяме децата. Когато пораснат и дойде тяхната епоха, ще си припомнят нашето маловерие. Разбрахте ли какви поколения подготвяме? Поколение на християни-пораженци.

Всеки у дома, в енорията, в селото може да стане един малък, не казвам велик, Константин, една малка Елена. Не казвам да бъдем безразлични към мерките, които държавата въведе, но да ги спазваме най-вече извън църквата. В Църква владее енергията на Светия Дух – в тайнствата и в иконите. Така бе запазена вярата. И в миналото имало епидемии. Св. Пахомий починал от холера, светец, 54-годишен, когато му казали:

– Авва, не стой близо до болните монаси!

100 монаси се разболели. Той казал:

– Какъв отец съм, когато сред болестта на детето ми не застана до него и го оставя да умре само?

Чуйте как мислел светецът. И му казали:

– Ама ще умреш!

– Няма да умра! Ще отида във вечния живот.

Това именно ни липсва днес. Обзе ни маловерие. И където се появи това маловерие, сред расоносци и в миряни, във всички страни, болестта се разпространи. Където съществуваше щитът на вярата, болестта нямаше сила. Помнете, че вярата на светците означава доверие в силата, действието и благодатта на троичния Бог.

Сега ще кажа: „Молитвами святых отец наши… Христос воскресе!“. Къде ще отида да се поклоня? На иконата, която хората изработили преди 500 години. Помислете  колко хора се поклонили на тази икона. Ако започна да мисля: „Да отида ли да й се поклоня? Ако има вирус върху нея, ако е заразена? На същото място, където ще се поклони един старец, да отида и аз и детето ми и бебето и мъжа и жена ми?“ И маловерие да имам: „Помогни на неверието ми, Господи!“, ще прочетем в Евангелието. Не е нещо лошо да кажеш: „Христе мой, вярвам, но вярвам малко! Помогни ми да се усили вярата ми! Христе мой, дай ми търпението и вярата на светците!“. И ще видиш в теб да укрепват вярата и доверието, ще ги предадеш и на децата и ще създадеш хора, които могат да се справят – знаете ли какви години идват? Сходни с годините на св. Константин. Св. Константин с вярата си, която придобил от майка си и от Честния Кръст, който видял  на небето, постигнал това, което се опитват сега да постигнат някакви американци, някакви руски олигарси, някакви китайци. Какво се опитват да направят? Едно глобално управление. Т. нар. глобализация. И в етиката, и в икономиката, и в банковата система, дори и в здравеопазването. Всичко това има цел. Св. Константин Велики имал цел, затова свикал Вселенски събор. Искал да създаде християнска империя с етиката на Евангелието, не на парите. „Парите и звезди свалят“, казваше майка ми.

Империята на св. Константин се задържа 1000 години. „Американците, – казва сега Кисинджър, който ни причини толкова злини, – ако не внимаваме през следващите месеци, ще рухне системата  на Просвещението!“ Чуйте къде отиде!  Но Кисинджър и учениците му имат план? Има план и Този, Който вдъхновил св. Константин. Този, Който се качи на Честния Кръст и победи смъртта, победи греха, победи дявола и дяволите на земята, защото имаме и такива. Затова се доверете на плана на Спасителя Христос. И нациите ще останат, и отечествата няма да бъдат унищожени и ще настъпи една „глобализация“ – глобализацията на православната вяра, на единствената истина, на единствената Църква – тази, която съединява небето със земята и снизхожда светост в тялото ни, в кръвта ни, в св. Литургия, когато се причастяваме с това Тяло и с тази Кръв, които победиха смъртта, дявола, греха.

Утре ще дойдем за светата Литургия, за това кръвопреливане, за да се причастим с доверие, без помисли за предаване и заразяване. Напротив, това е единственият начин да се очисти сърцето ми, тялото ми, душата ми от всяка сквернота (=зараза) на душата и тялото, както четем в молитвите. Единственият начин е покаяние, изповед и изключително св. Причастие. Както и да се покланяме без всякакви помисли на светите икони.

След малко ще се поклоним на иконата на св. св. Константин и Елена с Честния Кръст, една толкова малка икона, колко святост съдържа! Един цар, една царица и Честният Кръст, на който възлязъл Господ на Господарите и Царят на Царете – Господ Иисус Христос.

20 май 2020 г.

превод: Константин Константинов