Автор: о. Харалампос Пападопулос

Воскресения день*

Възкресението не се изчерпва просто и само в победата над биологичната смърт, а е преобразяване на самия живот.

Чрез Възкресението не се побеждава смъртта, а се придобива животът.

Животът вече стои на мястото, което заслужава, без никой да го заплашва.

Възкресението няма нужда от исторически доказателства, защото неговата цел не е да убеди ума, а да разширява сърцето. Възкресението се преживява като откриване към другия начин, към тайната, която крепи живота. То не е интелектуално разбиране, а откриване към един друг свят във и извън нас.

Не е нужно да  разбираш Възкресението, а да повярваш в един друг начин на живот.

Не е нужно да  разбираш Възкресението, а да живееш живота с въжделение и благодарност.

Възкресението е откриване на битието към друг начин на живот, отвъд чувствата.

„Възкръсвам“ означава „научавам се да живея едно и също събитие от живота по друг начин“. Чрез Възкресението се променя времето, което от враг на човека се обръща в приятел. От бреме – в удобен случай. От заплаха – във възможност човек да се зарадва на живота, който му е бил дарен, заедно с Бога, ближните и цялото творение. Не казваш вече: „Пфу, мина и този ден!“, а „Слава на Бога! Живях и този ден!”.

След Възкресението не съществува време преди и след смъртта, а единствено време на покаяние и живот. Животът ни очаква да го изживеем в Христос, а не да се скрием, очаквайки смъртта.

Не се страхувам от смъртта и затова вярвам във възкресението, като копнея за живота, оставяйки го в Божиите ръце.

Възкресение означава да се усмихваш на кръста, докато раните ти кървят.

Възкресение означава да се събуждаш и да лягаш в прегръдката на Онзи, Който силно те е възлюбил. Да чувстваш в съкровените дълбини на своето битие, че Бог те обича до смърт и отвъд нея. Това е живот. Да умираш и да живееш, защото силно си възлюбил.

Откъс от „Всеки край е едно начало“, превод: Константин Константинов


 

* Това е оригиналното заглавие на частта за възкресението в книгата на отец Харалампос „Всеки край е едно начало”. С „Воскресения день” (Воскресения ден, просветимся, людие, Пасха, Господня Пасха!”) започва ирмосът на първата песен на Пасхалния канон, който се пее  на Възкресение Христово (бел. ред.).