Християнството не е формалност или външна принадлежност, а дълбоко и реално участие в живота на Христос. То изисква покаяние, лична промяна и жив опит, а не повърхностна вяра или морализъм. В тази беседа о. Николай Лудовикос критикува съвременното обезценяване на духовния живот и поставянето на Христос на второ място. Истинската цел на вярващия е лична среща с Него, служение на другите и участие в живота на Църквата. Ето защо вярата е сериозен, преобразяващ път, а не нещо повърхностно или символично:

Автор: о. Николай Лудовикос

В Църквата няма зрители, любопитна публика. Има само членове. Тези членове са членове на живо, много живо същество, което е божествено същество. То е Словото Божие и е човешко същество. То е едно напълно ново същество. Нямаме нищо подобно преди и след това. Целият Бог и същевременно целият Човек в толкова дълбоко онтологично общение помежду си, което не е отъждествяване, а общение, където съставят едно същество. Той е Бог като Човек. Христос върши Божиите дела като Човек. Той върши тези неща, които Бог би направил, ако беше Човек; и Той е Човек. „Ако” не е валидно. Той е Бог като Човек. Той върши тези неща, които човек е създаден да прави. Но тъй като човекът срещнал трудности, Сам Бог поема да покаже на човека какво е неговото предназначение и каква точно е целта на този живот. И целта на този живот не е нищо друго, освен човек да стане бог по благодат. Двете природи в Христос не се отъждествяват. Но човешката природа на Христос притежава всички свойства на божествената природа, т. е. цялото богатство на божествената природа. И божествената природа притежава всички характеристики на човека. Страшно дръзновение. Повтарям го. Това е невероятно дръзновение за един Бог. Не го очаквахме. В историята на религиите е уникално. Казва го и св. ап. Павел: „За юдеите е камък за препъване“. Как се казва? „Препъни камък“. За юдеина Бог е съблазън, да влезе по такъв начин в човешкото и да стане напълно Човек като нас. Подвластен на историята, на тлението, на смъртта. На всичко, освен на греха. Грехът е поради свободния избор. Той не иска греха. Грехът не е Негов. Грехът не е от Бога. Грехът е изобретение на друг ум. Той не иска грях, няма нищо общо с него, но това е съблазън за юдеина. Ето защо, когато Христос казва: „преди Авраам да е бил, Аз съм“ –– а юдеите Му казват: „нямаш още петдесет години – и си видял Авраама?“ – изведнъж Той показва Своята божествена природа тук. Това е един от няколкото пъти в Евангелието, когато Христос представя Себе Си като Бог. Казвам това, защото мюсюлманите казват: „Къде Христос се представя като Бог?“ Непрекъснато, особено в Евангелието на Йоан, постоянно: „Аз и Отец едно сме.“ Кой човек би казал това? Аз никога не бих казал: „Който е видял Мен, е видял Бога.“ И ако го кажех, трябваше да ме затворите някъде, за да се освестя, и да ми дадете лекарства. Това са много сериозни неща и е важно да ги подредим. И за елините е безумие. Върховният логос, Единното на Платон, което е над всичко, „отвъд същността“, както казва Платон в „Държавата“ и на други места, отвъд битието, това Същество да влезе в битието и да поеме тежестите, труда, тлението и плътта, и да направи тази плът нетленна. За античната философия това е мерзост. Тази плът, тази кал, да стане нетленна. Ако разберете какво е християнството, ще го обикнете много. Но ние не го разбираме. Стоим пред Бога и Му казваме: „Дай ми това! Дай ми онова! Дай ми да спечеля лотарията!“. Както са правили хората през всички векове.

И кой разбира своебразието на християнството? Света Богородица. Света Богородица го разбира. Ето защо света Богородица не говори. Не говори, защото не може да говори. На кого да говори? Какво да каже? Света Богородица знае. Как се вижда, че знае? Вижда се, че знае, защото на сватбата в Кана тя казва: „Направи това, което можеш да направиш.“

– Направи това, което можеш. Знам, че можеш да го направиш. Направи го.

– Още не е дошъл Моят час.

Тя не знае ли Кой е Той и какво е направил и какво е вършил досега? Но на кого да го каже? Това е много велико нещо. Искам да разберем това. Но това е Божията цел за света. Въплъщението е най-великото нещо, което някога е съществувало във вселената. Това ви го казва някой, който е прекарал годините си в четене на почти цялата антична и модерна философия. Имам и книга като въведение в античната философия за всеки, който желае. И сега съм професор по богословие. Знам много добре за какво ви говоря. Прочел съм и Корана, прочел съм и Бхагавад Гита, и Дао Дъ Дзин, и всички.

Това е Божие дело и е страшно дело, дело на страшна дързост и страшна любов. Но това е Божията любов, която прави Бога толкова дързък. Само защото някой е влюбен, е и дързък. Само влюбените правят дръзки неща, когато обичат нещо много силно. Правят “необмислени” неща. Това е Божията “необмисленост”. Въплъщението? – не бих Го посъветвал да го направи. Ако ме питаше, щях да Му кажа: „Не го прави.“

И така, не сме членове на някакъв клуб тук. Ние сме участници в събитието – Христос. Това е Кръщението. Тайнството на осиновлението. Не прошка на първородния грях и т.н. Това е учение на бл. Августин. А осиновление. Виждаш един нещастен мигрант на улицата и го вземаш:

– Ела тук. Правя те наследник на моето имущество.

– Какво ще ме направиш?!

Сигурно е, че мигрантът ще те разпне накрая, но ще разбере, разпвайки те, с кого си е имал работа. Когато Христос дойде на земята, Той разчита само на това, че накрая ще разберем.

Нито един от учениците не разбира нищо. Самият ап. Петър казва: „Ще Те следвам, където и да отидеш, аз ще дойда след Теб. С Теб до смъртта.“ И така, „да отидем и да умрем с Него.“ Но след това какво стана? Имаме и Тома Неверни и Юда, разбира се, върхът на неверието. Това е самотата на Христос. Пита учениците.

– Кой съм аз?

– Синът Божи – Му отговарят.

Браво. И сетне в трудния час всички си тръгнали. Само Богородица знае. Но Богородица е сама и не може да убеди никого. Как ще го кажеш?

И на Преображение изведнъж Го виждат. Ако не Го бяха видели тези прости рибари, тези интелектуално незначителни хора… Казах ви, че ако Христос беше избрал философи, ако беше избрал хора като мен, никога нямаше да повярвам, защото щяха да говорят празни приказки. И какво казва ученикът?

– Ние видяхме, станахме свидетели на тази Негова слава.

„Очевидци“ – тази дума се използва. Ние видяхме това. Видяхме го и това е шокиращо, защото в Църквата виждаме. Не правим нито медитация, нито йога. Няма нужда… И аз казвам понякога: „Ако не бях това, което съм, щях да бъда достоен будист. Това щях да стана.“ Наистина го казвам. Защо будист? Ами защото това е единствената духовност, която е разбрала, че болката на света не се лекува, така че единственото, което трябва да направиш, е да си тръгнеш. „Махай се“ – казва ти. Нирвана. „Махай се.“ Но тук имаме Божието присъствие в нещата. Това е много сериозно. Не следваме измислени митове. Ние станахме очевидци на Неговата слава и величие. Видяхме ги.

“Докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство”.

Докато в даден момент започнете да виждате нещата такива, каквито са. Което означава, че Църквата очаква и ние да видим тази реалност на Христос. Да видиш Христос наистина такъв, какъвто е. Не като някой от гръцките богове, който се е препънал. А като това, което е, вечното Божие дело в света. И така, тези човечета, които се разпръснаха и си тръгнаха и нищо не разбираха, освен Богородица, никого не слушаха, защото имаха срещу себе си кого? Чудовища. Фарисеите, книжниците, целия народ, римската власт – всички били против тях. Какво да направи един прост рибар? Кажете ми. Този човечец след малко излиза напред и казва:

– Възкръснах!

– Ще те изгоря!

– Изгори ме!

– Ще те нарежа!

– Нарежи ме!

– Ще те изпържа!

– Изпържи ме! Аз възкръснах!

И не само възкръсна, но и със сянката си вършел чудеса. Петър. Каещият се Петър. И със сянката си вдигал нещастни и мъртви. Това е Божия сила. Не е човешко. И светиите, които познахме – аз поне влязох в Църквата, защото ги познах, иначе още щях да съм отвън. Те имаха точно това. Бяха богоподобни човешки същества.. Когато отец Паисий докосваше главичката на детето, знам историята лично и хората, и детето да прогледне за миг.. Или да го направи и с мен. Никога не съм го казвал, но излекува и мен от нелечима болест. Добре, ще го кажа в автобиографията си някой ден. И без да му го казвам го разбра. Казах му:

– Геронда, имам…

Той ми каза:

– Знам.

Гледах го. Ами, казвам му:

– Защо?

Той ми казва:

– За да имаш повече (духовни) права.

Когато се прибрах вкъщи, ми нямаше нищо. Нелечима болест, която имах по рождение.

Или си спомням една приятелка, която имахме в училището, докато учех, бяхме група деца, и им казвах:

– Познавам отец Порфирий в Атина.

Едно момиче, което слушаше за тези неща, които говорехме, и бяхме приятели, момчета и момичета, казва:

– Ще отида да го видя.

Отива при отец Порфирий. И така, щом отива при отец Порфирий:

– Колко хубаво момиче си ти! – й казва той. – И какви хубави сини очи! И как отиват на синьото, което носиш!

Това нещастно момиче цял живот смяташе, че е грозна. И чуйте продължението, защото преживяхме тези неща. И така, казва:

– Геронда, това и онова..

– Виж – казва ѝ – ти си много добро дете на Бога. Не се тревожи.

Тя беше стигнала до отчаяние. Не знам защо. И мислеше, че е грозна. Не беше грозна, но вярваше в това. Жените вярват. По принцип най-недоволните същества от телата си са жените. Това е друга история. И така, тя си тръгва и идва на училище на следващия ден:

– Ама какво е това? И ми каза това, и това, и това! Леле! Какво е това? Той е светец!

Минават три месеца и тя отива отново при отец Порфирий. Щом я вижда, ѝ казва:

– Добре дошла! Боли ли те сега?

И в този момент тя изпада в шок. Тя, когато имаше цикъл, беше като умряла четири-пет дни. Ние го знаехме, защото бяхме една компания. Той видя това, излекува я, не ѝ каза нищо. И когато отиде след три месеца, я попита:

– Боли ли те сега?

Тя казва:

– Не ме боли.

Чии са тези неща? Човешки ли са? И казвам тези неща, защото днес събитието Христос е на път да бъде забравено, и докато богословите и църковните хора говорим за морал или правим политика, лесно правим отстъпки, ставаме много строги или много модерни, но и двете неща са глупост.

В крайна сметка Христос, Който създал тази история, остава отвън, но православната духовност е христоцентрична. С Него си имаме работа, когато се изповядваме на свещеника. Той е Този, Който прощава греховете. Когато казваш молитвата: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“, основната молитва на Църквата, към Него се обръщаш. Когато се причастяваш, Неговото Тяло приемаш. Следователно, Той не може да бъде на второ място, защото днес е поставен на второ място. Дано ме чуят някои мои колеги в този момент, които създават цели академии, със следдипломни програми и подобни неща, за да забравят събитието Христос. Ще кажеш: „Да Го забравят ли искат?“ Не, но и мнозина не искат да си Го спомнят. Важно е. Когато аз искам да те оправдая и да те прегърна, и да ти кажа: „Ела тук, птиченцето ми, всичко направи добре.“ Сега е модерна и теорията за възстановяването (апокатастасис) на всичко. Дошла е от Америка и според нея всички ще бъдем спасени накрая. Защо, ще ме спасиш насила? Какво означава „всички ще бъдем спасени“? Как ще бъдем спасени всички? Дяволът иска да “спаси” Бога. Дяволът му казва: „Виж, Ти ще станеш като мен, не аз като Теб.“ Но днес всичко е човешко и всичко прощаваме. “Така е, да”.

Божията прошка е велико нещо. Бог може всичко. Казвах понякога на моите студенти, че в Божествената Литургия могат да влязат всички, но в покаяние. Това е важно. Църквата не е кафене. Някои сега са се отдали на есхатологията.

„ето, всичко ново творя“

Всичко ще стане ново и всичко постоянно е ново в Църквата. Но есхатологията е Божието слово. Тя е словото на Отца. Дойдох да изпълня волята на Онзи, Който ме прати, Отца, и да завърша Неговото дело. Есхатологията не е огромен паркинг, където паркират всякакви коли и правя каквото искам и си мисля, че това е угодно на Бога. Тогава защо Бог си прави труда да ми каже какво е богоугодно? Първо, за да разбера, че противоположното ме унищожава. Дългосрочно ме унищожава. Усещам това. Не става въпрос за някакъв морализъм. Когато Христос казва: „всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си“. Христос ти казва, че това, което правиш, те убива, защото и ти ставаш обект, който отдаваш на другия. Ти губиш вътрешна пълнотата, Божия Промисъл за теб. Това велико нещо, което си, го губиш с тази похот, губиш това, което си и оставаш с най-малкото, с нищожното.

Когато бях млад и аз гледах момичетата, след като влязох в Църквата, и се измъчвах. Отивам веднъж при отец Паисий и му казвам:

– Геронда, знаеш ли и т.н. Имам…

Той ми казва:

– Добре – казва – това не е трудно. Виж – казва – ще ги гледаш всички като светици.

– Какво?!

– Света Ефимия, света Катерина, света Варвара.

Знаете ли колко ми помогна това? Тоест виждате вечния покой на Бога върху това лице. Това вечно същество, което е. Това огромно нещо, което Бог иска да направи с това създание и с теб. Разбирате ли? Не е лесно след това да го обективизираш. После спираш да се фокусираш върху това, върху което целият лайфстайл днес иска да насочи вниманието ни, защото другият печели пари от това. Комерсиализация на всичко, на тялото, на женското тяло, което се продава по-добре, защото е по-привлекателно и т. н.

Но къде е събитието Христос във всички тези неща? Къде е Христос? Събитието Христос е голямата тайна на човечеството. Ето защо Христос казва тези страшни думи, че накрая ще настане хаос, когато видим, че това е най-висшата реалност и мнозина няма да са готови за това. Той казва:

„Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“

Отхвърлят Христос. Защо? Защото не се съпротивлява. Защо не се съпротивлява? Защото е чиста любов и те оставя да говориш глупостите, които искаш. Кой те оставя да говориш? Хайде, отиди в правителството на Мицотакис и кажи каквото искаш. На другия ден ще те изключат. Тук всички са свободни да правят и да говорят каквото искат.

Въпросът е дали постигаме събитието Христос, дали с начина, по който живеем, Го „виждаме“? Там искам да видя и богословите, и епископите, и миряните, и свещениците, и всички. Там е пътят, там е целта. Ако нямам никаква връзка с тези неща и не постигам Бога като вечна реалност, тогава нищо не правя.

Всички сте преживели моменти на удоволствие, щастие, наслада. Всички сме преживели. Какво остана от това? Нищо не остана. Остават само отношенията, които сте изградили. Отношенията на любов, които сте създали, с Бога, на благодарност. И с някои хора, ако и на тях сме дали тази любов и тази благодарност. Покрай нас живяха хора, умряха, и не разбрахме кои бяха.

Омръзна ми да слушам хора да казват:

– Ох, татко ми умря, майка ми умря, жена ми умря. И после разбрах.

„После разбрах“ – защото сме егоистични, користолюбиви същества, затворени в себе си. Затова християните трябва да разберат начина на съществуване на Христос. Той не угоди на Себе Си, но какво направи?

„Понизи Себе Си, като прие образ на слуга.“

Къде е това? Ние яхваме и използваме всички и всичко, и мислим, че сме умни, и искаме от Бога да ни помогне да го направим добре, защото не винаги се получава. Някои се съпротивляват. Ние искаме от Бога помощ да ни направи такива, каквито ние искаме.

“Затова и казва: възлезе на височина, плени плен и даде дарове на човеците“

Той взема нещата от Бога и ги сваля за нас като дарове.

„А „възкачи се“ що означава, ако не това, че Той е и слязъл по-напред в най-долните места на земята?”

Този, Който слезе, е и Този, който възлезе над небесата, за да изпълни всичко. Това, което казваме толкова време, е, че Той е Този, Който слиза в човешкото състояние, в човешкото неразбиране, в човешкото безумие, в човешката злоба, в човешката завист. Пилат не казва ли:

– Защото знаеше, че Го бяха предали от завист.

Затова Го предадоха. Защо? Защото никой не се интересувал от фарисеите. Хората ги мразели, защото били поклонници на римския завоевател и на собствените си интереси, и не им пукало за нищо. А Христос говорел и хиляди отивали да Го слушат. Цял град го следвал. И когато възкресил Лазар, Йерусалим се разтресъл. Но успели да настроят тези хора против Него и да да Го разпнат, защото това нещо смущавало. Това е ужасяваща перспектива. Първо, Той се обръща към целия свят, където човек вече не се нуждае от фарисеи или садукеи, а бива поучаван от Бога. И Той ни даде апостолите. Сега стигаме до събитието на Църквата.

„И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители“

„Пастири и учители“ върви заедно. Пастирите са учителите на Църквата. По принцип пастирите учат Църквата. Това е предимно учителската харизма на Църквата. Пастирите винаги я имат.

“за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово”

За да станат тези членове на Църквата светии, тези, които имат тази благодат, да я използват, да я развиват, да я живеят. Първо, ужасно е да не живееш с Христос. Ужасно е да не Го виждаш в живота си. Ужасно е Той да е направил всичко това и да го е направил за кого? Само за свети Паисий ли, не разбрах? Веднъж някой се беше загубил и св. Паисий направи чудо и го открихме. Светецът ни каза:

– Значи, когато умра, какво ще правите?

Аз казвам:

– Какво да правим?

И той каза:

– Вие станете такива.

„за усъвършенствуване на светиите в делото на служението“

Защото нашата работа тук е да служим един на друг. Служим един на друг. И аз в този момент служа, и игуменът (архим. Максим (Карициси) – игумен на манастира, в който о. Николай изнася неделни беседи – бел.прев.) служи, и всички служат, и всички ние служим в семейството, в живота. Защо служим? Ами защото всички сме едно. Църквата е едно. Едната ръка служи на другата ръка. Окото служи на цялото тяло. Представете си окото да каже: „Нямам нужда от останалото тяло. Аз съм око.“ Хайде тогава, седни и гледай всичко. Нищо не можеш да хванеш. Нищо не можеш да докоснеш.

„В делото на служението“.

Това е нашето израстване. Не да ни служат, а ние да служим и реално тогава ще ни служат. Ако винаги служиш, винаги ти служат. Когато служиш, накрая всички ще започнат да ти служат. Защото ще разберат, че си извор на живот за тях. Християнството е много живо нещо в сравнение с нашата мъртвост. Но светиите имат точно тази жизненост, защото виждат тези неща така.

„В делото на служението, в съзиждане на тялото Христово“

Защото сме тяло. Ние сме едно. Разказвал съм ви и друг път, когато молех свети Порфирий да се помоли за мен, той казваше:

– Добре. Господи Иисусе Христе, помилуй ме.

Господи Христе, помилуй ме…

– Хайде, геронда – казвам аз – аз имам…

– Не знаеш ли, че аз и ти сме едно?

И последните му думи преди да умре бяха:

– Да бъдат едно.

Църквата е едно. Последните думи и на Христос: „Да бъдат едно, както Ние сме едно“ – казва на Отца. Това е тайната на единосъщието. Това е Църквата. Пренасянето на единството, на единосъщието от Троицата в човешкото, в света. Колкото и да сме различни, ние сме едно и по този начин всеки от нас има всичко. И това го казва св. ап. Павел и велики светии в Църквата: „Имаш всичко, защото всички са твои.“ Не гледайте днес, че фантазиите и капитализмът са ни разрушили. Когато бях в Англия, студенти ми казваха, че плащат наем на баща си и е по-евтино, отколкото навън.

– Баща ми ми прави отстъпка.

Тоест плащат му по-малък наем. Поне ние, гърците, още не позволяваме на децата си да ни плащат наем. Но в силно индивидуализирани общества, като западните общества, или в Швейцария вчера ми каза една двойка, която е там:

– Всички плащат на родителите наем, когато станат над 18 години.

Разбирате ли? Ние не сме такива. Затова протестантизмът е такъв, не може да разбере Църквата. Протестантът е индивид, оправдан индивидуално. Както отиваш в супермаркета и си взимаш каквото си пожелаеш, каквото ти трябва. Отиваш в Църквата и си взимаш индивидуално спасение. „Аз индивидуално, ти не ме интересуваш.“ Но спасението е това. То е вяра, която действа чрез любов. Не е само вяра, както казва Лутер. И дяволът вярва и остава дявол. Да видиш този Бог не означава, че ще Го обикнеш. Ако имаш в себе си демоничното, това зло, това себелюбие, ще Го намразиш. И ако Го намразиш, това е ад. Това е ад, защото някои мразят Бога, защото е много различен от тях. Адът се създава от нас за нас, Бог не ни изгаря в ада. Той не може да те направи чаша, за да те води където си иска. Защото тогава няма нито рай, нито ад. Това е изключително сериозно. Защото, ако аз искам ада, как Бог да ми го отнеме? Ако отидете при магьосници и разговаряте с тях, ще ви кажат какво ви казва дяволът:

– В моето царство ще ти бъде по-добре.

Адът е това царство. Не бих ви посъветвал да отидете на почивка там. Сложете всички лъжи и всички измами заедно. Но ние искаме това. Затова, ако ме питате:

– Адът свършва ли?

Как да не свършва? Когато дяволът го иска. Той не зависи от Бога. Ние създаваме ада и нашата работа е да създаваме ад за другите. Другите създават нашия ад и всички сме доволни…

“в съзиждане на тялото Христово, докле всинца достигнем до единство на вярата“

Докато най-накрая достигнем до единство на вярата. Даденост е, че всеки вярва каквото си иска. Но и затова и не можем да имаме нормална връзка, а само връзки на удоволствие и наслада.

Вярата е обща. Не мога аз да вярвам в едно, а ти в нещо друго. Младите, мои студенти, идват и ми казват:

– Не издържам повече. Досега имах 22 връзки.

Кога успя, детето ми, и какво научи? Нищо. И после идват наркотиците, алкохолът, депресията, опитваме всичко и накрая пак същият проблем. Защото проблемът е дълбок, духовен проблем, не е външен. Не че някой свещеник ще ти позволи да спиш с когото си искаш, спи с 40 всяка вечер, но на и сутринта ще бъдеш разкъсан на 40 парчета. Ако спасението беше толкова лесно и просто, нямаше да е нужно това домостроителство. Разбирате ли какво каза отец Порфирий веднъж, когато един човек дойде и му каза:

– Какъв проблем имаш?

– Пуша.

– Колко пушиш?

– Две кутии.

– И от мен четири – казва му той.

Човекът се обърка (защото всъщност основният му проблем бе другаде).

– Какво ми говори този? – казва.

И Христос същото казва: „нечистият нека се още скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека се още осветява.“ Направи го. Стигни до края.

Ние сме свободни, но пак св. ап. Павел: „Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно.“ Всичко мога да правя, но не всичко е полезно за мен. Какво означава, че мога да правя всичко? Тогава най-голямата свобода е да използваш ядрената бомба, която експлодира във всички посоки и унищожава вселената. Това не е свобода. Свободата ни е дадена, за да намерим мъдростта, а не да се разрушим. Разрушението е лесно и за вас, и за мен, и за всички. Днес до вечерта ставаме каквото си искате. Всички го правим. Но не е полезно, това ни казва. И това е проблемът. „В света скръб ще имате“, „ радостта ви никой няма да я отнеме.“ Думи на Христос. „Моя мир ви давам“.

„Докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий“

Да успеем някога да стигнем до познанието на Божия Син. Тези неща, които говоря толкова време. Да видим Кой е, какво е, как е, какво точно дойде да направи, каква е целта на този живот, какво е неговото съдържание.

„До състояние на съвършен мъж“

Да станете съвършени хора. Кое е това?

„до пълната възраст на Христовото съвършенство“

Страшни думи. Да достигнете до тази духовна възраст. И тази духовна възраст е пълнотата, към която Христос иска да ви води, да достигнете до духовното състояние, за което стана въплъщението на Словото. Да достигнете до това събитие, което Бог има предвид за вас, състоянието, което има за вас, така че да ви довери Самия Себе Си. Това е величественото. Св. Максим Изповедник говори за „тайнството на съботната почивка“ и казва: „Христос след смъртта Си си почива три дни. Почива си и се утешава и същевременно подготвя новата перспектива за вселената.“ И казва следното велико нещо: „Знаете ли кои са светиите? Светиите са тези, в които Христос почива“. Велико нещо. Ние утешихме ли Христос? Дори не знаем какво е това и защо трябва да стане нещо такова. Да. Но Христос е в света, като слуга. Внимавайте, Той ви мие краката. „Аз съм сред вас като слуга.“ Той им казва какво прави. Но го прави, за да Му подражаваш. Не го прави, защото е “будала“. Така или иначе е „будала“, защото ни служи и прислужва. Бог се грижи за нас. Тук сме мнозина, но всеки с различно произволение. Колко от нас оттук обаче утешиха Бога? „Утешиха Го“ означава, че понесоха Неговия кръст. Означава, че наистина са били ощетени, прогонени, страдаха и се мъчеха, но казаха: „Няма да отвръщам, но ще изпълня заповедта.“ Коя заповед? „Обърни и другата страна.“ Обърни и другата страна, за да се появи Светият Дух и да уреди всичко това. В този момент Бог има право на намеса. Когато ти обръщаш другата страна, Той Сам се намесва и напълно променя ситуацията, и виждаш неща пред себе си, които не можеш да повярваш. Но когато отвърнеш и удариш на другия по-силен шамар, и той ти отвърне, и ти отново, тогава важат думите на св. ап. Павел: „Ако пък един други се гризете и се ядете, пазете се да се не изтребите един други“. В крайна сметка има голяма мъдрост във всичко това.

Наскоро се свързах с една професорка в Америка, която беше пълен атеист. Харесвам тези атеисти, защото и аз бях такъв. Тя вярваше, че християнството е пълна глупост. Аз също вярвах в това – че е пълна глупост. И изведнъж някой оставил в кабинета й една Библия. Тя е невероятна жена, която днес е на върха в областта на изкуствения интелект. Има двама-трима души в целия свят, които са на предна линия в областта на изкуствения интелект. Една от тях е тя. Тази жена е професор в много голям университет. И така, и тя я отворила и попаднала на Притчи Соломонови.„Мъдрост!“ – казва. „Леле, какво пише тук?“ И започва да чете и казва:

„Christianity is not a joke.“

Не е шега, както си мислех. То е много сериозно дело. Православието днес се развива с много бързи темпове по целия свят. Преди 5-6 години имахме 700 000 православни в Америка. Сега имаме 6 милиона.

Преди две седмици ме потърсиха от Индия, хора една стара англиканска църква. От тези, които англичаните правеха в колониите си. И ми казват: „Ние сме православни.“ И сега се срещат с православни богослови, ходят по атонски манастири и целта е да се присъединят напълно към Православната Църква. Вече се наричат православни. Подражават ни, носят черни раса и си пускат бради. И дойдоха да се срещнат с мен.

Много проповедници в Америка станаха православни. В Холандия, в Швейцария, в Белгия, в Швейцария, в Англия. Непрекъснато. Те откриват тази духовна дълбочина. Това е православието. Древното християнство. Тези неща, които говорим сега. Нито външен морализъм, нито законничество. Животът или го взимаш и си тръгваш, или не го взимаш и оставаш. Това нещо, което имаме в собствената си традиция и мнозина не го знаят. Дори епископите не го знаят, освен малцина. Свещениците го знаят всички. Монасите го знаят по-добре. И миряните също мнозина го знаят. И простите свещеници го знаят. Защо? Защото го живеят. Живеят го. И ако някой живее това, не го оставя лесно. Тази динамика има огромни перспективи и скоро ще тичаме след тях, за да ги настигнем всички. Аз поне имам това преживяване. Тези, които дойдоха да ме намерят и ми казаха: „We are now your students.“ Това ми казаха. „Какво?“ И аз седях и им говорех три часа на английски.. Разбирате ли? Защото Бог няма нужда от нас, за да прави каквото иска, както си мислим. Ние имаме нужда от Него. И в Гърция човек понякога среща богослови, които искат да се “освободят”. Създаваме един „Бог”, който да ни казва „да“ на всичко. Но „да“ на всичко вече го е казал. Не разбрах. Казва: „Никой не ти пречи, никой никога не е влязъл в леглото ти, никой никога не е влизал в джоба ти.“ Къде е робството? Когато стана историята с гражданския брак на хомосексуалистите, аз и още един богослов реагирахме. Всички други богослови мълчаха да не би да загубят благоволението и парите и разните програми.

Църквата каза разумно и правилно: „Всеки прави каквото си иска, но това не е брак”. В нито една църква, в нито една религия, в нито едно изповедание, в нито една философия, в нито една епоха, никога назад във времето, никъде не е имало подобно нещо! Дайте ни само един пример от която и да е религия, общество, законодателна разпоредба, до последните години, разбира се, когато започнаха да говорят, където да се казва, че бракът не е съюз между мъжа и жената. Добре, в Гърция го узакониха. Но трябва ли да дадем обяснение защо го правим? Какво се промени в нас? Какво не вървеше добре толкова хилядолетия, какво не разбраха всички други и ние го “разбрахме”? „Мъж и жена ги сътвори“. Божие слово и дело. Край. Ако някой не харесва това, нека прави каквото си иска. Но мен ме дразни. Така е, и ме дразни тази нагласа за освобождение без мъдрост.

Сам Бог, когато стана Човек, постъпи по начин, по който трябва и ние да постъпим. Той не те моли да правиш нещо различно от това, което е направил. Църквата ви дава и някои неща, които Той Сам не е направил. Той Сам никога не се е женил, защото не е имал нужда. Човек по природа не е необходимо да се жени, може да остане монах. Има свобода. Когато дойде пролетта, животното веднага тича като лудо да намери женска или мъжко. Но човекът какво е? Образ Божий. Може да не го прави. Свободен е или не е? Или е свободен само за лоши неща? Всички сме малко луди днес. Това е даденост. Но ако някой иска да се съживи, ето, имаме тук начин и този начин е щастлив начин. Този път е щастлив път. Единствените хора, които срещнах и мога нарека щастливи, истина ви казвам, са хора, които свободно следваха мъдростта на този път. И впоследствие човек никога не е сам. Това е великото. С греха, с неразкаяния грях човек е сам. Поемаш отговорност за глупостта, която искаш да направиш. Защо Бог да се съгласи с това? Не разбрах. Бог ти дава да вкусиш благодатта и същевременно ще убиваш хора ден и нощ? Не. Или ще убиваш символично. Днес убиваме символично. Не убиваме с нож.

И някои богослови се занимават с това как да ни освободят напълно от Бога. Колкото се може повече, за да може модерността да бъде свободна. Четох в книгата на някой, който за съжаление вече не е жив: „Църквата да не се противопоставя на науката, на обществото, на политиката.“ „Да не се противопоставя, птиченцето ми?“ Коя Църква? Познаваш ли Църквата? Къде си я срещал? Къде я познаваш наистина? Тези неща тук имат страшна динамика. Говорят. Не можеш да стоиш пред социалното зло, пред лудостта, пред разпада, и нищо да не кажеш, за да не засегнеш и обидиш никого.

Завършвам, като казвам, че всички тези неща днес не са нито прогресивни, нито консервативни. Те са Божията намеса в историята. Бог е създал света и знае как той функционира. Бог е създал човека и знае какво иска човекът. Ако ние не сме съгласни и с двете, сме напълно свободни да изберем който път искаме. Но мъдростта е запазена за онези, които следват начина и пътя на Бога. И трябва да търсим това. Не да гледаме как да го избегнем. Лесно е да го избегнеш. Но цялото човечество в някакъв момент, всяко коляно и език ще изповяда, че Иисус Христос е Господ за слава на Бога Отца. Накрая ще Го изповядат, но преминаваме през това огромно историческо изпитание на истината, което има своя смисъл, защото всеки показва своя избор и висота.

превод: Константин Константинов

Вижте още: