Автор: Андрей Музолф
В Свещеното Писание на Стария Завет Бог се обръща към еврейския народ веднага след като го е извел от Египет: „Аз съм Господ, Бог твой. Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят, и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди” (Изх. 20:2, 5-6).
И малко по-нататък се повтаря подобно нещо: „И премина Господ пред лицето му и извика: Господ, Господ, Бог човеколюбивий и милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний, Който пази (правдата и показва) милост в хиляди поколения, Който прощава вина, престъпление и грях, ала не оставя без наказание, Който за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода” (Изх. 34:6-7).
Тълкувайки горепосочените думи, светите отци на първо място обръщат внимание на отношенията, в които се намира човекът с Бога.
Така преп. Максим Изповедник отбелязва: проклятието пада върху човека, само ако той повтаря греховете на родителите си.
Бог не наказва човека за прегрешенията и постъпки на неговите предци, но всеки е отговорен единствено за личните си грехове.
Свети пророк Йезекиил пише: „Душа, която съгрешава, ще умре; син не ще понесе вината на баща, и баща не ще понесе вината на син, правдата на праведния при него си и остава, и беззаконието на беззаконния при него си и остава” (Йез. 18:20).
Следователно всеки човек, независимо от своя „генетичен багаж”, дори да произхожда от най-лошите грешници на света, има възможност да се обърне към Твореца и да постигне спасение. Бог не гледа родословното ни дърво, а сърцето ни, доколко то е разположено към Него. Само онова, което Господ открива в нас, ще определи съдбата ни: дали ще попаднем под благословията, или, уви, под проклятието.
превод от руски: Виталий Чеботар
източник: портал „Православная жизнь” –
Храм Свети цар Борис 