Автор: Владимир Басенков
Преди важни дела Спасителят прекарвал дни и нощи в молитва. Защо ние не Го следваме?
Православното християнство е странна религия: делата, които се смятат за обществено полезни, лесно могат да бъдат посочени като ненужни и дори вредни. Ето, в историята за Марта и Мария Христос хвали момичето, което седи без работа, но критикува сестра ѝ за трудолюбивото ѝ гостоприемство. Мария избира „добрата част”, т.е. общението с Бога, за разлика от деятелната добродетел, която, макар и полезна, е второстепенна по отношение на делото за вечен живот. Трудно е човек да разбере защо външно пасивните действия като молитвата или изслушването на полезното за душата слово, стоят в пъти по-високо от добрите дела.
Но отговорът е налице: молитвата събира разсеяното внимание на човека, помага да се съсредоточи върху Бога и да получи от Него правилните координати на своята дейност. Господ не се намесва, Той само поправя и коригира, като понякога казва:
– Не трябва да правиш това.
Или понякога отбелязва:
– Тук трябва да направиш онова.
Ето защо християните са призовани да прекарват толкова много време в молитва. Съществува молитва, когато човек се оттегля, за да разговаря с Бога насаме. Това е може би един от най-важните видове молитва. Съществува и съборна молитва, когато вярващите се събират, за да призоват колективно Божията благодат върху цялата Църква, т.е. върху всички вярващи. А след това има и молитва, която съпътства нашите дела. Не е възможно винаги да застанеш пред иконата, да затвориш вратата на стаята, защото идва работен ден или просто вършим някаква друга работа, или седим на опашка пред лекарския кабинет – няма значение каква е причината. Но вътрешният диалог с Бога в тези моменти не се прекъсва и ние продължаваме да Го призоваваме в живота си, като Го молим да освети мислите и делата ни, да ни предпази от грешки и неприятни ситуации.
Преп. Теофилакт Български нарича молитвата първото дело на вярата. „Борците за вярата”, които казват, че на първо място трябва да бъде извършването милосърдни дела, може би просто не разбират степента на важност на молитвата като дело. Разбира се, трябва да бъдем милосърдни и активно да помагаме на ближните си – нашите дела ще бъдат оценени от Господ в деня на Страшния съд. Но все пак нищо няма да ни помогне да останем на една и съща вълна с Бога така, както молитвата. Само молитвата и благодатта, призована от нея, ще ни помогнат да бъдем на една честота с Господ. Колкото повече се молим, толкова по-добре е за нас, разбира се, ако разпределяме енергията си разумно и внимателно наблюдаваме вътрешните си състояния.
Въпреки това молитвата като ежедневно правило е от съществено значение за християнина. Още по-важно е да се молим преди извършването на съдбоносни за нас дела. Христос се е молил цяла нощ в навечерието на избирането на дванадесетте апостоли за проповедници! Дали Съвършеният е имал нужда от това? Не. Но Спасителят е действал в земния си живот като образец за хората, така че Неговото действие е пример за нас. Молитвата отваря вратата към Небесното Царство, като ни позволява да видим невидимото и да съзерцаваме Бога, да Го чуем в сърцето си. Независимо колко трудни са периодите в живота ни, независимо какво се случва зад прозореца – в никакъв случай християнинът не бива да спира да се моли.
превод от руски: Виталий Чеботар
източник: портал „Православная жизнь” –
Храм Свети цар Борис 