Автор: Морфоски митр. Неофит

Ще кажа няколко думи, за които се вдъхнових от разговора, който имах по телефона с един психиатър от Гърция. Може и да е психиатър, но и за него дойде трудният час, в който се изпитва вярата и телесната, и душевната, и духовната издръжливост. И тогава се вижда кои реално сме. През останалото време си мислим, че мамим Бога, хората непременно, а понякога себе си, ако сме толкова добри актьори. Но за да се изцелим от нашата егоцентричност, добрият Бог допуска да дойдат трудни моменти. Повтарям – телесна, душевна или духовна болест.

И трудният час за психиатъра дойде. Дали му моя телефон, той ми се обади и ми каза:

– Владико, ти познаваш двама-трима свети човеци, съвременни свети хора, не казваш имената им, но те моля да ми кажеш тук в Атина един много добър духовник да отида най-накрая и аз, който слушам душевната болката на толкова хора, да се изповядам.

Дотук добре. И продължи:

– Който да ме научи да се моля с молитвата на ума!

Казах му:

– Сигурен ли си, че си готов да се молиш с молитвата на ума? Това е голямо дело.

Казвам на вас. С това дело се занимавал преп. Созомен и всеки преподобен подвижник – монах или брачен, защото и много брачни хора, когато намерят един добър духовник, могат да се молят с тази молитва: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!“.

Той ме попита:

– Добре, това не е ли целта на християнския живот? Така чух в някои беседи от светогорци и други духовници, които идват тук.

Казах му, че не това е целта. Целта е преди молитвата да придобием покаяние. В противен случай, ако целта е първо да придобием молитвата, това е все едно някой да поиска да засади нивата си с хубави дървета, но без да я огради. Тогава тази нива е осъдена  веднага щом цъфнат дърветата, да я стъпчат крадци и животни, питомни и диви. Затова му казах, първата цел е да придобием покаяние, този етос и поглед на покаяние, защото има и поглед на покаяние, има и време на покаяние, и особено да имаме бодър ум, тоест бързо да се покаем всеки път, когато извършим грях. Това му казах, че когато човек се потруди първо с цел покаяние и усещането за своята греховност, като дар от Светия Дух идва първо състоянието на молитвата и след това на сърдечната молитва, която действа от само себе, спиш, събуждаш се, чуваш я в сърцето си. „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!“. В кафенето си, у дома, ядеш, четеш, чуваш я в сърцето си. Това е дар от Бога, веднъж идва, веднъж си тръгва. При хора, които са старателни и много внимателни, това е трайно състояние. При останалите идва в определени моменти, където покаянието нараства и си тръгва, когато умът започне да се разсейва. Когато му казах това, той се учуди. Каза:

– Никой никога не ми е казвал това. Всички тук ни казват как да придобием молитвата.

Казах му:

– Светият старец Анастасий Кудумийски от Крит, Божий човек, казва, че ако се занимаваме системно с молитвата, но нямаме покаяние в нас, изкусителят ще се разбунтува. И понеже няма да имаме смиреномъдрие – това означава покаянието – ще ни праща видения, известия, гласове, ще си мислим, че чуваме Христос в нас и ще се гордеем за това и накрая вместо да станем Божии човеци, кротки и смирени по сърце, в което Христос да почива, ще станем псевдосвети, псевдопросветлени и накрая прелъстени хора, като си мислим, че сме просветлени, набожни и добри християни.

Добрият християнин никога не вярва в своята доброта. Светецът не вярва в своята святост. Това, което търсим, е смиреномъдрието на покаянието. Останалото – когато всеки ден сме усърдни в нашето покаяние, Христос ни го дава като дар. И, повтарям, бързо покаяние. Да имате такъв ум, такова зрение на душата, че веднага щом осъдите съседката ви, тозчас да осъзнавате, че я осъждате и да казвате: „Прости ми, Христе мой, че я осъждах“. Само така човек придобива покаяние, с бързо покаяние, но се нуждае от ум, който да дебне и да вижда кога е нарушил заповедите на Христос и веднага да се покайва. С прости думи да говорим на Христос. Нещо добро, което имат източните хора, а и кипърци, е, че говорим със сърцето си. На някои казвам: „Говорете на Христос“. Те ми казват: „А, затруднявам се, не мога, достоен ли съм да говоря на Христос?“. Господи, помилуй! След като сме образи Божии, нима няма да говорим на Първообраза – Христос?! Затова ви моля да мислите правилно и да се изцелява душата ви, да не се окажете религиозни хора, които ще броят елея и оцета и ще ходите на бдения, само за да чуете добри певци и да прекарате приятно нощта. Целта е смиреномъдрието на покаянието. Да казваме Иисусовата молитва и каквото Бог ни даде – когато иска, ако иска. Нашата грижа трябва да бъде да видя – покайвам ли се веднага и когато някой ме изобличи, мълча ли или отговарям? Ако започна да отговарям, тогава още съм далеч от етоса на покаянието, както и ако започна да се отбранявам и да се оправдавам. Да внимаваме в това.

В Африка в храма на църковното училище изписали лика на св. Нектарий върху стенописа и ликът замироточил. От ръката на светеца и от Евангелието изтичало миро. За първи път православните чернокожи виждали мироточене от стенопис. И казвам: когато Бог иска да укрепи вярата на някой народ, мощите благоухаят, иконите мироточат, светците един след друг се откриват. Колко светци се явиха в епохата ни. Паисий, пророкът на нацията, прозорливият Порфирий, изцелителят Иаков, ученикът на св. Нектарий, св. Амфилохий Патмоски, и колко други чакат своята канонизация и ние докосваме тяхната святост. Всички те са помощници в покаянието ни, в молитвата ни, нека да оползотворим тяхната помощ. И ако се молим на тези хубави умилителни вечерни, то е за да приемем благодат от мощите, от иконата, святост от светеца, който се празнува, защото, както тялото има нужда от храна, така и душата има нужда да се храни. Затова ви моля често да участвате в Светата Литургия, това е най-добрата храна за душата и да се причастявате. Стига да имате благословение от вашия духовник, за да има душата ви храна и тялото ви чрез душата да се освещава, точно както преп. Созомен (в чийто храм е изнесена проповедта – бел.прев.). Така ще бъдем ученици на преп. Созомен и ще се спасим и ние по благодатта на пресветия и животодателен Господ наш Иисус Христос и на Светия Дух!

превод: Константин Константинов