Автор: дякон Андрей Музолф
Не усещам никакво облекчение след изповедта. Означава ли това, че изповедта е невалидна?
Нека да започнем с втората част на въпроса. Понятието за валидност на тайнството, а изповедта, както знаем, е едно от тайнствата на Православната църква, изразява обективната страна на тайнството. Дадено тайнство се признава за валидно, ако то действително преподава Божията благодат на вярващите. Ако преподаването на благодатта не се осъществява по една или друга причина, то в такъв случай свещенодействието се признава за недействително.
Следователно, за да бъде признато тайнството за валидно, към него се предявяват определени изисквания както от страна на извършващия тайнството, така и от страна на начина, по който то се извършва.
Или казано с други думи, за да бъде едно тайнство валидно, трябва да бъдат изпълнени три основни изисквания:
Първо, тайнството трябва да бъде извършено от надлежно ръкоположен (каноничен) свещенослужител.
Второ, за извършването на тайнството трябва да се използва определено вещество и видим знак („правилност” от страна на материята на тайнството).
Трето, думите за извършване на тайнството трябва да бъдат правилно произнесении извършителните думи на тайнството („правилност” от страна на формата на тайнството).
Горепосочените условия са необходими, но не са изчерпателни. Едно тайнство не е някаква самостоятелна реалност; то е една от проявите на живота на Църквата и само Църквата може да направи окончателна преценка за неговата валидност.
След като разбрахме концепцията за валидността на тайнството, нека преминем към първата част на въпроса: защо човек не чувства облекчение след изповед?
Изповедта е индивидуален въпрос и всеки я преживява по различен начин. Някой изпитва облекчение, а някой не изпитва такова чувство. Но това все още не е знак, че тайнството не е валидно. Св. Теофан Затворник в едно от своите писма отбелязва: „На когото радостта е полезна, Бог дава радост, а на когото скръбта е полезна, Господ дава скръб, само ако тази скръб е от Бога”. Това означава, че нашето покаяние трябва да стане по-сериозно, а следователно и изпитанието на отношенията ни с другите хора трябва да стане по-сериозно. В същото време не бива да забравяме, че главното в покаянието като процес на човешко пречистване не е състоянието, което ни очаква след изповедта, а че то трябва да бъде искрено и сърдечно.
превод от руски: Виталий Чеботар
източник: портал „Православная жизнь” –
Храм Свети цар Борис 